Защо е важно да се грижим и познаваме простатата си?

За много мъже простатата е символ на мъжествеността и проблемите свързани с нея все още са тема табу. От друга страна всяко отклонение от нормалните й функции се възприема като знак, че младостта им е отминала, а сексуалният им живот е застрашен, което е изключително погрешно.

Ето защо е важно всеки мъж да е запознат с болестите на простатата и рисковете, които тя крие, защото закъснението при диагностиката им може да бъде опасно, а понякога дори трагично.
Предлагаме Ви изчерпателна, достоверна и разбираема информация за увеличената простата и проблемите с уринирането! В статията ще откриете обяснителни схеми и интересни Видеа за пациенти, които ще ви помогнат по-лесно да се ориентирате в медицинската джунгла. Публикуваните материалите са базирани на научни сведения, изследвания и на опита на специалистите в съответната област. Стремежа ни е да ви предоставим надеждна информация за урологичните проблеми – изчерпателна, ясна и безпристрастна.

Какво е представлява простатата?

Простата е малка жлеза, част от мъжката полова система, разположена под пикочния мехур и в интимен допир с крайната част на дебелото черво (ректума). Нормалната простата е с големината и формата на кестен. В нея завършват семепроводите идващи от тестисите, които пренасят сперматозоидите. По време на еякулация сперматозоидите се смесват с простатния секрет и образуват спермата. Наличието на мускулни влакна в жлезата спомага за изхвърлянето на спермата при яекулация. Простатата обхваща като маншон началото на уретрата (тръбичката, която отвеждаща урината от пикочния мехур). Простатата няма отношение към ерекцията и нейната единствена функция е да произвежда простатния секрет, който да „активира“ сперматозоидите“ след еякулация.

Какво е доброкачественото простатно уголемяване?

Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) или увеличена простата е най-честият проблем за мъжете над 60-70-годишна възраст.

Говорим не за заболяване, а за състояние, което се среща при почти всички възрастни мъже. Този процес е пряко свързан със стареенето и с наличието на мъжки хормони в тялото. Сравнимо е с посивяването на косата и появата на бръчките.
Увеличената простата е много честа, като се смята, че при мъже над 60 години засяга 50%, а на 90 години – може да достигне до над 80%!  Нарастването на жлезата става бавно, в течение на много години постепенно започва да стяга в маншон уретрата и да пречи на нормалното уриниране.

Трябва да се знае, че доброкачаствената простатна хиперплазия не е рак и няма нищо общо с рака на простатата, като ДПХ не се превръща в рак, дори и да не бъде лекувана, защото ракът се развива в друга част на простата – т.нар. периферна зона. Все пак, това не изключва възможността двете заболяванеия да протекат едновременно, като от централната зона на простата да се развие хиперплазия, а от периферната рак.
Според много учени ДПХ дори не е заболяване, а състояние. Теоритично, ако ДПХ се развиваше в периферната зона и не притискаше уретрата, хората нямаше дори да знаят за това заболяване.

Какви са симптомите при увеличена простата?

С увеличаването си простатната жлеза започва да притиска уретрата (каналчето, което отвежда урината) и да затруднява изпразването на пикочния мехур. Това е основната причина за оплакванията, които имат мъжете с ДПХ. Различаваме две големи групи симптоми, които в различна степен се проявяват в отделните пациенти – симптоми на „запушване“ и на „складиране“ на урината:

Симптоми на запушване или такива свързани със затруднено изпразване на пикочния мехур, следствие на увеличената простата, която се явява своеобразва запушалка на пътя на урината.  С течение на времето и нарастването на простатата, мускулатурата на мехура, започва да се „бори“ с все по-голямото съпротивление, за да се евакуира урината от него:

• Изтъняване и отслабване на струята – много често срещан симптом. С увеличаване на възраста струята постепенно „стига до обувките“.
• Трудно започване на уринирането – често се налага мъжете да се напъват или да пускат водата на чешмата;
• Задръжка на урината – асоциира се с чувсвто на недоизпразване на пикочния мехур след уриниране. В мехура започва да се задържа урина, която си е с постоянно количество след всяка микция. Това количество се нарича остатъчна урина е един от показателите, с които се измерва тежеста на заболяването;
• Напъни по време на уриниране;
• Прекъсване на струята;
• Ретенция – невъзжможност за уриниране! Ако става постепенно, с увеличаване на количеството остатъчна урина се нарича хронична ретенция. Ако това настъпи рязко, се стига до пълна невъзможност за уриниране, нарича се остра ретенция, и се налага поставянето на уретрален катетър.

