Ракът на простатата е най–често злокачествено заболяване при мъжете. Само в Европа, всяка година се диагностицират над 2 милиона и половина нови заболели, като той e причината за 9% от смъртните случаи, дължащи се на рак при мъжете.
Тези цифри са наистина фрапиращи, но ги цитирамe, за да наблегнe; на важността на проблема, защото вярваме, че голяма част от тези фатални случаи, най-вероятно могат да бъдат предотвратени ако са диагностицирани навреме, защото този вид рак е напълно лечим, но само ако се открие в начален стадии.
Целта на този кратък филм да Ви запознаем с основните факти за рака на простатата и по този начин да повишим вниманието на мъжете към него, защото той е често и дори социално-значимо заболяване, към което никой не е застрахован.
Простатата е жлеза, с форма и големина на кестен и е част от мъжката полова система, като е разположена под пикочния мехур, пред ректума и произвежда секрет, който е една от съставните части от еякулата.
Рака на простата произхожда от т.нар. жлезистите клетки, които са мутирали и по този начин са загубили контрола върху растежа си и се делят бързо и безразборно. Най-често ракът на простатата е хормоно–чувствителен, което означава, че туморните клетки се нуждаят от тестостерон, за да се развиват.
Първоначало туморът е малък и е лаклизиран само в жлезата, но с времето той постепенно нараства по размери и може да излезе извън рамките простатата, като засегне съседните на нея органи – семенни мехурчета или пикочен мехур например или пък да даде метастази в лимфните възли на малкия таз или далечни разсейки в други органи, най-често в костите.
Какви са симптомите?
Рака на простатата е “коварна” болест” и е характерно неговото бавно и подмолно развитие, което протича без никаква или слаба, неспецифична симптоматика. В ранните стадии, когато болестта е лечима, най-често пациентите нямат оплаквания, а когато ги има те са много слаби, незначителни и често замаскирани от симптомите на доброкачествената простатна хиперплазия. Тук е важно да отбележа, че двете заболявания могат да протичат паралено и не се изключват взаимно, което означава, че един мъж над 70 години например, най-вероятно вече има уголемена простата със съответните проблеми с уринирането, но това не бива да ни успокоява, защото не изключва и появата на рак в нея.
Това е основната причина, рака на простатата да се търси активно, чрез ежегодни прегледи при уролог на мъжете над 50 годишна възраст и да не се разчита на липсата на симптоми, защото когато те се появят или засилят, най-често пъти вече е късно и стадия е напреднал.
Какви са рисковите фактори?
Двата основните рискови фактора за рак на простатата – възрастта и наследствеността.
С остаряването, риска от рак на простатата нараства значително, като приблизително 60 % от случаите се диагностицират на възраст около и над 65 години, а случаите на рак под 40 години са изключително редки – т.е. рака на простатата е характерен за възрастните мъже.
От друга страна, наличието на баща, брат или близък роднина с рак на простатата увеличава риска от заболяване с 2-3 пъти, което е причина при тези пациенти ежегодните прегледи при уролог да започнат по-рано – след 45, а не 50 годишна възраст.
Как се поставя диагнозата?
Към диагнозата рак на простатата много рядко се насочваме следствие на симптомите сами по себе си, тъй като както вече казахме, те са много слаби, неспецифични, а често дори и липсващи. За това при тази болест използваме две основни изследвания, които да ни насочат към нея – туморен маркер PSA и ректално туширане.
ПСА е съкращение от Простатен Специфичен Антиген и представлява протеинова молекула, която се секретира от клетките на простатата. При някои състояния, едно от които е и рак на простатата тази молекула навлиза в кръвта, а стойността му може да бъде измерена, чрез вземане на кръвна проба. Нормата му е под 4 нг/мл.
Често ПСА е наричан туморен маркер, което не е съвсем точно, тъй като той не се секретира само от раковите, но и от нармалните клетки на простатата и повишаването му може да се предизвика и от други състояния (например възпаление) и не означава задължително рак.
<iframe width=“560″ height=“315″ src=“https://www.youtube.com/embed/RJ4Bc9TRffs“ frameborder=“0″ allow=“accelerometer; autoplay; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture“ allowfullscreen></iframe>
Но въпреки, че не е раково специфичен, все пак изследването му е лесен, бърз и евтин начин за скрининг на рисковата група от мъжете, защото повишяването му често е първата и единствена „червена лампичка“, която ни алармира за евентуалено наличие на рак. Това е причината да се препоръча ежегодното му изследване при мъжете над 50 години, защото всяко покачване над нормалните стойности е подозрително за рак и задължително трябва да бъде уточнено.
Ректално туширане до неотдавна това беше единствения метод за изследване на простатата и за това все още прегледа при уролог се асоциира с него. Съгласни сме, че то наистина е неприятно за мъжете, на опипването на простатата си остава много сериозен “инструмент” в ръката на опитния уролог, защото няма машина, която да замени усета на пръста. Това се подкрепя и от световните данни, според които около между 10 и 15 % от случаите на рак на простатата се диагностицират следствие на напипан твърд участък в жлезата, въпреки нормалните стойности на PSA.
Комбинацията от ПСА, ректалното туширане и ехографията са изследвания, с които рутинно следим състоянието на жлезата, но те не поставят диагнозата, а само ни насачоват към подозрение за рак, който се доказва единствено и само чрез биопсия на простатата. Това изследване представлява вземане на малки късчета простатна тъкан, чрез специална биопсична игла, които в последствие се изследват под микроскоп и се търси за наличието на ракови клетки в тях.
Биопсията сама по себе си ни дава само микроскопският вариант на рака, т.е. дали е малко, умерено или силно злокачествен, но за да добием цялостна представа за заболяването и точно да определим неговото разпространение в тялото се налагат извършат допълнителни образни изследвания. Това се скенер или магнитен резонанс на малък таз, с който търсим засягане на съседните органи или лимфните възли, както и костна сцинтиграфия, с която съответно се търси наличието на далечни костни метастази. Тези изследвания ни позволяват точно да определим стадия на рака при конкретния пациент, защото само тогава може да се вземе адекватно решение за вида на последващото лечение, което може да бъде успешно и да постигне пълно излекуване само в началните етапи на болестта.
Обадете се, за да запазите час за консултация и преглед на простатата при Д-р Василев на тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
НАУЧЕТЕ ОЩЕ ЗА РАКА НА ПРОСТАТАТА
е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас. Пишете ни!
Браво др Василев!
iskam da popitam,otkriha na moi blizak rak na prostatata ZLOKACHESTVEN,imashe metastazi na preshlenite,chrez operacii sme otstranili vsichko.Napravihme qdreno magniten rezonans,zasega nqma drugi razseiki,sega predstoqt lachevi i himio terapii.Vaprosat mi e s takava diagnoza kolko vreme maje da jivee chovek (preblezitelno),zashtoto kazaha che e v posleden stadii,,Blagodarq predvaritelno
Здравейте GEORGI,
Действително, в този случай рака на простатата е много напреднал, но трудно може да се каже точно колко ще живее пациента, особено пък въз основа на нищожната информация, която ми давате – възможно е да преживее още години, възможно е да му остават месеци. Наистина няма как да кажа, но със сигурност ако не се повлияе добре от химио и лъчетерапията – може би година.