“Не е честно, вас простатата ви почва чак на 60, нас циститът – на 16”, дочух скоро да се оплаква една позната на приятеля си. Бяхме пристигнали на морето предната вечер, но неприятната инфекция вече си беше показала рогата и бе на път да провали ваканцията на момичето.
За съжаление циститът е много често състояние и според статистиката една от пет жени е боледувала или ще боледува поне веднъж в живота си от това заболяване.
И по закона на всеобщата гадост обикновено се случва точно тогава, когато е най-неудобно да се справиш с паренето и неконтролираните позиви за уриниране – много често на почивка или по време на пътуване. Може да се прояви по всяко време и възраст, най-често от него се оплакват млади момичета и жени в активна възраст, които водят редовен полов живот.
Какво представлява циститът?
Циститът е възпаление на стената на пикочния мехур и най-честата причина за развитието му е бактериална инфекция.
Уретрата – каналчето, което отвежда урината от пикочния мехур – при жените е много къса, само няколко сантиметра, права и се отваря на нивото на влагалището, което е зона обилно колонизирана от бактерии. Именно поради тази близост не е много трудно бактериите от областта на влагалището да проникнат и по хода на уретрата да попаднат в пикочния мехур. Така се получава циститът или инфекция на долните пикочни пътища.
Това е предимно женско заболяване, защото при мъжа уретрата е много по-дълга, тънка и извита, и подобно проникаване на бактерии е доста по-трудно. Ако се случи, това най-често се дължи на допълнителен предразполагащ фактор или заболяване. Ето защо при мъжа циститите най-често са усложнени, т.е следствие на накакъв друг проблем, а при жените са честа, спорадична инфекция.
Кое най-често предизвиква инфекцията?
- Сексът – Една от най-честите причини за развитие на цистити е сексуалният контакт. Тук обаче е важно да отбележи, че циститът не е полово-предавана болест. По време на полов акт, особено ако е “по-страстен”, проникаването на пениса във влагалището може да предизвика моментно отваряне на изхода на уретрата, което улеснява проникването на бактериите от входа на влагалището в уретрата и пикочния мехур. Защо циститът не е полово предавана болест? Защото жените обикновено се заразяват със своите собствени бактерии, а не с тези на партньора, който само механично улеснява инфекцията.
- Стомашни проблеми – Запекът или диарията също са сред най-честите причини за появата на цистит. Бактериите от храносмилателния тракт могат да предизвикат инфекция, когато има замърсяване на вагината поради анатомичната близост на влагалището и ануса. Когато някой страда от гастро-интестинални проблеми, това обикновенно е свързано с увеличаване на броя на тези храносмилателните бактерии и/или с появата на по-силно патогенни такива, което от своя страна повишава риска от подането им върху вагината.
- Лоша хигиена – Недобрата лична хигиена, може да е предразполагащ фактор за появата на цистит. Но в урологичната практика много по-често специалистите наблюдават точно обратното – прекалената употреба на дезинфекциращи сапуни и вагинални душове води до унищожаване на т.нар сапрофитна флора или микроорганизмите, които нормално колонизират тази зона и не представляват опасност. Свръхдезинфекцията улеснява развитието на по-патогенни, заразни и резистентни бактерии, които да причинят цистит.
- Малко течности – Когато жените пият малко течности и съответно уринират по-радко, те намаляват чисто механичното “миене” на пикочния мехур и уретрата от урината, като по този начин бактериите разполагат с много повече време да се размножават.
- Бременност – Поради механични и хормонални причини, циститите са по-чести по време на бременост, като много често симптомите са дискретни или дори липсващи. Но за съжаление тези инфекции могат да станат причина за аборт или преждевременно раждане. Малко по-надолу в тази статия ще разгледаме по-подробно темата за пикочните инфекции по време на бременност.
- Диабет – Захарта в урината е идеалната хранителна среда за бактериите и затова бактериалната флора на кожата и лигавиците при диабетиците е анормална.
Как да разберем, че имаме цистит?
Веднъж преминала през това “мъчение”, жената си знае какво я очаква. Но първият път обикновено е стряскащ и неочакван. Острият цистит обикновено започва с често уриниране на малко количество урина, съпроводено със силно парене и дори болка. Страдащите от цистит имат буквално непрекъснати и мъчителни позиви за уриниране, а в също време отделят едва по няколко капки урина. Възможна е и появата на кръв в урината, в следствие на кървене от възпалената стена на мехура.
Острият цистит, обикновено не е съпроводен от качване на температура, нито пък от болки в кръста и лумбалните области. Ако имате такива оплаквания, вероятно става дума за усложение и трябва да се консултирате със специалист навреме.
Как се поставя диагнозата?
Оплакванията при цистит са много типични и обикновено са достатъчни за поставяне на диагноза. Препоръчва се изследване на урина (с т.нар. Deep Stick) за наличие на бактерии, левкоцити, нитрити и кръв в нея, като може да се предприеме и микробиологично изследване на стерилна урина (особено при рецидивиращите цистити), позволяващо да се идентифицира конкретен причинител и определяне на антибиограма.
Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактерии (от латински colon = дебело черво). Около 70-95% от случаите това е Escherichia Coli (E. Coli), а при 5-10% Enterococcus Faecalis. E. Coli се открива толкова често, че при един банален, неусложнен и нерецидивиращ цистит, е допустимо да се започне лечение срещу колибактерии, без микробиологично изследване, само възоснова на характерната симптоматика и резултата от изследването на обикнивена урина.
До какви усложения може да доведе циститът?
Най-тежкото усложнение е пиелонефрита, когато бактериите от пикочния мехур могат да достигнат и да засегнат бъбреците. Това е рядко усложнение на цистита, но трябва да се има предвид всеки път при циститни оплаквания, съпроводени с покачване на температурата и/или тъпи болки в лумбалната област.
Рецидивиращите цистити са относително чести и понякога се лекуват трудно. При тях от особено значение имат превантивните мерки, за които ще обясним малко по-долу.
По време на бременност, един цистит не рядко (20-40%) може да протече без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит и/или да доведе до проблеми с бременността, затова по време на бременост се препоръчва веднъж месечно изследване на урина.
Как се лекува цистит?
Лечението на цистита е антибиотично. Различни групи антибиотици (Trimethoprim-sulphamethoxazol, Тетрахинолони, Цефалоспорини и др.) са доказали своята ефективност по отношение на причинителите на цистита, като продължителността на лечението зависи от избраната група. Най-често при остър цистит един кратък антибиотичен курс – еднократен прием или тридневен курс е напълно достатъчен. С особено внимание трябва да се подходи при бременни пациентки, тъй като повечето антибиотици са противопоказани при тях и избора на препарат трябва да е разумен. Затова ако имате дори най-малко съмнение, че сте бременна, не збравяйте да го споменете на лекуващия си лекар. При бременните се препоръчва 7-10 дневна терапия с бета-лактами или втора или трета генерация цефалоспорини.
При рецидивиращите цистити може да се приложи и профилактична по-дългосрочна, нискодозирана антимикробна терапия. Като профилактика могат да се използават имуностимулиращи медикаменти, подкиселяване на урината, въпреки че те не са толкова ефективни, колкото антибиотичната профилактика. Също така могат да се използват и препарати, които се отделят чрез урината и в нея се свързват специфично с бактериите (в частност E. Coli и Д-маноза) и по този начин им пречат да се закрепват за лигавицата на пикочния мехур и съответно като няма как да се закрепят за мехурната стена, бактериите много по-лесно се отмиват от урината. Подобни препарати позволяват и по-дълъг прием и могат да се приемат като профилактика на цистита при честите рецидивиращи цистити причинени от Е. Coli.
Как да се предпазим от цистит?
Има няколко прости, но важни съвета, които жените трябва да спазват, за да намалят до минимум предпоставките за развитие на инфекция на пикочните пътища.
- Пийте повече течности, така бактериите ще престояват много по-кратко в пикочния мехур.
- Намерете баланса между прекалената дезинфекция на интимните части и липсата на хигиена – за предпочитане са меките сапуни, но не и дезинфектиращите душ гелове и сапуни. Обикновеният ежедневен тоалет е напълно достатъчен.
- Избягвайте прекалено тясното и стягащо бельо тип “прашки”, както и много тесни панталони и джинси. Те могат да предизвикват протриване на интимните части и това улеснява инфекциите.
- Сменяйте достатъчно често превръзките и тампоните по време на цикъл.
- Изтривайте гениталните области винаги с движение отпред-назад.
- Избягвайте прекалено страстните, травматизиращи и анални сексуални контакти.
- Уринирайте след секс – това позволява чисто механичното елиминиране на няколкото бактерии, които са попаднали по време на акта в пикочния мехур.
- Когато появата на цистит се свързва изключително и винаги с полов акт, се препоръчва еднократен профилактичен прием на антибактериален препарат (Trimethoprim-sulphamethoxazol) след всеки сексуален контакт.
Цистит и бременност
Инфекциите на пикочните пътища по време на бременност не са редки и засягат приблизително 10 % от всички бременни жени. Освен за майката, те са опасни за плода, тъй като могат да предизвикат спонтанен аборт или преждевременно раждане.
Бременността е специфично физиологично състояние, по време на което тялото претърпява различни анатомични, хоромонални и физиологични промени, които предразполагат бременните жени към по-лесно инфектиране.
Фактори, отключващи пикочните инфекции при бременност
Механичен фактор
Увеличената матка, която по съседство притиска пикочния мехур е причина бременните да уринират по-често, но пикочният мехур не може да се изпразни напълно и в него остава известно количество остатъчна урина, която престоява по-дълго и е предпоставка за инфекции. От друга страна, това притискане води до промяна на ъгъла на вливане на уретерите в мехура, което пък е причина за т. нар. везико-уретерален рефлукс, при който част от урината по време на уриниране се връща обратно към бъбреците и може да бъде причина за разпространение на урината от пикочния мехур към бъбрека т.е. от цистит към пиелонефрит.
