Защо е важно познаваме простатата?

За много мъже простатата е символ на мъжествеността и проблемите свързани с нея все още са тема табу. Да, често проблемите с простатата са съвсем обичайни и очаквани, особено с напредването на възрастта, но понякога тя крие и сериозни рискове. И един от тях е ракът на простатата, който е най-честият рак при мъжа. За това смятаме, че всеки мъж трябва да е информиран и ангажиран със здравето на простатата си и малко допълнителна информация няма да Ви навреди, а по-скоро би Ви помогнала ако знаете рисковете и как да се предпазите от тях.

В този раздел на сайта  ви предлагаме изчерпателна, достоверна и разбираема информация за рака на простата, като материалите, публикувани в него, са базирани на научни сведения, изследвания и на опита на специалистите в съответната област. Стремежа ни е да ви предоставим надеждна информация за урологичните проблеми – изчерпателна, ясна и безпристрастна.

Съдържание:

• Рискови фактори и симптоми
• Диагностика
• Лечение
• Живот с рак на простатата?

Какво представлява простатата?

Простатата е малка жлеза, част от мъжката полова система, разположена под пикочния мехур и в интимен допир с крайната част на дебелото черво (ректума). Нормалната простата е с големината и формата на кестен. В нея завършват семепроводите, които пренасят сперматозоидите. По време на еякулация, сперматозоидите се смесват с простатния секрет и образуват спермата. Наличието на мускулни влакна в жлезата и тяхното съкращаване спомага за изхвърлянето на спермата. Освен това, през простатата и преминава уретрата, и по този начин простатата участва в преноса и на урина.

Какво е рак на простатата?

Ракът на простатата през последните години заема все по-челно място в класациите за честота на раковите заболявания сред мъжете, като много от актуалните проучвания му отреждат първата позиция и го определят като най-често срещания рак сред мъжете.

Ракът на простатата представлява израждане на нормалните клетки на жлезата. Това израждане нарушава тяхната функция и те започват да се делят и размножават незвисимо от контрола на организма. Скороста на този процес зависи от това колко раковите клетки се различават от нормалните, което определя неговата степен на злокачественост. Колкото повечето раковите клетки приличат на нормалните, толкова ракът расте по-бавно, дава разсейки (метастази) по-късно и съответно прогнозата е по-добра. Въпросната степен на злокачественост се измерва с т.нар. Gleason Score (или сбор по Глисън), за който ще стане въпрос по-късно.

В началните стадии, туморът е малък и е локализиран само в простатата, като постепенно с напредване на процеса, той може да излезе извън нея, да засегне околните тъкани и органи. Ракът може да засегне и далечни органи (метастази), като типичното при рака на простатата е засягане на лимфните възли и плоските кости (прешлени, ребра, тазови кости). Ракът на простатата има бавно развитие и обикновено отнема години, за да премине от начален към тежък стадии. И това е добре, тъй като редовната ежегодна профилактика на простатата, може да осигури откриването му рано, когато може да бъде излекуван.

Рискови фактори

Двата основни рискови фактора за рак на простата са възрастта и наследствеността.

• Възраст – Ракът на простатата е много рядък при мъже под 40 години. Но с напредването на възрастта рискът от рак на простатата нараства значително, като приблизително 60 % от случаите се диагностицират на възраст над 65 години.  Това е причина за активното му търсене при мъжете над 50 години, чрез ежегодни прегледи при уролог и изследване на PSA.
• Наследственост – Даказано е, че ракът на простатата е е по-чест сред някои фамилии и наследствеността също е рисков фактор. Наличието на близък родственик с рак на простатата (баща, дядо, чичо и т.н.) повишава риска от заболяване 2-3 пъти. В такива случаи ежегодните прегледи би трябвало да започнат след 45-годишна възраст.
• Някои ракови гени – BRCA1 и BRCA2, подобно на рака на гърдата, които може би влиаят върху честотата на рака, но все още няма категорични данни дали това е така.
• Раса – Честотата на рака е по-висока сред чернокожите и по-ниска сред азиатците. Любопитно е, че честота сред азиатците емигрирали в Съединените щати е същата като на останалата част от населението там. Това говори, че вредните фактори на средата също оказват влияние върху риска от заболяване.
• Наднормено тегло и диета – Актуалните проучвания показват, че може би затлъстяването и свръхтеглото също биха могли да повишават риска от заболяване.

