Къс френулум (frenulum breve)

Френулумът, наричан още гемче или юздичка представлява нежна кожна гънка, която свързва препуциума със задната част на главата на пениса. Разположен по този начин, той не позволява на препуциума да се „връща назад” и когато пениса не е в ерекция, главата остава покрита. Гемчето е силно инервиран, особено чувствителен и ерогенен участък – при повечето мъже, стимулирането му може да доведе до оргазъм и еякулация. Дължината на френулума е различна при всеки мъж – описват се няколко типа френулум – дълъг френулум; нормален френулум; граничен френулум (по-къс от нормалното, но не толкова, че да предизвиква опъване и болки); къс френулум; липса на френулум. Нормалното гемче е достатъчно дълго и разтегливо, за да позволи главата да се заголи без проблем и/или напрежение по време на ерекция.

Когато гемчето е по-късо от нормалното, заголването на главата по време на ерекция може да бъде затруднено и кожата на пениса не може да се „опъне докрай”, като понякога дори предизвиква изкривяване на пениса „надолу”.

Обикновено младежите не подозират за съществуването на проблема си.  Най-често, оплакванията от късото гемче започват да се проявяват по време на първите сексуални контакти, тъй като тогава, при проникване във вагината напрежението върху гемчето е много по-голямо отколкото при ерекция или мастурбация, които младежите са практикували до момента. В тези случаи, по време на акта, мъжете изпитват дискомфорт, теглене, болка, като при по-тежките случаи може да се стигне до страх от акта и липса на сексуално желание.
Хронично дразнене и теглене на френулума, води до образуване на микротравми и ранички на гемчето, които зарастват с образувне на непълноценна цикатрициална тъкан и постепенно проблема се задълбочава. Въпросните микротравми представляват „входна врата” и увеличават риска от бактериални инфекции – баланопостит, както и от от инфекции предавани по кръвен път като HIV, Хепатит В и С, кондиломи и др.
Понякога, при по-енергично проникване или практикуване на нестандартен секс може да се стигне до „скъсване”. Това скъсване е свързано с относително силна болка и може да бъде съпроводено дори от кървене. Обикновено, при притискане за 2-3 минути, кървенето спира. По-нататъчното лечение се определя от подвижносттта на препуциума след зарастване на руптурата.
Понякога случаите на „граничен френулум” могат да бъдат причина за преждевременна еякулация, тъй като при всяко проникване гемчето, което е особено чувствително и инервирано се стимулира много по-силно от нормалното.

Лечението на късото гемче е оперативо и се определя след консултация с уролог – цели се увеличаване дължината на френулума, като  за целтасъществуват различни техники и пластики.
Обикновено, прерязването на френулума е достатъчно – т.нар френулотомия.

Операцията може де се извърши по различни методи – класически със скалпел и шевове, с използване на ток или най-модерното – с лазер. За илюстрация на новите и лазерни технологии Ви представяме кратък клип на лазерна операция за късо гемче, извършена в урологичния кабинет на Д-р Василев с безконтактен CO2 лазер, който позволява много прецизно и безкръвно третиране на гемчето и последствие отличен козметичен резултат:

Лазерната операция има редица предимства пред класическата и се извършва с локална анестезия с крем, в амбулаторни условия, отнема 3-5 минути и се понася отлично от пациентите, които напускат клиниката веднага след нея и могат дори да се върнат към ежедневните си активности. Поради риск от компрометиране на операцията (инфектиране, болка и др.) се препоръчва въздържание от сексуални контакти за около 10-12  дни – времето, за което дефекта зараства. Препоръчва се също, първите контакти след операцията да бъдат с презерватив, тъй като той намалява триенето и опъването на гемчето.

Урологичен Кабинет „Д-р Василев“ – лечение на мъжки проблеми и полово-предавани болести – за да запазите час за консултация с Д-р Василев тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Безкръвно и лазерно лечение на късо гемче >>

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София