Камъните в пикочния мехур са известни на хората още от дълбока древност и операциите за тяхното отстраняване са едни от първите хирургически манипулации. Камъни в пикочния мехур са открити в египетски мумии, а Хипократ дори ги споменава Хипократовата Клетва:
„…нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област…“
Хипократва клетва IV в.пр.н.е.
Как и защо се образуват камъните в пикочния мехур?
Функцията на пикочния мехур освен съхраняване на урината е и нейното евакуиране, което става чрез стягане на мускулната му стена по време на уриниране. При нормалната му функция по време на уриниране се евакуира цялото количество урина, без остатък. Това елиминира както множеството вещества екскретиращи се с урината, така и евентуално попаднали отвън бактерии. Тази „самоотмивна“ функция на пикочния мехур го предпазва от много заболявания.
Всеки процес, който затруднява изпразването на пикочния мехур води до по-дълго престояване на урината в него и съответно по-лесно утаяване на концентрираните в нея соли и вещества. Реално задръжката на урината се явява най-честата причина за образуването на камъните, като първоначално от малки кристали те постепенно нарастват от полепващите по тях соли и могат да достигнат до много големи размери – 5-6 и повече сантиметра.
Друга причина за образуването на камъни в пикочния мехур е наличието на чуждо тяло, което не може да се елиминира с урината и също се превръща в ядро за отлагане на минерални съединения, дори при нормална функция на мехура. Най-често, това са камъни “паднали” от бъбреците и вторично са останали в мехура, където постепенно нарастват.От друга страна, престояващата по-дълго в мехура урина е много подходящо място за развитие на различни видове бактерии, които иначе биха се „отмили“. Това често води до по-силно или по-слабо изразена хронична инфекция, която допълнително променя химическия състав на урината като повишава количестовто слуз и седиментни и пряко подпомага нарастването на конкрементите. Вижте видеото за най-честите причини за образуване на кщамъни в пикочния мехур:
При мъжете задръжката на урина се причинява най-често от увеличената простата, която притиска уретрата и затруднява изпразването на мехура. Други по-редки причини са различни неврологични заболявания, които водят до увреждане на нормалния цикъл пълнене – изпразване на мехура. При жените причини за задръжка могат да бъдат развитието на цистоцеле след раждане, дивертикули, гинекологични операции.
Какви са оплакванията?
Симптоми при камъни в пикочния мехур, са следствие от механичното дразнене на самия камък върху мехурната стена:
-Болки над пубисната кост,
-Често уриниране особено през деня и при физическа активност,
-Парене при уриниране,
-Императивни (неотложни позиви) за уриниране,
-Кръв в урината.
Как се поставя диагнозата?
Обикновенния ехографски преглед (ултразвук) е достатъчен за поставяне на диагнозата. С него се добива сравнително точна представа за големината и броя на конкрементите, като ни дава представа и за състоянието на пикочния мехур и бъбреците. Рентгеновата снимка допълва диагнозата и обикновенно е достатъчна, в комбинация с ехографията, за изготвяне на план за лечение.
Какво е лечението?
От дълбока древност камъните в пикочния мехур са известни на хората и операциите за тяхното отстраняване са едни от първите хирургически манипулации. Въпреки огромната смъртност, те са били провеждани в течение на хилядолетия.
Днес медицината е развила съвременни форми на лечение, като е превърнала терапията им в рутинна манипулация. Златен стандарт в лечението на камъните на пикочния мехур са т.нар. безкръвни или ендоурологичните методи, при които през пикочния канал (уретрата) се прониква в пикочния мехур, като за самото разбиване на камъните могат да се използват различни агенти, а фрагментите от разбития камък се изваждат от мехура по време на самото разбиване:
Механично разбиване – използват се инструмент наречен пънч– литотриптор, които наподобява клещи, с които се „захапва“ камъка и механично се натрошава;
Електрохидравлична сонда – понастоящем постепенно отстъпва място на по съвременни методи поради по-честите усложнения свързани с травматизирането на лигавицата.
Ултразвукова сонда – използва се ултразвукова сонда, която се вкарва в пикочния мехур и се използва енергията на ултразвука, който надробява камъка;
Лазерно разбиване – това е най-съвременният и ефективен метод използващ лазерна енергия за зардробяване на конкремента. През работния канал цистоскопа, вместо ултразвукова или механична, в мехура се вкарва лазерна сонда, като използваме насочената енергия на лазерния лъч за разбиване на камъните. Този метод е свързан с най-малко усложнения и през последното десетилетие навлизането на лазерната технология в урологията предизвика истинска революция, като измести отворените операции, считани до неотдавна за стандарт. За илюстрация Ви представяме ви кратко видео на Д-р Василев и екипа на Urology.bg за различните методи на разбиване :
Основният недостатък на лазерното разбиване е сравнително скъпия консуматив.
(Допълнителна информация за лазерното разбиване на камъни)
Други методи могат да бъдат:
Медикаментозно лечение – използва се само при чисто уратни камъни, които са сравнително редки в чист вид в пикочния мехур. Химичния състав на конкрементите не е специфичен. В един камък може да има слоеве от различни по химически състав отлагания. Това прави медикаментозното им манипулиране рядко възможно.
Екстракорпорална литотрипсия – някои по-малки камъни в пикочния мехур, биха могли да бъдат разбити и с извънтелесно разбиване, подобно на камъните в бъбреците. За съжаление, метода често пъти е неприложим, тъй като поради затрудненото изпразване на мехура фрагментите от камъка не могат да бъдат елиминирани.
Отворена операция – до неотдавна рутинна операция при камъни, които не можеха да се дезинтегрират с пънч–литотриптора. Показана е при камъни, силно срастанали с лигавицата, при наличие на анатомични аномалии и др. Недостатък е силно удължения постоперативен период, намалена работоспособност, продължително носене на катетър със всички усложнения свързани с това, че се извършва операция.
Неоспорим факт е, че отстраняването на камъка, само по себе си, без да се излекува в последствие причината довела до образуването му, не води винаги до добри резултати в бъдеще. Затова пълното лечение на камъните в пикочния мухер включва и лечение на причината, довела до образуването им – увеличена простата, хронична инфекция, анатомична аномалия и др.
Обадете се, за да запазите час за консултация с уролог в Урологичен Център „Д-р Василев“ – тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас. Пишете ни!
Днес ми откриха камък в пикочния мехур 6,1мм.Имам 250 еритроцити в урината.Трябва ли да се тревожа?
Здравейте Юлия,
По пренцип 6 мм е много малък камък и обикновено камъни с такива размери се изпикават спонтанно, особено при жените, където каналчето е мо-широко и по-късо. Ако не го изпикаето сама, то със сигурност с времето камъка ще нараства и най-вероятно ще трябва да се разбива. Но на този етап, бих ви препоръчал да изчакате месец или два и едва тогава да се притеснявате, това разбира се ако нямате силни оплаквания от камъка като често уринирани или парене при уриниране или силни болки.
Успех!
Здравейте Д-р Василев,бременна съм в 9 месец и ми остават 2 седмици до термин.Казаха,че имам хидронефроза на десния бъбрек към 2 степен. Болките В бъбрека отшумяха ,но сега усещам едно дразнене И боцкане Ниско долу в уретрата при Уриниране И при движение.Какво бихте ме посъветвали??Благодаря предварително
Здравейте Веселка Атанасова,
Моят съвет към вас е да си направите микробиологично изследване на стерилна урина и с готови резултати да посетите лекар-уролог.
Успех!