Изключително бързото развитие на техниката и внедряването на нови технологи в медицината доведе да развитието на т.н. ендоскопски (безкръвни) методи за лечение на бъбречно-каменната болест, които дават възможност за директен достъп до почти всяка част на отделителната система – пикочен мехур, уретер дори и бъбреци, като се използват естествените отвори и пътища на тялото, без да се нарушава целостта им. Те идват на помощ в случаите, когато екстракорпоралната литотрипсия е безсилна и изместиха до голяма степен употребата на класическата хирургия по повод на литиаза от урологичното ежеднежие. Благодарение на тях урологията се превърна в една от най-високо технологичните медицински специалности.
В тази статия ще опишем най-популярните ендоскопски методи използвани по повод на камъни в бъбреците и уретерите: ретроградната уретеро-пиелоскопия, фиксиране на уретерални стентове тип “Double J”, уретеро-реноскопията, уретероскопска литотрипсия и литолапаксия.
Ретроградната уретеро-пиелоскопия е метод, при който цистоскопски се прониква в пикочния мехур и се вкарва специална тънка тръбичка в уретера (т.нар. уретерален катетър), като единия и край на тръбичката се намира уретера, а през другия, които остава извън тялото се вкарва рентгеново контрастно вещество, което дава възможност за рентгеново наблюдение на уретера и кухинната система на бъбрека. Наи-честата употреба на този метод е при позициониране на ренгеново негативните уратни камъни по време на екстракорпорална литорипсия, които благодарение на контраста стават видими и могат да бъдат разбити.
Уретералните стентове тип „Double J“ предтставляват тънки “тръбички”, които се поставят в уретера, като единия им край е в бъбрека, а другия в пикочния мехур и се оприличават на двойна латинска буква J, от където произлиза и името им. Те се използват, за да осигурят проходимостта на уретера, в случай на запушване от камък. Също така, тези стентове много често се поставят преди извършване на екстракорпорална литотрипсия на големи бъбречни конкременти, като предпазна мярка против запушване на уретера при елиминирането на фрагментите след разбиването. Стентовете са направени от хидрофилни силиконови смеси, които им позволяват да “увличат” урината и играят роля на уретерни протези.
След елиминиране на уретерното препядствие, стентовете трябва да бъдат извадени от тялото, защото след определен срок (максимум 6 месеца), по тях от урината започват да се отлагат кристали, което води от една страна на запушване на стента, а от друга представлява предпоставка за развитие на инфекции, тъй като бактериите много по-лесно полепват по тях. В случай, че нуждата от стент е по-продължителна то той трябва да се подмени с нов.
Съществуват различни по дължина и дебелина стентове, с различна извивка, според конкретните изисквания и цели. Стента се поставя цистоскопски, най-често в условията на анестезия. Обикновено пациентите понасят добре присъствието на тези “тръбички” в тялото им. Понякога имат може да имат кръв в урината, тъй като “горния” край на стента “дразни” бъбрека, особено при по-голяма физическа активност. Възможни са и фалшиви позиви за уриниране, които се дължат на дразненето на пикочния мехур от “долния” му карай.
Уретрореноскопията (URS) е ендоскопски метод, който позволява директно наблюдение на цялото протежение на уретера и легенчето на бъбрека. Този метод стана възможен благодарение на техническия успех в миниятюризирането на оптичните системи. За целта се използват специални уреди, наречени уретерореноскопи. Те са снабдени със оптична система за наблюдение и източник на светлина. Уретерореноскопите могат да бъдат твърди (ригидни) и по-модерните -гъвкави (флексибилни).
Върха на флексибилните уретероскопи позволява извиване на 270 градуса, което ни дава възможност да наблюдаваме всяка една част от кухинната система на бъбрека – легенче и чашки.
Най-ванжното преимущество на уретеро-реноскопията е, че от диагностична процедура, тя може безпроблемно да се превърне в лечебна, тъй като освен директно наблюдение на уретерния камък, тя позволява и дирекното му разбиване.
Уретероскопите са снабдени с т.нар. работен канал, през който може да мине специална сонда, с помощта на която конкремента се разбива.
Разработени са различни видове сонди – механични, ултразвукови, лазерни, които провеждат съотвената енергия директно върху камъка и го дезинтегрират. За по-голяма сигурност, конкремента трябва да се имобилизира (обездвижи), като се използват специални “кошнички”, защото има опасност при разбиванет, камъка да се върне в бъбрека, което значително усложнява процедурата. Понякога, когато камъка е с малки рамери, той може да се екстрахира (или издърпа) направо с кошничката, но този подход все повече и повече се тхвърля, тъй като крие големи рискове от разкъсване и травми на уретера.
Литолапаксията (наричана още перкутанна нефролитотомия – PCNL) е метод, при който, през малък разрез на кожата (около 1 см), с уред наречен нефроскоп, се достига до бъбрека и се разбиват големи, отливъчни конкременти. Предимството на метода е, че той дава възможност, както за директно разбиване, така и за аспириране на фрагментите. Това е единственияj по-малко травматичен метод при големите бъбречни конкременти, преди операцията. За съжаление, той е подходящ само при някои строго показани случаи, тъй като крие рискове от сериозни усложнения и кръвозагуба.
Разбира се, развитието на едноскопските методи птодължава и се експериментира с все по-нови и технологични методи и то не само в областта на бъбречно-каменната болест, а във всички урологични поддисциплини и сме далеч от мисълта, че сме разкрили целия потенциал на тази методика.
Бих казал, че едноскопията не е дестинация, а едно пътешествие, което не знаем къде ще ни отведе!
Обадете се, за да запазите час за консултация и преглед на бъбреците с Д-р Василев тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.
Статиите са обширни и ясни.Написани са на достъпен език за пациента.
Желая ви успех.