Симптоми

Характерно за рака на простатата е, че той има бавно развитие, в продължение на години. Често протича без или с много слаби и неспецифични симптоми, които много наподобяват тези на доброкачественото увеличение на простатата. За това голяма част от пациентите над 60 години вече имат известни проблеми с уринирането, които да замаскират тези на рака. Това го прави доста коварно заболяване и тогато се появят специфичните за него оплаквания са вече белег за късен етап на болестта.

Оплакванията могат да бъдат:

• Трудно уриниране, подобно на доброкачествено увеличената простата (ДПХ) – затруднено уриниране, изтъняване на струята и др.
• Кръв в урината  – рядък и неспецифичен симптом;
• Импотентност
• Болки в костите – при напреднал процес и метастази в костите.

Липсата или слабите, неспецифични симптоми на тази болест са причина за нейното активно търсене, чрез ежегодни прегледи при уролог и изследване на ПСА за всички мъже над 50 години. Защото ракът на простатата е лечим, само ако се открие в начален стадий.

Диагностика на рака на простатата

Симптомите сами по себе си много рядко ни насочват към диагнозата при рак на простатата, тъй като са много слаби, неспецифични, а често дори и липсващи. И двете основни „аларми“, които ни карат да го търсим при конкретния пациент са – повишен PSA и ректално туширане.

Повишен ПСА (PSA)

ПСА е съкращение от Простатен Специфичен Антиген (PSA). Това представлява протеинова молекула, която се секретира единствено от простатните клетки. Често ПСА е наричан „туморен маркер“, което не е съвсем правилно, тъй като той се секретира както от нормалните клетки на простатата, така и от раковите.
Всъщност това означава, че освен при рак, той може да се повиши и при други процеси в простатната жлеза – например възпаление, травми и др. Въпреки, че не е раково специфичен, изследването на PSA e бърз и евтин начин за отсяване (скрининг) на рисковата група от мъжете, защото повишяването му често е първата и единствена „червена лампичка“, която ни алармира за евентуален риск от рак. Това е причината той да е задължително изследване при мъже над 50 години. Всяко покачване на ПСА над нормалните стойности е подозрително за рак и задължително трябва да бъде уточнено. (Допълнителна информация за ПСА >>)

ПСА обикновено се покачва с възрастта. Следните стойности, грубо и ориентировъчно показват кои са “нормалните” за съответната възраст:

• до 3 ng/ml при мъже в петдесетте
• до 4 ng/ml при мъже в шейсетте
• до 5 ng/ml при мъже над 70 години.

Видео за ПСА

Представяме ви интересно видео, в което ще разкажем за ПСА или т. нар. Туморен маркер за простатата – какво представлява той, какви са причините за повишаване на маркера и кога трябва да се изследва? Научете как това кратко и бързо кръвно изследване може да помогне за ранното открива на рака на простатата и той да бъде лекуван успешно!

Ректално туширане

Ректално туширане до преди ерата на PSA е бил единственият метод за изследване на простатата. Прегледът при уролог все още се асоциира от много мъже основно с „бъркане в дупето“. Въпреки въвеждането на различни други съвременни методи, туширането си остава стандартна процедура. И колкото и да е неприятно за мъжете, пипането на простатата си остава сериозен “инструмент” в ръката на опитния уролог, защото няма машина, която да замени усещането на жлезата. Това се подкрепя и от световните данни, според които около 10-20 % от случаите на рак на простатата се диагностицират при ректално туширане, въпреки нормалните стойности на PSA. С пълна сила важи правилото, че опипването на съмнителен и твърд участък е знак за специалиста да назначи биопсия. (Научете още за диагностиката на рака на простатата)

В случаите, когато имаме повишен ПСА или съмнителен участък при туширане, пациентът се насочва към единствения начин за сигурно поставяне на диагноза, а именно Ядрено Магнитен Резонанс (ЯМР) и биопсия на простатата. В съвременната диагностика на рака на простатата, тези две изследвания вървят ръка за ръка.

Ядрено Магнитен Резонанс (ЯМР)

Магнитният резонанс е следващата стъпка в диагнозата, като той ни дава много ясен образ на простата и може да потвърди наличието на съмнителе участък в нея. Ще попитате „Ехографията не е ли достатъчна“? И с пълно право, защото тя е бързо, евтино и безвредно изследване, но за съжаление няма качествата на ЯМР. Все едно сравняваме стар черно-бел с най-модерен 4К OLED телевизор. Ехографията е прекрасно скринингово изследване, но то е само насочващо и ориентиращо. Когато искаме да видим ясно простатата и какво става вътре в нея и да определим стадия на болестта (т.е. дали рака се е разпространил и има ли метастази) възможностите на съвременните магнитни резонанси са ненадминати. Още повече, че от няколко години, можем да използваме образа от магнитния резонанс, за да да извършим по-прецизна биопсия на простатата – т.нар. фюжън биопсия (по надолу ще намерите подробна информация за фужън биопсията).