Симптоми на складиране

Това са група симптоми, свързани с увреждане на стената на самия пикочен пикочния мехур следствие на увеличената простата. А той е много важен, защото всъщност ние уринираме с него, а не с простатата! Той участва най-активно в този процес и с помощта на мускулните си влакна се свива и изгонва урината. Когато уретрата е запушена от увеличената простата, на пикочния мехур се налага постоянно да работи срещу все по-голямо и по-голямо съпротивление, за да може да се изпразни. Подобно на културистите, които тренират с все по-големи тежести, така и стената на мехура става все по-дебела, но паралелно с това, настъпват и други промени. В нея има голямо количество рецептори, с които мозъкът получава информация за количеството урина, което се е събрало в мехура.

При напълване се включват сложни процеси, с които човек разбира, че му се ходи „по малка нужда“. Когато стената промени структурата си, този цикъл на пълнене и изпразване се разстройва и мехурът запова да „не понася“ урината в него. Това е причината за другата голяма група оплаквания – симптомите на складиране на урината:

• Често уриниране – най-често през деня човек започва да ходи през по-малко от два часа до тоалетната и да уринира по малко.
• Императивни позиви – това са позиви за уриниране, които не търпят отлагане. Страдащият има чувството, че ако на намери тоалетна, ще се изпусне.
• Нощно уриниране – един от най-мъчителните симптоми – на някои болни им се налага да уринират по няколко пъти през нощта. Пикочният мехур подава сигнали на мозъка, че е пълен и буди болния.

Какви рискове и усложнения крие увеличената простата?

Увеличената простата не крие риск от рак на простатата и това са две съвсем различни и несвързани болести. Увеличената простата също така не пречи на ерекцията, както се заблуждават повечето мъже! Основния риск от това заболяване е постепенното влошаване на уринирането и появата на редица усложнения от това като – честите инфекции, образуването на камъни в пикочния мехур, задръжката на урина в бъбреците и др.

Как се поставя диагнозата и преглед на просатата?

Обичайно пациентите търсят лекарска помощ по повод на проблемите с уринирането, без да знаят дали имат увеличена простата или не.

Симптомите, описани в предходната част, могат да са следствие на ДПХ (т.е. на старческото увеличаване на простатата), но и на други заболявания, което налага по време на прегледа при уролог да се направят допълнителни изседвания, за да се постави диагнозата. Рутинно прегледът на простата включва – разговор с пациента, изследване на ПСА, ехография, ректално туширане:

Разговор с пациента

Разговорът с пациента е изключително важен, тъй като той позволява на уролога да се запознае с конкретните оплаквания на пациента. При едни мъже може да преобладават симптомите на запушване на мехура, при други може това да са симптоми на съхранение на урината, при трети да са налице и двете групи, което има голямо значение за по-нататъшната терапия.
За улеснение, както на уролозите, така и на пациентите в ежедневната практика е въведен специален въпросник (Международен Простатен Симптоматичен Индекс), който дава количествена оцека и обективизира тежестта на симптомите. Резултати се групират както следва:

• 0 до 7 – Леко изразена симптоматика
• 8 до 19 – Умерено изразена симптоматика
• 20 до 35 – Тежко изразена симптоматика

Ехография на простата

Ехографията на простатата е най-използваното и базисно изследване при проблеми с уринирането и представлява основна част от прегледа при проблеми с простатата. Съвременните ехографски апарати позволяват бързо, лесно, безопасно и безболезнено за пациента уролога да определи размерите, формата и консистенцията на простатата, както и да добие по-точна и ясна информация за състоянието на пикочния мехур и бъбреците.

Ректално туширане
Това е единственият метод, който позволява на уролога да усети простата и да определи нейната плътност, подвижност и консистенция. Методът все още е незаменим и нужен, въпреки наличието на модерни образни изследвания, които обаче няма как да заменят тактилния усет. Изследването не е приятно, но мъжете не трябва да го отказват, тъй като понякога рак на простата се открива само при туширането, чрез напипване на уплътнен участък, при нормални други изследвания.

