Нефролитиазата, наричана още Бъбречнокаменна болест, уролитиаза, бъбречна калкулоза, в различните и форми е едно от най-често срещаните урологични заболявания и въпреки значителното развитие на медицинската техника, бъбречните камъни продължават да заемат важно място в рутинната урологична практика.
Честотата на нефролитиазата варира в различните географски райони и етнически групи, като съществуват т. нар. ендемични области, където тя е особено висока. Към тях се отнася Балканския полуостров и в частност България.
Нефролитиазата е мултифакторно заболяване и причината за образуване на бъбречните камъни все още не е напълно изяснена. В основата си тя е резултат на кристализиране на минерални соли и киселини, чиято концентрация е силно повишена в урината. Процеса е същия, който наблюдаваме, когато разтворим сол във вода – след преминаване на определена концентрация, солта започва да кристализира. Именно по тази причина, по точното название на камъните на пикочо-отделителната система е конкременти.
Камъните се откриват по протежение на целия уринарен тракт: в бъбреците, в уретерите, в пикочния мехур, в уретрата. Според локализацията им ги разделяме на:
– Бъбречни конкременти – могат да са с различни размери и състав – от 2-3 мм. до огромни размери, изпълващи изцяло кухинната система на бърека – т. нар. отливъчни конкременти. Могат да са разположени в бъбречните чашки, в бъбречното легенче, единични или множествени. Важно е да се знае, че много често бъбречните конкременти не дават почти никакви симптоми или ако ги има те са много слаби и често са неглижирани от пациентите и в момента на диагностицирането им те са със значителни размери. Това е така, защото един път образуван, конкремента обикновенно има тенденция да нараства, а не обратното. За съжаление, все още често чуваме обяснения на пациенти като:
“Ами аз знам от 3-4 години, че имам камък в бъбрека, но понеже не ме боли и до сега не съм ходил на лекар”!
Тежеста, болките в хълбока (лумбалната област), кръвта в урината (хематурия), са най-честите оплаквания от камъните в бъбреците.
– Уретерни конкременти – в някои случаи, конкремент образуван в бъбрека мигрира по хода на урината в уретера („тръбичката“, която свързва бъбрека с пикочния мехур) като по този начин го запушва и често предизвиква много силна болка, позната като Бъбречна Колика. Много често тези конкременти се елминират спонтанно, но понякога се налага извършване на Екстракорпорална литотрипсия, в комбинация с медикаментозна терапия, за да се подпомогне изхвърлянето им. Понякога се налага прилагането и на по-сложни методи – ендоскопски – например фиксиране на “Double J”-стент, за да се осигури нармалното функциониране на запушения бъбрек и др. Тук също, много често след преминаване на бъбречната криза, пациентите неглижират ситуацията, тъй като болката отминава, но конкремента все още запушва уретера и когато това състояние остане дълго време има реална опастност бъбрека да загуби функцията си!
– Конкременти в пикочния мехур – съществуват и конкременти в пикочния мехур, но те най-често се дължат на застой на урината в него – т. нар. остатъчна урина, която е следствие на затруднено изпразване на мехура. Най-честата причина за това е аденома на простатната жлеза, стриктури на уретрата и др., на които ще се спрем в други статии в сайта.
За диагностицирането на конкрементите в рутинната практика се използват:
1. Рентгенография на Бъбреци, Уретери и Мехур (БУМ) – при нея се откриват всички видове конкременти с изключение на уратните, тъй като те са рентгеново негативни и не се откриват на обикновена рентгенова снимка. За съжаление, сам по себе си този метод не е достатъчен за качествена преценка, тъй като не дава информация за състоянието на бъбрека. Както често се изразяваме: „Не можем да съдим за състоянието на бъбрека по неговия къмък“.
