СОЛИФЕНАЦИН – ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА
ДЕТРУЗОРНАТА ХИПЕРАКТИВНОСТ
Сл. Кънчев, А. Скерлетов
Клиника по урология, МБАЛСМ „Н.И. Пирогов”
SOLIFENACIN – EVALUATION OF ITS EFFECTIVITY WHEN TREATING THE
DETRUSOR HYPERACTIVITY
Sl. Kanchev, A. Skerletov
Clinic of Urology, MATHEM “N.I. Pirogov”
Резюме
Детрузорната хиперактивност е често срещано заболяване в ежедневната урологична практика. Според различни проучвания от него боледуват между 50 и 100 милиона души в световен мащаб. Независимо от формата на това заболяване, то намалява в значителна степен качеството на живот на страдащите.
По настоящем основните методи за диагностика са уродинамичните изследвания, а лечението е медикаментозно.
Авторите споделят своя опит при лечение на това заболяване с медикамента Солифенацин (VesiCare) на фирмата Astellas за периода 2006 – 2007г. в продължение на 12 седмици и последващо диспансерно наблюдение в продължение на 2 месеца.
Ефективността е била оценявана от авторите според:
• Воденият от пациентите микционен дневник;
• Резултатите от уродинамичните изследвания.
Според получените от тях резултати лечението със Солифенацин намалява бързо и ефектив- но проявите на детрузорната хиперактивност, значително подобрява качеството на живот, като наблюдаваните страничните действия са редки. Голямо достойнство на медикамента също е неговото удобство за приемане.
Заключение: Солифенацин е един многообещаващ и перспективен медикамент за лечение на дeтрузорната хиперактивност и ще заеме своето достойно място в арсенала на фармакологичните медикаменти в нашата страна.
Ключови думи: Детрузорна хиперактивност, медикаментозно лечение, уродинамика
Abstract
The detrusor hyperactivity is often met in the everyday urologic practice. According to different research work around 50 to 100 million people suffer form it worldwide.
The urodynamic testing is the basic diagnostic method now, while the treatment is medicamentous.
The authors share their expertise in treating the disease with the medicine Solifenacin (VesiCare) of the company Astellas in the period between the years 2006-2007 for 12 weeks and a follow-up for 2 months.
The efficiency is valued by the authors according to:
• Mictional diary kept by the patient;
• The urodynamic testing results.
According to the results received by the authors, the treatment with Solifenacin reduces quickly and efficiently the detrusor hyperactivity, quality of life is improved, while the side effects are rare.
Conclusion: Solifenacin is a perspective and promising medicine for treatment of the detrusor hyperactivity and will become well-known medicine in the pharmacological sphere of Bulgaria.
Key words: Detrusor hyperactivity, medicamentous treatment, urodynamic
В съответствие с препоръките на Международния комитет по стандартизация на уродинамичните изследвания /I.C.S./ хиперактивният пикочен мехур представлява клиничен синдром, определящ неотложна микция /с или без уринна инконтиненция /, която може да се съчетава и с никтурия.
Независимо от напредъка на урологията, уродинамиката и фармакологията това заболяване остава един неизяснен все още проблем, тъй като едва около 1.5% – 2% от пациентите се обръщат за помощ. Повечето от тях не идват поради чувството за срам, други го смятат все още за осовен признак за старост, а по-голямата част от пациентите за съжаление не знаят за съществуването на ефективни лекарствени препарати.
Според епидимиологични проучвания на Международната организация по борба с незадържането на урина боледуват около 50 – 100 млн. души от това заболяване в света. В САЩ например, това заболяване изпреварва по честота заболявания като диабет, язвена болест. Хиперактивният мехур е в първата десетка на най-разпространените заболявания там, а разходите за лечение са около 2% от всички разходи. Около 17% от населението в Западна Европа има тези проблеми.За съжаление у нас липсват статистически данни за разпространението на това заболяване. Според направените проучвания в Клиниката по урология към МБАЛ- СМ „Н.И.Пирогов” около 20% от направените годишни уродинамични изследвания установяват наличието на детрузорна хиперефлексия, както при възрастни, така и при деца.
