Ракът на пикочния мехур е едно от най-често срещаните злокачествени заболявания в индустриално развитите страни (заема четвърто място след ракът на простатата, белите дробове и дебелото черво) и представлява приблизително 5-10% от всички ракови заболявания в Европa, САЩ. Заболеваемостта от рак на пикочния мехур нараства с възрастта и е почти 3-4 пъти по-чест при мъжете от жените. Пикът на заболяването е около 60-65 години, но през последното деситилетие се забелязва “подмладяване” и нерядко се срещат и значително по-млади пациенти.
В България според Националния онкологичен институт, за 2007 година има 1284 заболели и 464 починали от рак на пикочния мехур, но смятаме, че тези данни са значително занижени поради липса на адекватна статистика през последните години в българското здравоопазване.
Ракът на пикочния мехур в 96 % от случаите произхожда от клетките на т.нар. преходно-клетъчен епител, който покрива отвътре стената на пикочния мехур. От тук произлиза и името им – преходноклетъчен карцином. Съществуват и други видове тумори на пикочния мехур, но тъй като те са много по-редки, в тази статия ще се спрем само на преходноклетъчния карцином.
Както и при другите видове рак, така и тук, раковите клетки могат да се различават в по-малка или в по-голяма степен от нормалните (т.нар. Grading), от което зависи прогнозата на заболяването. Колкото клетките са по-различни от нормалните, т.е. по-малко диференцирани, толкова прогнозата е по-лоша. През 2004 г. Световнат Здравна Организация и ISUP (International Society of Urological Pathology) препоръчва следната Grading красификация – степен на малигненост:
Уротелна папилома:
–Папиларна утотелна неоплазия с нисък малигнен потенциал (Вискодиференциран папиларен карцином) – по-добра прогноза
–Умеренодиференциран папиларен карином
–Нискодиференциран папиларен карцином – по-лоша прогноза
Както вече споменахме, туморите на пикочния мехур произлизат от плоскоклетъчния епителен слой, покриващ отвътре мехурната стена. С напредване на заболяването те растат както навътре към кухината на мехура, така могат да проникват и все по-дълбоко в стената му. Макроскопски, туморите на пикочния мехур варират много – от плоски и на широка основа до ясно видими, папиларни израстъци, които приличат на цветно зеле. Понякога стават толкова големи, че могат да изпълнят цялата кухина на мехура. С напредване на заболяването, освен хистологичния вариянт Grading, който споменахме по-горе, голямо значение за преживяемостта има и дълбочината на раковата инвазията в мехурната стена – т. нар. Staging – стадиране. И при туморите на пикочния мехур е възприета през 2002 година TNM (Tumor Node Metastasis) – класификация. Представяме ви съкратен вариянт:
T – Първичен тумор
TX – Не се открива първичен тумор
T0 – Няма доказателство за първичен тумор
Ta – Неинвазивен папиларен карцином
Tis – Carcinoma in situ: ‘плосък тумор’ (CIS)
T1 – Туморът прониква в субепителиалната съединителна тъкан
T2 – Туморът прониква в мускулната тъкан на п. мехур
T3 – Туморът прониква в около пикочно-мехурните тъкани:
T4 – Туморът прониква в някоя от следните структури: простата, матка, влагалище, тазова, коремна стени
N – Лимфни възли
N0 Няма регионални лимфни метатстази
N1 Метастаза в единичен лимфен възел до 2 cm в най-големия си размер
N2 Метастаза в единичен лимфен възел по-голяма от 2 cm , но не по-голяма от 5 cm в най-големия си размер
N3 Метастаза в лимфен възел по-голяма от 5 cm в най-големия си размер
M – Далечни метастази
M0 Няма далечни метастази
M1 Далечни метастази
В тази класификация, особено внимание трябва да се обърне на Carcinoma in Situ – CIS. Това е плосък, непапиларен тумор, които засяга само най-повърхностния епителен слой. Той може да съществува самостоятелно (10 %) или асоцииран с единични или множествени папиларни формации. Важно е да се знае, че този тумор притежава голям малигнен потенциал. Папиларните тумори, които са асоцирани с CIS имат по-лоша прогноза [4].
Туморите на пикочния мехур в около 75-85% се диагностицират в ранен стадий, в който засягат само повърхностния слой на мехурната стена. Естественото развитие на повърхностните туморите е непредвидима при всеки отделен пациент. Статистиката показва, че 50-70% от туморите, ще рецидивират, най-често в следващите 12 месеца, въпреки лечението [1].
Риска от рецидив изключително много зависи от степента на малигненост (Grading) и от стадия на заболяването (TNM) – съответно колкото по-ниско дифиринциран е тумора и по-дълбоко навлиза в мехурната стена, толкова повече риска от рецидив и прогресия на заболяването се покачва. Също така, риска е по-голям при множествените, отколкото при единичните формации.
Основните рискови фактори за развитие на рак на пикочния мехур са тютютнопушенето; дългата експозиция към някои химикали от анилиновата промишленост – алфа-нафталин, бензин, аминофенол; камък в пикочния мехур. и др.