Туморен маркер за простатата (PSA)

Ежегодното изследване на Простатно Спацифичния Антиген е важно, тъй като това е лесен и бърз начин за проследяване на рисковата за рак на простата група мъже. Изледването става, чрез вземане на кръв от вената, като резултатът най-често е готов след часове. Нормалната стойност е под 4 ng/ml и всеки по-висок резултат е препоръчително да бъде уточнен, тъй като реално това е първата предупредителна „червена лампичка“ за рак на простатата. (Научете още за ПСА)

Диагнозата Доброкачествена Простатна Хиперплазия (ДПХ) се поставя от уролог, след разговор и преглед на пациента, с които се установява състоянието на простатата – увеличена или не, наличие и тежест на оплакванията, както и да се изключи съмнение за рак.

Как се лекува увеличената простата?

Обикновено пациентите търсят лекарска помощ по повод на техните оплаквания с уринирането, а не защото имат увеличена простата. Именно симптомите и оплакванията, който нарушават качеството им на живот са мотивацията, която ги кара да се консултират с уролог. За това, лечението на доброкачествено увеличената простата би трябвало да бъде комплексно и симптомо-ориентирано, т.е. към облекчаване на проблемите с уринирането (т.нар. Симптоми на Долните Пикочни Пътища), а не само базирано на това дали простата е увеличена или не, тъй като понякога пациентите с големи оплаквания нямат  и обратното – такива с малки простати имат силно нарушено качество на живот.

В зависимост от симптомите, тежестта им и наличните усложнения, лечението на симптомите на долните пикочни пътища може да бъде различно, като за всеки метод има контретни показания, на който ще се спрем в съответните раздели:

• Активно наблюдение
• Медикаментозно лечение
• Оперативно лечение

Активно наблюдение

Активното наблюдение се предпирема в случаите, когато симптомите са леко изразени и не влошават качеството на живот. Както подсказава името, това е активен процес от страна на лекаря и пациента, при който се извършват периодични прегледи с оценка на симптомите, обучение на болния, промяна в някои навици, изследвания на кръв и урина и др.

Ако имате доброкачествена хиперплазия на простатата би следвало да спазвате някои правила:

• Да се информирате максимално добре за съсътоянието си и активно да се грижите за здравето си;
• Да намалите алкохола и кофеина;
• Да увеличите количеството на приетитте течности през деня за сметка на тези вечерно време;
• Да се стараете да изпразвате пикочния мехур докрай по време на уриниране;
• Когато усетите позив за уриниране се опитайте да го отложите колкото е възможно – по този начина тренирате мехура си и той ще поема по-голямо количество урина без да с ви „гони към тоалетната“;
• Направете си „дневник на уринирането“ – в него се вписват честотата и количеството на отделената урина, както и количеството на приетите течности. Това ще помогне на Вашият лекар да оценява Вашето състояние.

Активното наблюдение може да продължи с години и преминаването към приемането на лекарства за простатата зависи от появата и тежестта на сиптомите. Ако нямате симптоми, нуждата от лекаства е минимална.

Медикаментозно лечение

Много често, мъжете страдащи от простата идват на преглед наплашени, с грешната представа, че ще трябва задължително да се оперират. А това категорично не е вярно и диагнозата „увеличена простата“ (или ДПХ) не означава автоматично предстояща операция. В 21-ви век разполагаме с редица медикаменти и консервативни методи, с които до голяма степен да облекчим оплакванията на пациентите. И така те никога да не им се наложи оперативно лечение. В този раздел, ще Ви информираме за най-често използваните лекарства и ще си опитаме да обясним принципа на действие, ефекта и евентуалните им странични реакции.

Билкови препарати

Според проведени редица проучвания се доказа, че ефекта на многобройните билкови препарати за лечение на увеличена простата е еднакъв с този плацебо, т.е. няма значение дали ще ги приемате или не – те няма да променят състоянието Ви.

Алфа – 1 блокери – първа линия на лечение.

