Гениталните кондиломи, наричани още генитални брадавици са една от най-често срещаните венерически инфекции и едва ли има мъж, който да не е чувал и да не се страхува от тях.
Те се причиняват от човешкият папиломен вирус (HPV), като са открити над 100 разновидности на вируса, 40 от които предизвикват образуване на кондиломи в инфектираните кожа или лигавици на гениталиите.
Най-често кондиломите се наблюдават като една или няколко малки пъпчици с белезникав или кафеникав цвят, характерна зърниста и неравна повърхност, подобна на карфиол. Могат да се появят навсякъде – по гениталиите на мъжа и жената, във влагалището, дори по ануса или в уретрата. Реално това се инфектирани с вируса участъци от кожата, които първоначално са малки, но постепенно с времето могат да нарастват както на големина така и на брой, като в някои „запуснати“ случаи могат да достигнат много големи размери.
Вижте галерията със снимки:
Заразявенто с човешкия папиломен вирус най-често става по полов път, но той може да се предаде и с ръка или дори само при допир на половите органи. Реално предаването на вирусите става при “търкането” на заразена в здрава кожа, при което вирусите навлизат и инфектират клетките на повърхностния слой на кожата. Най-голямата концентрация на вируса е в самите брадавици, но е важно да уточним, че той може да се открие и във видимо здраво изглеждаща кожа.
Разбира се, заразяването не е “задължително” и не са редки случаите, при които единия парньор да има, а другия да няма кондиломи. От друга страна, от момента на инфектирането до появата на първата брадавица могат да минат няколко седмици дори години и не винаги е възможно да кажем точно от кой партньор и кога е станало заразяването. Възможни са случаи, в които инфекцията да премине към латентна (бавна) форма, без поява на самите кондиломи и при наличие на друга инфекция или някакъв спад на имунитета кондиломите да се появява периодично през целия живот.
ул. Г.С Раковски №186, София
тел. 0898 765 649
В болшинството от случаите инфекцията с HPV няма никакви симптоми, освен появата на самите кондиломи. Обикновенно те са неболезнени и могат да се появят на всяко място по мъжките гениталии:
Често брадавиците се появяват едновременно на няколко различни места. Те могат да бъдат с най-различни форми и размери – от розови или розово-кафяви пъпчици разположени по мъжките гениталии, до по-големи кръгли израстъци подобни на карфиол. При нелекуваните случаи, отделните пъпчици могат да се съберат и да достигнат до много големи размери и да добият вид на цветно зеле.
Най-често прегледа при специалист е достатъчен за поставяне на диагнозата, въз основата на типичния вид на кондиломите. При мъжете, огледа на гениталиите и ануса е достатъчен, докато при жените се налага гинекологичен преглед за да може да се огледа и влагалището.
В някои случаи поставянето на точната диагноза само “на око” е трудно, дори и от опитен специалист, тъй като съществуват и други кожни образования, които могат да “приличат” на кондиломи:
Това е причината за разработването на различни тестове за улесняване на диагнозата, като понякога може да се наложи вземане на биопсия и изследване на микроскоп.
Тестове за диагностицирането на кондиломи!
При трудности в диагностиката е възможна да се направи т.нар. HPV-ДНК тест, който е изключително чувствителен и много прецизен. С него освен че се установява вирусното присъствие (дори и в много ниски концентрации), може да се определи конкретния вирусен тип и дали става въпрос за инфекция с високо или ниско-рисков за развитие на спиноцелуларен рак на кожата вид HPV.
Кондиломите са едни от най-често срещаните полово-предавани болести и от векове се търси “най-ефективния метод” за премахването им. Използват се различни химични, имунологични или физични агенти, с които се цели убиването на инфектираните клетки от кожата и вируса заедно с тях.
Изборът на лечение е много индивидуален и зависи от броя, големината и разположението на брадавиците, като задължително се определя и съблюдава от специалист.
