Варикоцеле – причини, симптоми и лечение

Варикоцелето не е страшна болест и наличието му не означава задължително лечение или операция, дори много мъже го имат без дори да подозират и живеят без никакви проблеми с него напълно пълноценно.

Кратка анатомия на тестисите

Тестисите са основен орган в мъжката репродуктивна система. Те са разположени извън тялото в кожна торбичка, наречена скротум. Това разположение е много важно, тъй като за нормалната функция на тестиса е необходима температура с няколко градуса по-ниска от тази на тялото. Това може да се осъществи единствено ако те са разположени извън него. Чрез свиването и отпускането на подкожния мускулен слой, скротума контролира адекватната температура – мускула се свива и приближава тестисите до тялото, когато температурата е ниска или отпуска и ги отдалечава, когато е необходимо да се охладят.

 

Тестиса се свързва към тялото с вървовидна структура наречена кордон. Кордонът се състои от няколко структури: артерии, носещи кръв към тестиса; вени, които я отвеждат от него; семепровод, по който сперматозоидите се придвижват до семенните мехурчета и простатата; мускулни влакна и нерви. Кордона започва от тестиса, навлиза коремната кухина през т.нар. ингвинален канал, заобикаля пикочния мехур и стега до семенните мехурчета и простатата.

Какво представлява варикоцелето?

Вените, които отвеждат кръвта от тестиса в кордона са множество и са свързани в особено сплетение, анатомично наречено „плексус пампиниформис“. То обгръща подобно на маншон кордона и особено артерията, която носи топла кръв от тялото. Според най – разпространената теория, основната ролята на този плексус е охлаждането на артериалната кръв идваща от тялото през артерията – подобно на радиатора на колата, по-студените венозни съдове охлаждат кръвта, която минава през аретрията. (Чрез по–забавеното оттичане на венозната кръв, която е с по-ниска температура от артериалната да се охлажда тази, която идва от тялото през артерията).

Варикоцелето е следствие на затруднение в нормалното оттичане на венозната кръв, която се задържа в плекуса и се получават „разширени вени“ – подобни на разширените вени на краката и хемороидите. В различните си форми, варикоцелето се среща при 10 – 15 % от подрастващите и младите мъже.

 

 

Между лявата и дясна тестикуларни вена има анатомични разлики, като лявата е много по-предразположена към венозен застой. Това е причината варикоцелето да е най-често в ляво и изключително рядко в дясно (виж схемата по-горе).

От какво се причинява варикоцелето?

Анатомията на всички примати (маймуни, шимпанзета, горили и т.н.) е почти еднаква, но само човека страда от варикоцеле. То е следствие на изправения стоеж на хората и реално това е основната причина за разширените вени. Но само тя не е достатъчна (иначе всички мъже щяха да имат), нито анатомичната позиция на лявата вена  и за да се развие варикоцеле трябва да има и други предразполагащи фактори. Най-често това е слабост на клапния апарат на вените, който не работи ефективно и позволява на кръвта в тях чисто гравитационно да се връща обратно в скротума и тестисите, защото за разлика от артериите, кръвта във вените се придвижва пасивно, благодарение на клапите, които са разположени по хода им.

 

 

Какви са симптомите и как се диагностицира?

Характерно за варикоцелето е, че рядко предизвиква оплаквания. Най-често се напипва мековата структура по хода на кордона, която може да изчезне при лягане. Болката, когато я има, най–често е тъпа и се засилва в хода на деня, като сутрин е най-слаба. Пациентите я описват по-скоро като тежест. Другият основен проблем при варикоцелето, както споменахме, е съчетанието му със стерилитет и намаляване на оплодителната способност. Често то се открива едва след като човек си направи спермограма. Диагностицира се с прост преглед, при който лекарят опипва кордона и може да накара пациента да се закашля, да се напъне, да легне по гръб и др.

Основно място в дагностиката на варикоцелето заема и ехографията (доплер-ехография), при която много ясно се виждат разширените вени на левия тестис и как се пълнят с кръв.

Изгледайте демонстративното ни видео по темата!

Как се лекува варикоцелето?

Лечение се налага, когато варикоцелето предизвиква проблеми в оплодителната способност или предизвиква силни болки и дискомфорт. Основен метод е хирургичното лечение.

Хирургично лечение

Основният принцип на хирургиното лечение е прекъсването на тестикуларните вени, което може да се направи на различно ниво по хода им – или на нивото на кордона или в корема, където вената става единична.

Най–разпространеният начин е чрез много малък рарез – около 1–2 см, над ингвиналната гънка, където се достига до вените, които се прекъсват. Операцията е кратка, упойката може да е локална, спинална (в гърба) или венозна (чрез кратко приспиване). Обичайно пациентите се изписват на следващия ден. В някои по–специфични случаи, например при рецидив (образуване наново) на варикоцеле, се налага тестикуларната вена да се прекъсне в корема. Това става най–често лапароскопски, като през няколко дупки в корема се вкарват камера и работни инструменти. Операцията е по–голяма и изисква обща упойка. Болничният престой рядко е повече от един -два дни.

Съществува и метод при който вените се запушват под рентгенологичен контрол. Методът се нарича емболизация. Вкарва се сонда в съдовата система, която достига до венозния плексус и се вкарват специални спирали, които запушват вените. Процедурата е дълга, трае до няколко часа, изисква обща упойка и има стравнително високо лъчево натоварване върху организма. По тази причина се използва много рядко.

Какво се случва след операцията?

След операцията болката често отшумява сравнително бързо. Необходимо е да не се вдига тежко около 20 – 30 дни. Насрочва се контролен преглед при уролога извършил операцията. След 3 – 5 месеца се прави нова спермограма, за да се отчете дали има промянав качеството на спермата. Понякога значително подобрение в параметрите може да се очаква едва след година.

Обадете ни се, за да запазите час за преглед и ехография на тестисите  в Урологичен център „Д-р Василев“ на тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Автор: Д-р Васил Василев – Уролог