Медикаментозно лечение при увеличена простата

Увеличената простата, наричана още Доброкачествената простатна хипераплазия, в качеството си на едно от най-честите заболявания при възрастнте мъже, го прави доста привлекателно за фармацевтичните компании, които се “надпреварват” в лансирането на все по-нови и “по-добри” медикаменти. В момента урологията разполага със значителен арсенал от медикаменти от различни групи, съответно и на различни цени.
Но преди всичко трявба да си отговорим на въпроса – “Трябва ли да се лекува конкретния пациент?”, защото много мъже със симтоми не се оплакват от тях и при тях може да се приложи т.нар. активно наблюдение (Watchful Waiting), тъй като еволюцията на ДПХ при всеки пациент е непредвидима, както при леко изразените, така и при тежко изразените форми. Възможно е както спонтанно подобряване на състоянието, така и влошаване.
При липса на усложнения налагащи оперативно лечение, индикациите за медикаментозно лечение на ДПХ зависят изцяло от въздействието (импакта) на симптомите на заболяването върху качеството на живот на пациента. Разговора между пациента и лекаря-уролог е абсолютно задължителен, за да се прецени тежестта на симптомите и да се предпише най-добре адаптираното лечение. Естествената прогресия на симптомите свързани с ДПХ е слабо проучена, което прави още по-трудно определянето на терапевтичното поведение.

Аденома на простатата е доброкачествено заболяване, което засяга качеството на живота, а не неговата продължителност.Пациента усеща симптомите и именно те го подтикват да търси помощ, която да облекчи състоянието му. И ако те го измъчват и “Простатата го алармира”, то той трябва да бъде лекуван. Трябва да се има в предвид, че едни и същи симптоми се възприемат по различен начин от различни болни – при едни, леките симптоми са много притеснителни, докато други мъже изобщо не ги усещат. Също така, единствено обема на простатата, дори и да е значително увеличен, НЕ трябва да се възприема като индикация за каквото и да е лечение.
Освен това, много често пацинтите имат тенденция да предпочитат по-малко агресивното лечение с по-малко потенциално странични ефекти, дори и то да е по-слабо ефективно. Именно тук се проявява професионализма и “майсторлъка” на опитния уролог, който успява първо да си отговори на въпроса “Налага ли се изобщо някакво лечение?” и ако е така да предложи най-подходящото и ефективно такова, съобразено с изискванията и нуждите на конкретния пациент.
Както вече споменахме, фармацевтичните компании, непрекъснато се борят да измислят по-нови и по-добри лекарства за ДПХ. В интерес на истината, съществуват 3 големи групи медикаменти, които разбира се значително са еволюирали във времето – по-изчистено действие, по-малко странични ефекти, по-ниска цена.

1. α1 – блокери
Това са първите медикаменти въведени в урологичната практика за лечение на ДПХ през 1978 г. Запушването на уринарния ток при аденома на простатат има два компонента:
-Пасивен – резултат от уголемената простата
-Динамичен – резултат от увеличения тонус на гладката мускулатура на простатата и уретрата.
Блокирайки α1 – рецепторите, които са специфични за простатата, те отпускат гладкомускулните влакна в нея и намаляват динамичния компонент на обструкцията (запушването) на уринарния поток. Ефекта от тези лекарства е бърз – за няколко дни, пациента започва да чувства значително подобрение, но и нетраен – няколко дни след спирането им, състоянието им се връща в изходната позиция. Трябва да отбележим, че тези медикамнти действат симптоматично, т.е. не повлияват на развитието на аденома, а само облекчават симптомите.
Первите медикаменти от тази група са блокирали не само простатните α1, но също и α2-рецепторите в тялото и са имали много странични ефекти: хипотензия – спадане на кръвното налягане, замаяност, ретроградна еякулация. При модерните алфа1 суперселективни блокери – Tamsuluzin, Alfuzosinq, Terazosin, тези странични деиствия са сведени до минимум.

2. Инхибитори на 5 -α- редуктазата
Тази група лекарства, забавят или дори обръщат простатния растеж, намалямайки нивото на DHT, който е пряко отговорен за развитието на ДПХ, като концентрацията на тестостерона остава непроменена. Намалямайки обема на жлезата, те действат върху пасивната компонента на уринната обструкция. Ефекта при тях започва по-бавно, но за това пък е по-траен, в сравнение с алфа-блокерите. Също така тези препарати дават много малко странични ефекти. Възможно е намаляване на либидото (при 5-6% от пацинтите), импотенция (8%), намаляване на количеството на еякулата (3 %) и при по-малко от 1% увеличаване и напрегнасто на гърдите. Тези странични ефекти се приемат като минимални от пациентите. Представители: Finsteride, Dutasteride.

3. Фито- (билкови) препарати
Тази група е съставена от много и различни билкови екстракти, продавани под различни търговски марки и цени. Проведени са само няколко, краткосрочни клинчни проучвания, които доказват известна клинична ефективност на екстрактите от Serenoa repens и Pygeum africanum.
Трябва да се знае, че в България много се спекулира с билковите “лекарства”, защото много от тях минават под рубриката “Хранителни добавки” и по този начин избягват изискванията за провеждане на клинични изпитвания, и единствените “убедителни” доказателства за тяхното действие са твърденията на производителите им.

Завършваме статията с едно кратко обобщение:
Избора на лечение, било то активно наблюдение, медикаментозно или оперативно трабва да се вземе от уролога, след проведен обстоен преглед, уточняващ както обективното състояние на пациента, така и субективното му възприятие за болестта, съобразявайки се с неговите нужди и изисквания.

Урологичен център „Д-р Василев“ – Обадете се, за да запазите час за консултация с Д-р Василев и преглед на простатата – тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Научете още за увеличената простата!