ПЕТ – скенер

Името ПЕТ-скенера идва от Позитронно Емисионна Томография и няма нищо общо с „5D“, „5-Скенер“ или други комбинации както го наричат погрешно пациентите. Всъщност това е вид образноо изследване, при което в тялото венозно се вкарва радиоактивно вещество (изотоп), който специфично се свързав само раковите клетки. Така при изледването раковите клетки „светят“ и и могат да бъдат открити дори и малки метастази навсякъде в тялото. За различните видове рак има различни контрастни изотопи.

Конкретно за изследване на простатата най-подходящ е изотоп на Галий  (⁶⁸Ga), маркиран с простатно-специфичен мембранен антиген (PSMA). Този PSMA се свързва с специфично с рецепторите, разположени по повърхността на простатните ракови клетки и можем да открием прецизно колко процеса се е разпространил в тялото. Този метод е подходящ за:

1. Пациенти с ново диагностициран карцином на простатата за определяне на вида на лечението – простатектомия, лъчетерапия, лекарствено лечение
2. Пациенти след след вече проведено радикално лечение и дори и при много ниски стойности на туморния маркер за ранно откриване на рецидив

Костна сцинтиграфия

Костната сцинтиграфия е изследване, с което търсим метастази в костите. Това се налага, защото най-често при рака на простатата метастазите са именно в плоските кости – таз, прешлени, ребра и др. Изследването не е страшно или болезнено, като венозно се вкарва радиоактивен изотоп и след това се правят снимки.

Биопсия на простатата

Простатната биопсия представлява вземане на материал от простатата чрез специална биопсична игла. Това се извършва най-често от 12 – 20 точки от жлезата. Взетият материал се изпраща на специалисти по патоанантомия, които го изследват под микроскоп и търсят наличието на ракови клетки. Ако се открие пак се определя и степента на неговата злокачественост (Сбор по Глисън).

Съвременният начин за извършване на простатна биопсия е т. нар. Фюжън биопсия (Fusion), при която се сливат образите на ефограф и ядреномагнитен резонанс. По този начин, урологът вижда по-ясно жлезата на монитор и направлява по-точно иглата, с която се взима материал от евентуалните съмнителни участъци.

И тук идва най-логичния въпрос, който ми задават пациентите: „След като имаме изследван ПСА, туширане и направен ЯМР, защо трябва да правим биопсия, не може ли без нея?“. За съжаление простатната биопсия е единственото изследване, с което се поставя диагнозата рак на простатата. Другите изследвания (скенер, магнитен резонанс, ПСА) могат само да ни насочат към диагнозата, но не и да я поставят. Може да имаме пациент с ПСА 3000, с корава като камък простата и категоричен образ от резонанса, но нямаме ли биопсия и хистологична диагноза, не можем да започнем лечението!

При биопсията, съществува минимален риск от усложнения като кървене от ректума, кървене по време на уриниране, възпаление, парене при уриниране и др. (Допълнителна информация за простатната биопсия >>)

N.B. Простатната биопсия е единственото изследване, с което се поставя диагнозата рак на простатата. Образните изследвания (скенер, магнитен резонанс, костна сцинтиграфия) се налагат, за да се определи степента на разпространение на рака, но не и за поставяне на диагнозата. 

Лечение на рака на простатата

Лечението на рака на простатата e много разнообразно и се зависи от два основни фактора – степента на злокачественост и стадия на развитие на ракови процес.

Степента на злокачественост означава до каква степен раковите клети са се „изродили“ спрямо нормалните простатни клетки. Това се измерва от патоанатомите и се означава с т.нар Глисън скор. Той варира в границите 2 – 10.

Стадият на развитие на раковия процес се определя от това дали раковият процес е излязъл от рамките на органа и дали има метастази. Той се определя чрез образните изследвания и за това те са толкова важни – скенер или ядрено магнитен разонанс, както и костна сцинтиграфия ако подозрение за костни метастази.