Хормонални фактори
Прогестеронът, който се секретира в големи количества по време на бременност, води до отпускане на мускулатурата на пикочните пътища. Това е причината за по-ниския тонус на мехурния сфинктер, което допълнително улеснява проникването на бактерии отвън към пикочния мехур, както и за намалената перисталтиката на уретера, което пък още повече засилва везико-уретралния рефлукс и престояването на урината в пикочните пътища.
Физиологични фактори
По време на бременността урината на жените е по-алкална (нормално е кисела) и в нея се отделят по-голямо количество, захари и глюкоза (т.нар. физиологична глюкозурия), което я превръща в много благоприятна среда за развитие на бактерии. Едновременно с това по време на бременност количеството бактерии във влагалището и съответно перинеума е по-голямо, и в комбинация с добрата хранителна среда от захарите в урината това още повече повишава риска от инфекция.
Какви са симптомите на цистит при бременните?
Най-честата форма на инфекция при бременните жени (5-10% бременностите) е т.нар. безсимптомна бактериурия, при която оплакванията липсват или са много слабо изразени. Бесимптомната бакериурия е се среща най-често в първите 2 месеца на бременността и в около 10 % от случаите може да се усложни и да доведе до пиелонефрит. Доказва се чрез микробилогично изследване на стерилна урина и това е причината за ежемесечно изследване на урина по време на бременност, тъй като проследяващият лекар не може да се разчита на липсата на оплаквания.
Много често по време на бременност симптомите на цистита (чести и болезнени позиви за уриниране) се отдават на физиологичното притискане на пикочния мехур от матката и бременните не подозират, че имат инфекция. Диагнозата се поставя на базата на типичните оплаквания и микробиологичното изследване на стерилна урина.
Нелекуваните цистит и безсемптомна бактериурия могат да се усложнят с пиелонефрит (1-2% от бременностите), при който вече от инфекцията е засегнат и бъбрека. Обикновено началото на пиелонефрита е остро с болки в съответната лумбална област, съпроводени с висока температура и чести и болезнени позиви за уриниране и др. Пиелонефритът е най-честата причина за висока температура по време на бременност. Както и другите форми на инфекция на пикочните пътища, така и пиелонефритът се доказва микробиологично.
Разбира се, при съмнение за инфекция е препоръчително да се направи ехография на бъбреците и пикочния мехур, не толкова за да се докаже самата инфекция, колкото да се изключат други съпатстващи, предразполагащи към нея състояния или усложнения (камъни в бъбреците, запушване на бъбрека, вродени аномалии и др.).
Лечението на инфекциите по време на бременност
Важно е към всеки случай да се подходи индивидулано в зависимост от вида на инфекцията (цистит, пиелонефрит и т.н.), като трябва да се подберат такива антибактериални препарати, които не преминават плацентарната бариера и съответно не увреждат плода – цефалоспорини 2-ра и 3-та генерация, амоксицилин и др. Обикновено лечението на цистита и асимптомната бактериурия започва веднага след даването на стерилната урина, като в последствие може да се коригира в зависимост от антибиограмата. То продължава между 3 и 10 дни, като се препоръчва контролна микробиология една седмица след приключването на терапията и в последствие на всеки 3 месеца до края на бременността.
Важно е на пациентките да се дадат препоръки за спазване на оптимален прием на течности, както и добра интимна хигиена, защото най-често инфектирането става по съседство с бактерии идващи от влагалището или ректума (Е. Coli). Като допълнение и продължение на антибактериалната терапия е възможнен приема и на вещества, които имат антиадхезионен ефект и не позоволява на бактериите да се закрепват за лигавицата на пикочния мехур, в следствие на което те биват “отмити” от урината (D-Маноза).
Пиелонефритът при бременност е спешно състояние и за лечението му се препоръчва хоспитализация в акушеро-гинекологично отделение, тъй като освен интравенозната антибактериална терапия е нужно по-активно проследяване на състоянието както на майката, така и на плода поради риск от аборт или преждевременно раждане.
Отново най-важното!
Циститът е едно от най-честите женски инфекции. Симптомите са разнообразни – болки, парене и често, а понякога и кръв в урината. Най-честата причина е инфекция с бактерията E.Coli, която се доказва с микробиологично изследване на урината (урокултура). Препоръчва се антибиотично лечение, назначено от специалист-уролог и след провеждане на преглед.
За преглед и ехография на бъбреците и пикжчншя мехур при уролог – обадете ни се, за да запазите час за консултация – Урологичен Център „Д-р Василев“ – тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.
Автори на статията: Д-р Васил Василев – уролог
Урологичен център „Д-р Василев“, София
Библиография
1. van de Merwe, J.P., et al. Diagnostic criteria, classification, and nomenclature for painful bladder syndrome/interstitial cystitis: an ESSIC proposal. Eur Urol, 2008. 53: 60.
2. Лечение на цистит, Urology.bg, 2011
3. Stein, R., et al. Urinary tract infections in children: EAU/ESPU guidelines. Eur Urol, 2015. 67: 546.
4. Blok, B., et al. EAU Guidelines on Neuro-urology. In: EAU Guidelines, edition presented at the annual EAU Congress Munich 2016. ISBN 978-90-79754-98-4.