В практиката се използват различни методи, като общото при всички е стремежа да се отстрани самата брадавица, по възможност най-прецизно, ефективно, безопасно и с най-добър козметичен резултат.
Химични методи
При тях различни видове кремове или химични разтвори се нанасят върху кондиломите:
Удобството на химическите методи е, че те са евтини, но не винаги са достатъчно ефективни и се налагат продължително (понякога месеци) лечение, особено в случаите на множество кондиломи, когато буквално е невъзможно да се “намаже” и “изгори” цялата кожа на пениса.
При тях рядко се наблюдават странични ефекти, като най-често на мястото намазано след 1-2 дни се образува раничка, която зараства 10-12 дни след края на лечението.
Имунологични методи
Аldara (Imiquimod) е локален имуномодулатор под формата на крем, който подпомага имунната система да атакува и разрушава кондиломите. Тя е подходяща при по-големи кондиломи, като се прилага 3 пъти седмично, в продължение на 6 седмици. С нея могат за се третират зони до 2 кв. см, като основните неудобства са, че лечението е бавно, на мястото на приложението и се образуват ранички, както и високата цена. Предимството алдарата пред химичните методи, че рецидивите са много по-редки и може да се използва върху лигавици.
Термично лечение
При този вид терапия, вместо химичен агент използваме много ниска или много висока температура, които “изгарят” кондиломите.
Неудобството при термичните методи е, че те не са много прецизни и може да се засегне и здравата кожа, с тях процедурата е по-болезнена и има риск да се образуват по-дълбоки ранички и съответно да остане малък белег.
„Домашни“ методи и рецепти
Освен посочените по-горе, съществуват множество рецепти и методи от народната медицина, при които за отстраняване на кондиломите се използват чесън, кромид лук, алое вера, сок от смокиня, оцет, рициново масло и редица други. Най-често тези методи са продължителни, трудни за изпълнение и по-скоро с неуспешен или съмнителен резултат от лечението.
Съвременните СО2-лазери са отлично средство за лечение на големи или множествени кондиломи. Специфичната дължина на вълната на тези лазери позволява изпаряване на брадавицата и едновременно коагулиране на кръвоносните съдове, които ги хранят. От друга страна, дебелината на лъча е под 100 микрона, което позволява изключително финно да се третират дори съвсем малки брадавици, без да се засяга околната кожа. Това е особено важно при гениталните брадавици, които растат в богато кръвоснабдени и деликатни зони.
Лазерното лечение на кондиломи на практика е безболезнено като най-често се използва специален обезболяващ крем, който се намазва по засегнатите участъци. Процедурата е кратка, напълно безопасна и благодарение на отличните характеристики на СО2-лазера с отличен козметичен резултат.
На практика, през последните години CO2-лазерната хирургия се превърна в “златен стандарт” в лечението на гениталните брадавици, тъй като представлява бърза, еднократна, безболезнена и ефективна процедура за лечение на всички видове кондиломи.
Лечението на кондиломите често пъти е трудно и упорито, като има вероятност за повторното им появяване след отстраняване. Това се случва, защото при лечението се премахва самата брадавица, която е с най-голяма концентрация на вирусни частици, но вирусът продължава да живее в кожата и при отслабване на имунитета може да се активира отново. За момента не е открит метод, който да отстрани изцяло вируса от тялото. Това е причината след третирането на брадавиците, да се предписват стимулатори на имунната система (като Изопринозин например), които да засилят имунитета срещу вирусите останали в неактивно състояние в кожата и така да се намали риска от повторна поява или заразяване на партньорите.
Най-сигурният начин да се предпазите от заразяване е като избягване сексуални котакти с партньор, който има кондиломи. Използването на презерватив значително намалява риска от инфектиране, но той не може да покрие изцяло гениталиите, а само пениса. Това е причината за появата на кондиломи в областта на пубиса или скротума. Вече е разработена и ваксина срещу човешкия папиломен вирус, която обаче е ефективна ако се приложи преди започване на сексуална активност.
Автор: Д-р Васил Василев – уролог