Целта на лечението може да бъде пълно излекуване (радикално) или ако това не е възможно – поддържащо (палиативно). Пълно излекуване може да се постичне само в ранните стадии, чрез оперативно лечение или чрез лъчетерапия.

Активно наблюдение

В редки случаи, при склонни на това пациенти може да се предприеме изчаквателно поведение. Най-често това са млади мъже, в много ранен стадий, които се страхуват от евентуалните усложнения на радикалното лечение и при които то може да се отложи до появата на повишена туморна активност, повишаване на ПСА или задълбочаване на хистологичната картина.

В останалите случаи, рака би трябвало да се лекува активно и в зависимост от стадия на болестта могат  самостоятелно или в комбинация да се използват:

• Оперативно лечение
• Лечетерапия
• Хормонотерапия

В следващите редове ще разгледаме поотделно всеки метод и ще ви разкажем за неговите предимства, недостатъци и индикации.

Оперативно лечение

Радикалното лечение означава премахване на всички ракови клетки в тялото – т.е. пълно излекуване. Това става чрез оперативно премахване на простатната жлеза – т.нар. радикална простатектомия. Целта на операцията е да се отстрани цялата простата заедно със семенните мехурчета, като в последствие мехурът се зашива към края на уретрата.

Това е сериозна оперативна интервенция, която нарушава изцяло анатомията на малкия таз и няма нищо общо с операцията за лечение на увеличена простата, при която реално простатата остава, като се отсранява само разширения участък, който притиска уретрата.

Хирургичното лечение се препоръчва, само когато ракът е локализиран в простатата, без да има разсейки. Операцията може да бъде извършена по няколко начина (достъпа):

Лапароскопска операция – през няколко малки дупки в коремната стена се поставя камера и няколко инструмента, с които урологът отстранява простатата, като реално се прави същото каквото и при отворената операция, но тъй като няма разрез на кожата,  болничният престой и възстановителният период са чувствително по–кратъки (изписване средно след 2-3 дни).

Роботизирана (Робот-асистирана) операция

Роботизираната простатектомия, подобно на лапароскопската и роботизираната операция се извършва през малки дупки на коремната стена, като инструментите не се държат директно от уролога, а от специален хирургичен робот Да Винчи. Урологът контролира роботизираните ръце от разстояние – от друга зала или дори от друга държава! Това е най–съвременното оперативно лечение на рака на простата и неговите предимства сме разгледали в друга статия (Научете още за роботизираната операция >>).

В съвременната урология лапароскопската и робот-асистираната операция постепенно се превръщат в стандарт, тъй като позволяват по-кратък болничен престой, по-бързо възстановяване на пациента, по-малко болки, по-малко усложнения при еднакъв резултат по отношение на излекуването от болестта. (Допълнителна информация за оперативното лечение на рака на простатата>>)

Предимства на оперативното лечение:

• ако ракът е локализиран в простатата, операцията дава възможност за пълно и радикално излекуване
• след премахването на жлезата, последната може да си изследва много по-пълно и точно, което дава ясна преценка за агресивността на рака и вероятностите за разпространение в други тъкани и органи
• при успашна операция, стойноститет на ПСА трябва да са в рамките на 0,1 ng/ml, което дава възможност за по-лесно проследяване на състоянието след лечението, защото ако ПСА започне да се повишава след операцията, най-вероятно става въпрос за локален рецидив или поява на метастази.

Недостатъци на оперативното лечение:

• както при всяка друга голяма операция, така и при радикалната простатектомия съществуват хирургични и анестезиологични рискове.
• изисква болничен престой и съответно възстановителен период след нея.
• ако ракът се е разпространил извън простатата, има риск от невъзможност за пълното му отстраняване и част от злокачествените образувания могат да останат в тялото на пациента.
• след операцията пациентът губи възможността за еякулиране, а с нея и опладителната си способност.

Отворена операция – с навлизането на лапароскопските и роботизирани методи, отворената операция се прави все по-рядко и по-рядко, защото те я превъзходат както по отношение на болничен престои, по-бързо възстановяване, но и по отношение на радикалност.

Лъчетерапия

Лъчетерапията е един от възможните методи за радикално лечение на началните стадии на рака на простатата. Освен това, тя може да се използа като допълнителна терапия (след операция или в комбинация с хормонотерапия) при пациенти в напреднал (извън простатата) стадий.