2. Ултразвуково изследване (Ехография) – с него се откриват всички конкременти, включително и уратните. Също така дава и много добра информация за бъбрека – какво е състоянието на паренхима, има ли запушване (хидронефроза) и др. За съжаление с този метод можем да “видим” само бъбрека и началната част на уретера. Почти цялата останала дължина на уретера остава скрита.
В комбинация, двата метода са достатъчни за диагностициране и оценка на приблизително 90 % от случаите с литиаза, но и двата метода не дават информация за функцията на бъбреците.
3. Венозна Урография (ВУГ) или „Цветна снимка на бъбреците“ – това е един от малкото диагностични методи, които дават информация едновременно за структурата, така и за функцията на даден орган. По същество, при венозната урография на пациента се инжектира рентгеново контрастно вещество (най-често на йодна основа), което се извлича от кръвта и отделя от бъбреците. След инжектирането му, се правят поредица от рентгенови снимки на 5-та, 10-та, 30-та и т.н. минути, на които се следи степента на отделяне на контраста от бъбрека. При по-късните снимки се изобразява много ясно както бъбречното легенче така и уретера, дори и пикочния мехур и дава възможност за откриване на конкременти, стеснения или анатомични аномалии на отделителната система.
4. Компютърна Аксиална Томография (КАТ или Скенер) – В същността си, скенера представлява едни много по-сложен и усъвършенстван рентгенов апарат, който прави серия от снимки на определената област, които в последствие се обработват с помощта на софтуеар (компютър), който дава изключително ясен и детайлен образ, както на цялата пикочоотделителна система, така и на съседните органи. По отношение на уролитиазата, скенера не е изследване на първи избор, тъй като при него има сериозно рентгеново натоварване! Изискването му е оправдано при “по – заплетените” случай, когато предишните 3 метода не могат да дадат отговор на всички въпроси за диагнозата.
5. Ендоскопски методи – при тях, чрез специална апаратура се достига до уретера, дори и до бъбрека, като се използват естествените отвори и пътища на тялото. Предимството на тези методи е, че от диагностични много лесно могат да преминат в лечебни – например разбиване на конкремент в уретера чрез лазер. Разбира се, тези иследвания се налагат рядко, тъй като те изискват анестезия, болничен престой и крият известни рискове.
Като заключение ще направим малко резюме на статията, на което може да се гледа и като съвети към пациентите:
Бъбречно-каменната болест е много често срещано заболяване, особено в България, което в не малка степен се неглижира от пациентите поради липса на силно изразени симптоми. Съществуват различни видове камъни, както по състав, така и по локализация, едностранно или двустранно! Най-честата и клинична изява е бъбречната колика и/или тъпи болки, тежест в лумбалната област, епизоди на кръв в урината. Съществуват различни вариaнти на лечениe, като най-подходящия ще Ви препоръча специалист уролог, след обстоен преглед и преценка на състоянието на конкретния пациент!
От страх да не ви отегчим, тук спираме статията с уговорката, че тя представлява едно бегло докосване до темата, което по никакъв начин не може да замести един истински преглед.
Урологичен Кабинет „Д-р Василев“ – Обадете се, за да запазите час за консултация и преглед на бъбреците на тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
По какъв начин може да бъде отстранен отливъчен конкремент в бъбрека който е запълнил цялата кухина?
По принцин, „отстраняването“ на подобен конкремент, винаги е много сложна задача! Най-често се налага операция. Пациентите рядко успяват да се „разминат“ с някои по-малко инвазивен метод, като литолапаксия, или ЕКЛТ, тъй като дори и с по-модерните методи, е много трудно и рисковано отстраняването на всички парчета
При всички положения, преди да се предприеме каквато и да била манипулация, се налага щателно преценяване както на засегнатия, така и на здравия бъбрек и добре да се разгледат както показанията, така и противопоказанията на всеки метод, защото почти виначи при лечението на тези конкременти се получават сериозни усложнение.
Бихте ли ми описали по-подробно какво представлява литопаксия или ЕКЛТ?
