Причини за образуване и видове камъни в бъбреците

Причини за образуване

Камъкът представлява твърда, компактна маса от кристали на различни соли, които се отделят в урината.
Реално камъни в бъбреците могат да се образуват при всеки, като причината е мултифакторна и все още не е напълно изяснена. В основата си то е резултат на дисбаланс в образуването на урината, който води до повишено отделяве, концентрация и кристализиране на различни минерални соли и киселини в нея. Процеса е същия, който наблюдаваме, когато разтворим сол във вода – след преминаване на определена концентрация, солта започва да кристализира.

В зависимост от състава на солите, които ги изграждат, бъбречните камъни могат да бъдат калциеви (богати на калции), уратни (богати на пикочна киселина), фосфатни и др.

 

Калциево-оксалатни камъни (Вевелит и веделит)

Това са най-често образуваните камъните (приблизително 80%) и се срещат във всички възрасти.

На външен вид, клациево-оксалатните конкременти сиви или тъмни на цвят с назъбена или остра повържност (подобно на таралеж), а тъй като са богати на калций те са добре видими на рентгеново изследване.

Най-честите причини за образуването им са състояния водещи до повишена концентрация на калциеви йони в урината – дехидратацията или примемане на недостатъчно количество течности, продължително изпотяване, някои болести като хиперпаратиреоидизъм например, хранителен режим богат на оксалати, продължително изпотяване.

 

Уратни камъни 

Това са конкрементите съставени от пикочна киселина и представляват 5-10% от всички случаи. На външен вид, най-често те са тъмно жълти или с червеникъв отенък.
снинка камък

Характерното за тях е, че те са рентгеново негативни, което може да наложи допълнителни процедури за визуализирането и лечението им.

Образуването на тези конкременти се дължи на различни състояния, които предизвикват повишено излъчване на пикочна киселина в урината – увеличен прием на храни богати на пурини (някои видове риби – херинга, аншоа; мидите; шоколада; дивечово месо; карантии); при подагра; при химиотерапия с цитостатици и др.

 

Магнезиево-амониево-фосфатни камъни (Струвити) 

Този вид камъни се срещат в около 10% от случаите. Образуват се при често повтарящи се бактериални инфекции на бъбреците, които алкализират урината и покачват концентрацията на амониевите йони в нея. Голямото количество бактерии се превръщат и служи за органично ядро, което улеснява отлагането на солите върху него.

Тези камъни се срещат при жените отколкото при мъжете, поради по-високата честота на уроинфекции при жените. Характерно за тях е, че те нарастват бавно, безимптомно и да достигнат много големи размери, както и да изпълнят чашките и легенчето на бъбрека – т.нар. отливъчни или кораловидни камъни.

 

Цистинови камъни 

Цистеинурията е наследствено заболяване, при което е налице дефект в механизъма на реабсорбцията на амино-киселините Цистин, Орнитин, Лизин и Аргинин в бъбреците, което от своя страна води до повишаване на тяхната концентрация в урината и благоприятства образуването на цистиновите камъни.