При лъчетерапията се използва радиация, с която прицелно се облъчва или само простатата, или в случаите на разпространение извън нея – и на околните тъкани. Целта е да се убият всички ракови клетки, както в жлезата така и в зоната около простатата. Високоенергйите рентгенови лъчи са насочени към простатата извън тялото, като увреждат клетките и спират тяхното делене. Раковите клетки, не са в състояние да се възстановят и умират, докато по-голяма част здравите се възстановяват. Ако ракът е засегнал съседните лимфни възли, може да се наложи и разширено облъчване и на таза.

Странични ефекти на лъчетерапията

Подобно на повечето процедури и външната лъчетерапия има възможни странични ефекти. Най-често те са следствие на засягане на околните на простатата тъкани – много от тези тъкани се възстановяват след лъчението, и в рамките на седмици и месеци тези странични ефекти отшумяват. Въпреки това, в някои случаи за някои странични ефекти може да отнеме по-дълго време или в по-лошия случай да останат постоянни. Степента на страничните ефекти зависи до голяма степен от количеството радиация, големината на зоната на облъчване, като естествено поносимостта е различна при различните пациенти. Обекновено те се понасят добре от пациентие, като дългосрочните усложнения са редки.

• Проблеми с дебелото черво (проктит) – дебелото черво е изложено на радиация поради непосредствената му близост с простатата. Това може да доведе до диария, внезапни позиви за дефекация или невъзможност за задържане на дефекацията. Тези оплаквания започват в края или няколко седмици след лъчетерапията, продължават няколко седмици.
• Проблеми с уринирането – тъй като през простатата преминава и уретрата, при лачелечението, може да се появят и проблеми с уринирането, следствие на увреждането (радиационен уретрит и цистит). Това са чести, императивни позиви, изтъняване на струята, чувство за недоизпразване на пикочния мехур, циститни оплаквания и др. Обикновено тези сиптоми се появяват по време на лечението и изчезвът бързо след спирането му.
• Умора – по време на лъчетерапията терапията пациентите може да се чувстват по-уморени и отпаднали от обичайното, което е следствие на лъчевата травма, нанесена на тялото.
• Сексуални проблеми – лъчетерапията в около 40 % от случаите може да засегне съдовете и нервите отговорни за ерекцията, което може да доведе до еректилна дисфункция. Тези оплаквания се развиват бавно, отнема година или две до появата им, като обикновено остават дефинитивни.

Брахитерапия

Брахитерапията представлява алтернатива на радикалната операция и се предприема при малък тумор и ниска степен на злокачественост (нисък Глисън скор). Инсталират се определен брой специални игли в простатата, които отделят високи дози радиоактовно лъчение. Иглите се инсталират през кожата на перинеума и доставят лъчението прецизно в самия орган, като щадят околните тъкани и органи – немислимо при конвенционалната лъчетрапия. Достигат се радикалност съпоставима с радикалните операции и това при липса на оперативни усложнения. (Допълнителна информация за брахитерапията)

Предимства на лъчетерапията:

• Липса на оперативен и анестезиологичен риск.
• Може да се използва в случаите при висок оперативен риск или в напреднали стадии.
• Липса на болничен престой – сесиите на лъчелечение са кратки – около 20 мин., което не налага пациентите да лежат в болница.
• По време на терапията не се нарушават ежедневните дейности на пациентие.

Недостатъци на лъчетерапията:

• Риск от странични ефекти – проблеми с дебелтото черво, уринирането и ерекцията.
• За оценката на резултата от лечението трябва да мине по-продължителе период.

Хормонотерапия

Ракът на простатата е силно чувствителен към действието на тестостерона, т.е. нуждае се от него, за да расте. Именно за това, хормонолечението има за цел да премахне тестостерона или да се спре неговото въздействие върху простатните клетки. Това значително забавя или дори спира развитието на рака.  Това може да стане хирургично – чрез отстраняване на тестисите (пулпектомия) или по по-съвременния начин – чрез препарати, които изцяло блокират синтезата на тестостерона, без да се налага оперативна интервенция.

Хормонолечението се прилага при напреднал раков процес с метастази или като допълненителна терапия след отстраняване на простатата и лъчетерапията. При него не се цели радикално излекуване, а забавяне и спиране на развитието на процеса. Вида на хормонотерапията се определя от стадия на заболяването и степента на злокачественост.