Най-честият и много често единствен симптом на това заболяване е кръвта в урината – хематурия. В повечето случаи тя е безболкова, появява се и изчезва спонтанно, без някакъв провокиращ фактор. Може да бъде както в началото на уринирането, така и в края, обилна с или без наличието на съсиреци, които понякога са толкова обилни, че водят до запушване на мехура и невъзможност за уриниране – ретенция. Болката е късен симптом и се появява при напредване на заболяването.
При напредване на стадия, туморът може да засегне и входното отвърстие на уретерите в мехура и да се причини задръжка на урината в единия или двата бъбрека- хидронефроза, която да доведе и до тъпа болка в хълбока.
Възможни са и други общи симптоми, но най-важния за уролога си остава хематурията. Дори в урологичните среди циркулира израза: “Кръв в урината при възрастен мъж – задължително цистоскопия”.
Основните диагностични методи се разделят на 3 големи групи: образни, цитологични и ендоскопски. Важно е да отбележим, че от особено значение за изхода от заболяването е възможно най-ранната детекция на туморите на пикочния мехур. За това ще разгледаме най-използваните от тях, именно по отношение на способността им да открият и най-малките лезии в най-ранния стадий на заболяването.
Образни
–Ултразвуково изследване (ехография) – С технологичното усъвършенстване и развитие на този метод стана възможно откриването на повърхностните и мускулно-инфилтративните мехурни карциноми. Смята се, че с този могат да се открият 90% от мускулно-инфилтративните тумори, но само 10% при най-ранните стадии като CIS и Т1.
–Интравенозна урография (ВУГ) – големи туморни формации могат да бъдат визуализирани като дефект на мехурната стена или като дефект в изпълването. Чрез ВУГ също така могат да се открият дефекти в бъбречните чашки, легенче и уретера, както и налична хидронефроза, които да индицират наличие на уретерен тумор. Изследванията показват, че само 60% от туморите на пикочния мехур могат да се докажат с този метод. На снимката в дясно туморната формация личи ясно – посочена със стрелки.
–Компютърна томография (КАТ, Скенер) – методът показва туморите в лумена на пикочния мехур, както разпространението им в околомехурните тъкани и мехурната стена. По този начин се определя и стадия (TNM) на заболяването. КАТ не помага при диагностцирането на повърхностните и мускулноинфилтративните тумори.
–Магнитен Резонанс (MR) – метода дава възможност за представяне на пикочния мехур, чрез срезове в три равнини – сагитална, фронтална и аксеална. Поради тези възможности и отличния мекотъканен контраст той е особено ценен за определяне на стадия на туморния процес. Подходящ е за формации по-големи от 1,5 см. На сминката в дясно туморната формация се вижда много отчетливо – посочена с бяла стрелка.
Цитологични методи
Изследването отделената от мехура урина за ракови клетки е особено полезно при откриването на високо диференцирани тумори и CIS, но този метод се характеризира с много ниската си чувствителност – 44 %, т.е. има 66 % шанс да пропусне заболяването [2].
Ендоскопски методи
От ендоскопските методи най-голямо значение има цистоскопията ( от Cysto – п. мехур и Scopia – наблюдение). Тя е основно и рутинно урологично иследване, при което със специален уред – цисктоскоп, снабден с оптична система се влиза през уретрата и се наблюдава директно пикочния мехур отвътре. Определя се като “Златен стандарт” при диагностициране на рака на пикочния мехур.
Цистоскопията позволява да се докаже наличието дори на най-малките туморни формации и да се вземе биопсия за хистологично изследване от всеки съмнителен участък. Чувствителността на метода е близо 90%, като намалява по отношениа на ранните стадии и CIS – около 70% [1,2]. Цистоскопията е задължително изследване за определяне на локализацията, големината на тумора или туморите, което трябва да се направи преди започване на каквото и да е лечение.
Цистоскопията играе основна роля за проследяване на пациентите след лечение и се препоръчва да се прави на всеки 3 месеца, през първата година, поради големия риск от рецидив на заболяването (50-70 %).
За подобряване на чувствителносттта на метода по отношение на най-ранните стадии и най-малките тумолни формации, са въведени т. нар. фотодинамични изследвания – PDD, при които, преди извършване на цистоскопията в мехура се вкарва специален “контраст”, който оцветява селективно туморните клетки, които светят в червено, а нормалната тъкан в синьо.
Създаването на този визуален контраст значително улеснява окото на уролога и подобрява чувствителността на “обикновенната” цистоскопия по отношение на най-малките формации, като при PDD тя достига около 96-97 % [5,6].
Разбира се съществуват и други методи – като туморни маркери например, но те още са в етап на разработване и не са доказали своята клинична ефективност.
Отново се извиняваме за дължината на статията, но Туморите на пикочния мехур са едно от най-често срещаните онокоурологични заболявания и смятаме, че е от особена важност да запознаем по-обстойно пациентите с този проблем. Колкото и повърхностна да е стаията, беше невъзможно да се впишем в обещаните 1000 думи.