Това са най-често използваната група медикаменти за лечение симптомите на увеличена простата в цял свят!  Ефектът им е бърз, сигурен и доказан през годините с редица проучвания. Реално алфа-блокерите отпускат гладката мускулатура в простатата и шийката на пикочния мехур, като по този начин намаляват стеснението на уретрата и улесняват уринирането. Характерно за тях е, че те действат много бързо – в рамките само на няколко дни. Подходящи са при пациенти с т.нар. симптоми на изпразване (или запушване), а именно в случаите на тънка струя, напъване за започване на уринирането, недоизпразване на пикочния мехур, нощтното уриниране.

Алфа 1-блокерите, особено от последната генерация (Tamsulosin), почти нямат странични ефекти и могат да бъдат приемани с години. Най-сериозният им страничен ефект е спадането на кръвното налягане, което при някои пациенти може да се усети като умора и световъртеж, но това е рядко и като цало поносимостта към тях е отлична.

Инхибитори на 5–алфа редуктазата

Тези медикаменти подтискат действието на тестостеронът върху простатната тъкан. Известно е, че мъжките полови хормонии, в частност тестостерона, са основна причина за нарастването на простатата. ДПХ не се среща при евнуси и кастрирани. Тези медикаменти се препоръчват при мъже с тежки симптоми и силно увеличена простата. Проблема при тях е, че ефекта им е много бавен и може да се очаква едва след по–продължително лечение – поне 6-12 месеца.  Това е причината все по–често тези медикаменти все по-рядко да се използват самостоятелно и много по-често в комбинация с алфа-болкери (които имат много бърз ефект). Доказано е, че приема им в продължение на поне 1 година, намалява риска от поява на усложненията от увеличената простата (като задръжка на урината или нужда от оперативно лечение). Важно е да отбележим, че лекарствата от тази група могат изкуствено да понижат нивата на PSA, което трябва да се има в предвид , когато се интерпретират резултатите от туморния маркер. Също така, при някои пациенти е възможно да доведат до проблеми с ерекцията, както и до болки и уголемяване на гърдите – т.нар. гинекомастия. Това е причината те да са подходящи при по-възрастни мъже, при които ерекцията вече не е толкова „важна“ и в случаите на силно увеличена простатата.

Анти-мускаринови препарати

Голяма група от мъжете с увеличена простата страда от т.нар. симптоми на складиране на урината, а именно често уриниране, неотложни и императивни позиви, нощтно ставане и т.н. Тези симптоми не се дължат толкова на запушването от простатата, а по-скоро на това, че пикочния мехур започва да не понася урината в него. Обикновено пациентите с такива симптоми нямат тънка струя, дори обратното – те уринират добре, но страдат от много често уриниране и през деня и през нощта, с чувството че ще се изпуснат ако веднага не намерят тоалетна. При тези пациенти най-често алфа-1-блокерите или 5-алфа-редуктазните инхибитори имат много слаб или незадоволителен ефект, защото проблема не е в запушването, а по-скоро в стената на мехура. Това е причината, при тях да се използват други медикаменти – т.нар. антимускаринови препарати (Solifenacin). Те действат на определени рецептори в пикочния мехур като намаляват спазмите и подобряват тонуса.

Очевидна е ролята на добрия уролог, който в разговора с пациетна и проведения преглед да се ориентира за естеството на неговите индивидуални оплаквания и симптоми,  въз основа на които да предложи адекватна терапия. Едва в случаите, когато медикаментозната терапия не е достатъчна да осигури добро качество на живот за пациента, едва тогава в съображение идва оперативното лечение.

Оперативно лечение

Операциите на простатат се извършват от векове и има данни за подобни интеревенции още от ерата на Хипократ. Важно е да кажем че не всяка простатата задължително трабва да се оперира, дори да е много голяма. Решението за опреция не е едностранно и трябва да се вземе след разговор с уролог, като се обсъдят всички възможности за лечение.