Обикновено хормонотерапията е продължителна и за голяма част от пациентите с рак на простатата продължава цял живот, тъй като е доказано, че тя подттиска развитието на рака в продължение на месеци и години. Въпреки това, с течение на времето е възможно ракът да стане хормоно-нечувствителен, което да наложи добавяне на допълнителни препарати към началната хормонотерапия. (Допълнителна информация за хормонотерапията)

Странични ефекти на хормонотерапията

Както и другите видове лечения, така и хормонотерапията има своите странични ефекти, които са индивидуални за всеки пациент. Страничните ефекти при различните пациенти се различават и не са задължителни, като липсата на такива, категорично не означава липса на ефект от хормонотерапията. Тук е важно да отбележим, че обикновено пациентите понасят добре този вид лечение и страничните ефекти не нарушават особено качеството им на живот. Най-общо казано, рискът от странични ефекти зависи основно от вида на хормонотерапията и продължителността на лечението. Спирането на лечението може постепенно да намали страничните ефекти, освен в случаите на хирургично остраняване на тестисите.

• Еректилни проблеми – Хормонотерапията може да засегне сескуалния живот на пациентите по два начина, които са следствие на много ниските нива на тестостерона. Това води и до загуба на либидо и затруднения в достигане и поддържане на ерекцията.
• Горещи вълни – Това е често срещан страничен ефект, който се изразява с появата на внезапни горещи вълни, преминаващи през тялото, в продължение на секунди или часове, подобно на вълните, които получават жените в менопауза.
• Остеопороза – Продължителната хормонотерапия може да доведе до изтъняване на костите и развитие на остеопороза, което повишава риска от фрактури.
• Увеличаване на гърдите – Хормонотерапията може да доведе до подуване на гърдите (гинекомастия). То може да засегне едната или двете гърди, съпроводено от лека чувствителност до осезаема болка.
• Мускулна слабост и умора – Поради намаляването на мъжките хормони, при хормонотерапията, пациентите могат да почувстват по-лесна умора от ежедневните си дейности, както и намаляване на мускулната сила.

Живот с рак на простатата?

За разлика от другите видове, ракът на простатата има бавно развитие, в продължение на години и поставянето на диагнозата не означава автоматично присъда. Диагностициран в начален стадий, когато все още е локализиран само в жлезата, той е напълно лечим.

Разбира се, в зависимост от проведеното лечение са възможни някои усложнения:

• Еректилни проблеми – След оперативно лечение поради премахването на простатата  и семенните мехурчета липсва еякулаця (т.е. празнене при секс), което обаче не означава липса на ерекция и изпитване на удоволствие (оргазъм) при полов акт. Част от пациентите имат проблеми с ерекцията, тъй като по време на операцията се нарушава анатомията на малкия таз и могат да се засегнат нервите отговорни за нея. Обикновено в рамките на 8-12 месеца тя се подобрява, като е възможно и лечението с т.нар. фосфодиестеразни инхибитори или с пенис-вакумни помпи. При пациентите на хормонотерапия ерекцията е силно затруднена поради липсата на тестостерон в тялото, като процесът е обратим и при спиране на инжекциите, вазможността за ерекция се възстановява.
• Изпускане на урина (инконтиненция) – При повечето пациенти, след отстраняването на простатата е възможно да има  неволево изпускане на урина в първите седмици и месеци след операцията. Най-често то е временно и постепенно контролът върху задържането се възстановява, като в края на пълвата година 76% от пациентите съобщават, че или имат много малък или никакъв проблем с изпускането на урина. Само при много малка част, инконтиненцията е постоянна и се дължи на нарушение на сфинктерния апарат по време на операцията.
• Умората и загуба на мускулна сила – Хормонотерапията може да доведе до намаляване на мускелната тъкан и увеличаване на подкожните мазнини в тялото. Това може да се подобри чрез промяна на начина на живот, а именно редовни физически упражнения – ходене, плуване, упражнения с леки тежести, всичко което стимулира мускулите и помага за намаляване на загубата на мускулна сила, както и забавяне на остеопорозата.

Отговори на най-често задавани въпроси за рак на простатата >>

Ние, в Урологичен център „Д-р Василев“, вярваме, че всеки пациент заслужава най-доброто за здравето си. Екипа ни от специалисти-уролози има огромен опит в разбиването и лечението на камъни в бъбреците с най-новите и модерни методи! Предлагаме на нашите пациенти разнообразие от урологични дейности и разполагаме с най-съвременна и прецизна техника за диагностика на проблемите камъни в бъбреците.

Обадете се, за да запазите час за консултация на с уролог и преглед на бъбреците на тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Автор на статията:  Д-р Васил Василев – Уролог