Д-р Васил Василев – Клиника по урология в УМБАЛ „Александровска”, автор на урологичния сайт www.urology.bg
Ракът на простатата може да се развива подмолно на фона на уголемена жлеза, без пациентите да подозират за това. Затова при простатна хиперплазия трябва да се правят целенасочени контролни прегледи за евентуален тумор. От друга страна профилактичното изследване на простатно специфичен антиген (PSA) не е категорично доказателство за рак. Пациентите не бива да изпадат в паника дори при отклонения от нормата.
Проблемите с простатата са често срещани при мъжете в напреднала възраст. След 35-40-годишна възраст жлезата постепенно нараства, започва да притиска уретрата (каналчето, което отвежда урината) и затруднява изпразването на пикочния мехур. В медицината състоянието е известно като доброкачествена простатна хиперплазия. Процесът на стареене обаче е пряко свързан и с най-честото онкологично заболяване при мъжете – рака на простатата. Двете състояния не се изключват взаимно. Напълно възможно е на фона на увеличена простата да има огнище на карцином. Проблемът е, че ракът на простатата се развива бавно и при него липсва изявена симптоматика. Това може да доведе до забавяне на диагнозата и съответно до по-лоша прогноза.
Рискът от рак нараства, ако баща или вуйчо боледува
Фамилната обремененост е другият основен рисков фактор за развитие на заболяването. Мъжете, чиито баща, дядо или вуйчо са страдали от рак на простатата, са в пъти по-застрашени. Алкохолът и тютюнопушенето също се споменават като рискови фактори, но доказателства за това липсват.
През последните години диагностичните възможности се увеличиха, което позволява ракът да се издирва активно и да се диагностицира в по-ранен стадий. Ако навремето болестта се откриваше три години след появата, сега това става много по-рано. За целта се препоръчва мъжете над 50-годишна възраст да се консултират с уролог един път годишно. Консултацията включва разговор с пациента, ехография, изследване на простатно специфичен антиген (PSA) и ректално туширане. Годишният преглед дава възможност 90% от случаите да бъдат откривани в ранен стадий, когато пациентът може напълно да бъде излекуван. В напредналите фази това е невъзможно. Тогава целта на терапията е онкологичното заболяване да бъде забавено.
Важно е да се отбележи, че PSA не е туморен маркер, тъй като е специфичен за самата простата, а не за наличието на карцином. Много често резултатите от изследването обаче са първи сигнал за проблем, тъй като повишаването на стойностите може да се дължат именно на рак на жлезата. По-ниските показатели също не изключват заболяването, но вероятността е по-малка.
За нормални стойности на PSA се приемат от 0 до 4 ng/ml, като над тези нива може да се назначи биопсия. Със специален пистолет и игла, през ректума се вземат късчета от простатата, които се изследват под микроскоп. Ако заболяването се докаже, необходимо е да се направи магнитен резонанс или скенер. Впоследствие се извършва костната сцинтиграфия, тъй като ракът на простатата дава най-рано метастази в костите и в лимфните възли. Целта е да получим цялостна картина за развитието на болестта.
Брахитерапия помага в ранните стадии
В зависимост от получените резултати вземаме решение за терапията. Хирургичното лечение включва премахване на цялата простатна жлеза – т. нар. радикална простатектомия. Тази операция се извършва, когато ракът е локализиран само в простатата и не е дал метастази. В противен случай тя е излишна.
Пълно излекуване може да бъде постигнато и с т. нар. брахитерапия – в тъканта се вкарват радиоактивни перлички, които „изпичат” простатата отвътре. В ранните стадии възможностите на брахитерапията се конкурират с хирургичното лечение.
Когато радикалното лечение не може да бъде осъществено, опция е хормонотерапията. За да се развива, ракът на простатата се нуждае от тестостерон. Затова на пациентите се предписват лекарства, които намаляват нивото на тестостерон. Това до голяма степен забавя прогреса на болестта и подобрява състоянието на пациента.
Лъчелечението е друга терапевтична възможност. То се назначава в зависимост от фазата на развитие на заболяването и от това дали пациентът е бил опериран. Малкият таз се облъчва с външен източник, като целта отново е да се забави развитието на заболяването. Често пъти хормонотерапията и лъчелечението вървят ръка за ръка.
Ако ракът на простатата бъде диагностициран в началните стадии, 90% от пациентите могат да бъдат напълно излекувани. След операцията е необходимо те да продължат да бъдат наблюдавани от специалист. През първата година изследването на PSA се прави на всеки три месеца, а впоследствие на шест месеца. Това важи при условие, че не се наблюдава динамика. Ако стойностите на PSA се повишат, означава, че има рецидив или се развиват метастази. Тогава се прибягва към хормонотерапия или лъчелечение.
При 15-20% от случаите на рак има нормални стойности на PSA
Годишните прегледи не бива да бъдат подценявани. Това важи особено за мъжете, които имат роднини с рак на простатата. Според световните препоръки ежегодните прегледи при тях трябва да започнат още от 45-годишна възраст. Това е единственият начин, заболяването да бъде диагностицирано навреме и лечението да има ефект. При 15-20% от случаите на рак има нормални стойности на PSA, туморът се открива с ректалното туширане. Това изследване е неприятно за пациентите, но все още няма апаратура, която да го замени.
Обичайно е след определена възраст мъжете да имат някакви оплаквания от простатата. Дори и да взимат медикаменти за уголемена жлеза, трябва да мислят и за рак. Редовно се случва пациенти над 70- годишна възраст да идват на преглед при уролог за първи път и обикновено тяхното състояние е доста тежко.