Оперативно лечение се препоръчва в следните случаи:

• Когато симптомите се влошават, въпреки провежданото лечение
• Когато настъпят усложнения от ДПХ, или има голям риск от такива
• Неспособност за уриниране (задръжка на урината)
• Камъни в пикочния мехур
• Бъбречна недостатъчност
• Чести рецидивиращи инфекции
• Често рецидивиращо кървене (хематурия)
• Странични ефекти налагащи спиране на медикаментозното лечение

Операциите на простатата се делят на два основни метода:

Ендоскопски (безкръвни) операции – съвременното оперативно лечение на ДПХ. Същественото при тях е, че не се използват разрези на кожата. Достъпа е през естествен отвор на тялото – през канала на на уретата се вкарват специални инструменти, с които се отстранява жлезата. Наричат се трансуретрални. Тук може също да поделим манипулациите на няколко основни вида – резекции, енуклеации и вапоризации:

• Трансуретрална резекция на простатата (ТУРП)
• Лазерна енуклеация
• Лазерна вапоризация

Отворени операции – през последните години се използват изключително рядко.

Трансуретрална резекция на простатата (ТУР-П)

Това е най-честата операция при Доброкачествена Простатна Хиперплазия (ДПХ). Целта е да се премахне (изреже) увеличената част на простатата, която затруднява пътя на урината. Извършва се през уретрата (трансуретрално), без да се правят разрези на кожата и за това често се нарича безкръвна. Използва се спинална (в гърба) или обща упойка.

При ТУР-П се използва специален инструмент, наречен резектоскоп, с който уролога прониква в уретрата и изрязва отвътре увеличената простата. Рязането се извършва чрез специална бримка (подобно на косачка) и високочестотен монополярен или биполярен електрически ток. По време на процедурата, простатата се нарязва на малки парченца, който накрая се евакуират от пикочния мехур. Операцията завършва с поставяне на катетър, през който изтича урината и едновременно се включва промивна течност, която измива мехура и предпазва от образуване на съсиреци, които да го запушат. Обикновено, промивната течност се спира след 12-24 часа, а катетъра се сваля на 3-4 ден след операцията. Болничният престой при ТУР-П варира, като обикновено пациентите се изпосват на 1-2 ден, като катетъра се сваля допълнително.

 

Предимствата на трансуретралната резекция, която се определя като първата безкръвна операция пред отворената операция са толкова много, че двата метода трудно биха могли да бъдат сравнявани:

• Липса на разрез и съответно белег
• Много по-кратък болничен престой
• По-кратко носене на катетър
• По-добра поносимост от пациентите

Единственият недостатък на тази манипулация е, че тя е ограничена до жлези с размери по-малки от 120 куб. см. В тези случаи, ако искаме операцията да стане безкръвно по-подходящи биха били лазерните операции.

Лазерна енуклеация на простатата

През последните години лазерните технологии все по-широко се използват при хирургията на простатата. Използват се различни видове лазери, който имат специфични характеристики, но приципа при всички е сходен – използване на голямото количество енергия пренасяна от лазерния лъч за изрязване или изпаряване на простатната тъкан. Двете основни техники, които се използват при лазерните операции са: енуклеация и вапоризация (изпаляване) на простатата.

При лазерната енуклеация, с помощтта на лазера уролога навлиза с изключителна прецизност между уголемената простата и нейната капсула. Принципа е подобен на отворената операция, само че тук достъпа не през корема, а през канала (уретрата) и за излющване на простатата не се използва пръста на уролога, а лазерният лъч. Излющената (енуклеирана) простатна тъкан се избутва в пикочния мехур, където със специален инструмент (морселатор)  се раздробява и после изсмуква навън. Високата енергия на лазерната енергия „изпича“ (коагулира) кръвоносните съдове, което на практика прави този ветод безкръвен.

Процедурата обикновенно се извършва под обща или спинална упойка. В края на операцията се оставя единствено уретрален катетър, през който се пуска промивната система. Катетърът се сваля след 24-48 часа и пациентът се изписва.

Възможно е след лазерната операция, при уриниране да има кръв е урината за известен период от време, който отшумява. Възможное развитие на ретроградна яекулация – състояние, при което при оргазъм спермата не излиза през члена, а отива в пикочния мехур.

Предимства на метода подобни на ТУР-П, с тази разлика че лазерната енуклеация на простатата позволява „безкръвно“ опериране и на по-големи простати над 120 куб. см. Най-големият недостатък на метода е сравнително вискота цена, особено в България, тъй като все още се налага пациентите да доплащат.

Лазерна вапоризация на простатата

При тази разновидност на лазерните операции, простатата вместо да се изрязва, се изпарява (вапоризира) от енергията на лазерния лъч. Това отново е безкръвна операция защото по време на изпаряването кръвоносните съдове на простатата се коагулират и почти липсва кървене.