Благодаря Ви!
За ЕКЛТ или ЕкстраКорпорална ЛитоТрипсия, има цяла статия: https://www.urology.bg/разбиване-на-камъни-в-бъбреците/.
Литолапаксията е метод, при който през малък отвор на кожата се прониква в тялото и съответно в бъбрека със специален уред, снабден с оптична систама и камъка се разбива на място, под визуален контрол. Предимството на метода е, че едновременно с разбиването, той дава възможност да се изсмучат парчетата от дезинтегрирания конкремент. Проблема, е че и той има своите лимити, а в България има само един Уролог, който има известен опит с него!
Здравейте, до колко е безвредна венозната урография, при положение, че имам камък в уретера, в следствие на което се получава задържане на урина в бъбрека- 2-ра степен?
Здравейте Лилия,
Венозната урография е изследване, при което се добива много ясна представа за състоянието на бъбреците и уретерите, като дава информация и за функцията на бъбреците. Вредата и рентгеновото натоварване от нея не зависят от това дали имате камък в уретера и/или задръжка на урина – те са едни и същи и в оби линии се равняват на 4-5 обикновени ренгенови снимки. Не съм запознат в подробности със състоянието ви, но след като колега ви е назначил това изследване, то най-вероятно има има нужда от него, в предвид уточняване на състоянието ви и евентуалния терапевтичен подход. И погледнато от друга гледна точка – ако това изследване е нужно, за да се реши проблема с камъка и запушването, то евентуалната вреда от тях е много по-голяма от самото изследване. Така че, мисля че не бива да се колебаете да го направите.
Успех!
Успех!
Искам да попитам какъв вид бъбречни камъни са тези със състав 10% амониев урат, 10% струвит, 80% калциев оскалат, цистин.
Това пише на изследването от бъбречния конкремент.
И да попитам как може да се предпазим от последвачно образуване на тези камъчета. Благодаря.
Здравейте Дида,
Мсля, че имате много подробно описание на това какви са въпросните камъни и не виждам какво повече мога да добавя освен, че става въпрос за калциево-оксалатен тип. Що се отнася до това как можете да се предпазите от последващо образуване, можете да прочетете предоставения за целта Наръчник за пациенти с бъбречно-качемма болест, където ще откриете доста полезни съвети.
Успех!
Здравейте, имам камъни 3 мм. във всеки бъбрек. Какво трябва да предприема при този размер?
,Уважаеми господин Василев,
след бъбречна криза ми бе направен компютърен томограф (CT) с венозен контраст, като ми бе поставена диагноза 3мм камък в десния бъбрек!Интересното е че на ултразвук не се вижда ясно и пробата от урината е чиста!Казаха ми че камъкът трябва да излезе по естествен начин!Бих искала да знам и вашето мнение!
Здравейте Цвети,
3 мм е много малък камък, бих казал по-скоро песъчинка и не мисля, че е нужно да се предриемат някакви активни мерки за премахването му, по-скоро да се наблюдава веднъж годишно, да не нарастне, ако не излезе сам.
Успех!
zdr imam ednin vapros otnosno epikrizata na maikami sled pregled na exograf sa ustanovili kragla formacia v pikochen mexur s razmeri 58.o4 mm kavo eventoalno moje da e tova predi tri godini pravixme biopsia i tam niamaje nijto trevojno molia obiasnete mi
Здравейте cveta,
Не мога да кажа какво е без да съм видял конкретно, но такава формация в пикочния мехур най-вероятно е тумор.
Здравейте 1 седмица съм с запушване на десния бъбрек .Болката започна да отшумява след колко време ще започне увреждане на бъбрека ако не се отпуши .
Здравейте Милен,
Необходимо е колкото се може по-бързо бъбрека да бъде отпушен. Много често се случва така, болката спира, но проблема остава и бъбрека се уврежда.
Успех!