Урологичен Кабинет „Д-р Василев“ – Обадете се, за да запазите час за консултация и преглед и ехография на пикочния мехур с Д-р Василев тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
Научете още за туморите на пикочния мехур! >>
Очакваме вашите коментари и допълнителни въпроси по темата.
e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Как да разберем че имаме такъв тумор?Какви са симптомите?
Здравейте Росен Косев,
Обикновено при тумори на пикочния мехур няма болки или някакви специфични симптоми освен кръвта в урината.
Успех!
Преди 7 дена получих безсимптомна хематурия.Моята лекарка ми изследва кръв и урина.При кръвта всичко беше ОК , но в урината имаше следи от албумин и паваж по еритроцити. На ехографа установи удебелени стени на пикочния мехур и възпаление на десния бъбрек.Пих антибиотик 7 дни, но днес пак имах 8-10 еритроцита.Сега съм на ципрофлоксацин .Питам се-ако имам тумор , трябваше ли да се види на ехографа и възможно ли е възпаление на бъбрек без повишена температура? Трябва ли да направя други изследвания и какви? Благодаря Ви!
Здравейте Мария Кръстева,
Често се случва при инфекциите на пикочните пътища (особено при цистит) да няма температура, а обикновено туморите се виждат на ехограф. От друга страна, толкова скоро след евентуалната инфекция е нормално да имата 8-10 еритроцита в урината, което като стойност е много близо до референтните 4-5 еритроцита. Така, че не мисля че има от какво да се притеснявате, като бих ви препоръчал по-скоро да си направите една стерилна урина.
Успех!
Преди една година бях опериран от рак на пикочния мехур. Хистологичната диагноза е „…уротелен карцином на пикочния мехур,G2(low grade),pT1, Nx, MX…“. Операцията беше сполучлива и досега нямам оплаквания.
Притеснява ме, че само след първото тримесечие ми направиха цистоскопия. В началото ми беше казано, че на всяко тримесечие през първата година ще се прави цистоскопия в предвид високия риск от рецидив. Моля за съвет какво да предприема?
Здравейте К. Стайков,
Мисля, че уточнихме вашия казус по телефона. Смятам, че е редно да се направи цистоскопия.
Успех!
Moje li da se lekyva rak na piko4nia mehyr po bezkraven metod.predstoi mi treta operacia.V
Здравейте,
Не само че е възможно, а трансуретралната (безкръвна) хирургия е „златният стандарт“ за лечение на тимори на пикочния мехур. Друг е въпроса, че рака на пикочния мехур рецидивира често и се налагат повторни операции. Така, че не мисля че трябва да се отчайвате и кураж в лечението!
Здравейте,
Синът ми е на 15 г. Опериран е преди 10 дни от тумор на пикочния мехур! Диагнозата е – ботриоиден рабдомиосарком /високо диференциран/ , по точно T2aN0M0G1.
В момента чакам потвърждение от ИХХ.
Моля ви да ми препоръчате къде е най- добре в чужбина да се извърши лечението и какви са шансовете на детето ми за пълно излекуване на проблема!
Здравейте Румяна,
Мисля че след като коментирахме въпроса ви по телефона, не е нужно да ви отговарям тук.
Успех!
Здравейте доктор Василев,
Преди пет години, преди три мисеца и сего преди месец, получих страхотна болка в ниско долу в ляво, като имаше подуване на левия тестис и областа около тестиса. При консулта ми с уролози те казваха орхиепидимит, назначаваха ми антибиотично лечение, лежна е и компреси с риванол. По съвета на един от уролозите отидох при хирург за херния и той предполога, че всичко това може да се дължи на херния. Вчера ми прие в болницата за операция на херния и пусна кръв, урина и други изследвания. Направи ми впечатление че при урината в резултата пишеше 25 еритроцита. Възможно ли е тия болки от тестиса да са урологична инфекция или може ли да е херния(в момента я отложихме операцита). Благодаря предварително.
При преглед с ехограф се установи, че има образувание в пикочния мехур с размер 2,5 см.Досега не е имало кръв в урината, а просто от 3-4 дни чести позиви, затруднено уриниране и болка. Това означава ли, че може да е рак на пикочния мехур?
Здравейте Петя Колева,
Това във никакъв случай не означава че имате рак.Възможно е да имате камък в мехура примерно.Подходящ метод за диагностициране при вас е да се направи уретроцистоскопиа.
Здр,искам да попитам баща ми пикае кръв и от носа му също тече кръв какво би означавало това се питаме всички в семейството Рак или Томур мерси предварително?!
Здравейте Румяна,
За да се каже дали е тумор или рак е необходим преглед и изследвания. Ако баща ви приема медикаменти за разреждане на кръвта, най-вероятно кърви от тях. Възможно е да е предозиран. Приемът на тези медикаменти е една от най-честите причини за кървене.
Успех!