Предимствата на лазерната вапоризация са сходни с тези на другите два вида безкръвни операции, като тя отново се препоръчва за по-малки от 120 куб.см. жлези. Недостатъка отново е високата цена на консумативите, които за сега не се покриват от Здравната Каса.

Отворена (класическа) операция на простатата

Широкото навлизане на безкръвните техники почти напълно измести използването на отворената операция, която вече се прави все по-рядко и по-рядко. И в тази статия ще се спрем на нея само заради пълнота на съдържанието.

При класическата операция урологът прави разрез в долната част на корема, преминава се през коремната стена и достига до пикочния мехур, който се отваря. Простатната тъкан се отстранява мануално, с пръст, като хиперплазиралата тъкан се отделя от собствената си капсула. На практика след операцията не се премахва цялата простатна жлеза, а остава нейната капсула. В пикочния мехур се поставя катетър, който излиза през уретрата и специална тръба, която излиза през кожата(цистостома). През тях се пуска промивен разтвор. Около пикочния мехур, се поставя още една допълнителна тръба – дренаж. Цистостомата и дрена се свалят на 4 – 5 ден, а катетърът се сваля на 10– 15 –ти ден.

Възможно е след операцията  да има кръв е урината за известен период от време, което отшумява постепенно за около 30 дни. Възможно е развитие на ретроградна яекулция – състояние, при което по време на оргазъм спермата не излиза през члена, а отива в пикочния мехур.

Предимства на отворената операция:

• Препоръчва се при големи простати – над 120-150 кубични см;
• Препоръчителен метод при свързани с простатата заболявания на пикочния мехур – камъни, торбовидни разширения (дивертикули).

Недостатъци на отворената операция:

• Дълъг следоперативен период – пациентът остава в болница 7 – 10 дни. След изписването са необходими още 4 – 6 седмици за пълно възстановяване.
• Операцията нерядко е свързана с обилно кървене и не се препоръчва за хора, вземащи лекарства за „разреждане на кръвта“ или при хора с проблеми при кръвосъсирването.
• Козметичен дефект – оперативен белег на кожата;

Коя е най-добрата операция на простатата?

През последните години в ежедневната урологична практика навлязоха различни и нови техники за лечение на увеличената простата. Някои от методите се наричат безкръвни, тъй като при тях се използват естествените отвори на тялото (в случая уретрата) и не се прави разрез на кожата. Могат да се използват различни агенти – ток, плазма, лазери и др. Макар да са наричани „безкръвни“, всички тези нови методи в същността си остават операции, които се извършват от лекари – уролози. Нито лазерите, нито токът оперират сами – те са просто различни средства за рязане, които се контролират от хирурга и въпреки огромния напредък на технологиите, уролога все още си остава основния фактор за качеството на операцията.

Интернет, пресата, медиите изобилстват от множество статии и рекламни материали, следствие на което очакванията и представите на пациентите много се различават от реалността и често очакват едва ли не „магическо“, безкръвно и безболезнено излекуване на простатата. В действителност всеки метод за оперативно лечение на простатата има своите преимущества и недостатъци. В тази връзка Ви представяме сравнителна таблица между различните безкръвни оперативни техники описани в предишните раздели и класическата отворена операция на простатата:

Както се вижда от таблицата, все още няма универсален метод, който едновременно да е безкръвен, с минимален болничен престой, минимално време на носене на катетър, максимално ефективен и съответно с ниска цена. Избора на подходящия метод при всеки пациент е индивидуален, съобразен с неговото състояние предпочитания и очаквания.

Ние, в Урологичен Център „Д-р Василев“, вярваме, че всеки мъж заслужава най-доброто за здравето си. Предлагаме на нашите пациенти разнообразие от урологични дейности и разполагаме с най-съвременна и прецизна техника за диагностика на проблемите с простатата.

За преглед и лечение на простатата при уролог – обадете ни се, за да запазите час за консултация – Урологичен Център „Д-р Василев“ – тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Допълнителна информация за простатата и методите на лечение!

Автори на статията: 

Доц. Д-р Васил Василев – уролог

Д-р Валентин Йотовски-уролог

Урологичен център „Д-р Василев“, София