Детрузорната хиперактивност се характеризира най-често с чести позиви за уриниране (по- вече от 8 пъти) и/или уринна инконтиненция, и никтурия, независимо от пола и възраста. Прието е детрузорната хиперактивност да се разделя на идиопатична и такава, причинена в следствие на нарушения в супрасакралната инервация на детрузора. Освен това, в клиничната практика съществуват две определения за оценка на участената микция: моторна и сензорна. Първата се проявява с участена микция в съчетание с детрузорна нестабилност, а втората с участена микция без детрузорна нестабилност. Независимо от формата на това заболяване, при тези болни се снижават рязко качествата на живот, в следствие на психологичните проблеми, които предизвиква това заболяване /по–специално чувството за срам/, разрушават се семейните връзки, възникват депресия и социална изолация, а когато има и никтурия се нарушава и нормалния сън. Научете още за проблемите с уринирането
По настоящем съществува мнение, че етиологията на това заболяване е свързана с качествените промени в стената на гладката мускулатура на пикочния мехур. Според E. Elbadawi et all. при такива болни се наблюдават разширения в междуклетъчното пространство, намаляват се връзките между отделните клетки, нарушава се кръвоснабдяването и респективно възниква хипоксия на детрузора. В резултат се уврежда значително метаболизма и възникват неконтролируеми детрузорни контракции.
Основна цел на фармакологичната терапия е да подтисне спонтанните детрузорни контракции във фазата на изпълването на пикочния мехур, да понижи аферентната импулсация и да увеличи произволния ритъм в изпразването на пикочния мехур. По настоящем съществуват няколко групи медикаменти, но най-често се използват М-холиноблокатори.
Пикочният мехур на човека съдържа два типа М-холинорецептори /М2 и М3/. Все още ролята на М2-холинорецепторите не е достатъчно проучена. Установено е , че на М3-холинорецепторите принадлежи основната роля в осъществяването на съкратителната функция на детрузора в нормални условия, докато при детрузорната хиперактивност нараства значението на М2-холинорецепторите.
Механизмът на действие на холиномиметиците се състои в блокирането на М2 и М3 холинорецепторите, респективно в подтискането на съкратителната способност на детрузора на пикочния мехур във фазата на пълнене. Тази група медикаменти освен това практически не оказва влияние върху ефективността на детрузора по време на микция.
Eдин от новите медикаменти за лечение на това заболяване е Солифенацина /VesiCare / на фирма- та Астелас. Солифенацина е антагонист на мускариновите рецептори, има по-голяма функционална селективност по отношение на пикочния мехур, отколкото към другите органи на човека и се прилага за лечение на детрузорната хиперактивност чрез перорално приложение /Chapple.R. et all.-2005, Keller C.J. et all-2005, Robinson D.,Cardozo L.D.-2005 /
ЦЕЛ
Ние си поставихме за цел да проучим ефективността на медикамента при пациенти с детрузорна хиперактивност в съчетание с инконтиненция на урината в дозировка 5 и 10мг, съдържащ респективно 3.8мг и 7.5мг Солифенацин. Етиологията и продължителността на заболяването не са обект на настоящето проучване, както и приема на други медикаменти до момента.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Този медикамент е бил прилаган от нас при 28- жени на възраст от 28-71години за периода 2006- 2007 г.
ИНДИКАЦИИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ:
Основни индикации са резултатите от уродинамичните изследвания /водна цистотонометрия и урофлоуметрия/ и анамнезата на пациентите.
ИЗБОР НА ДОЗИРОВКА:
Изборът на дозировка се е основавал единственно на тежестта на заболяването /функционалното състояние на детрузора, позивите за микция, инконтиненцията на урината и никтурията /.
ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА:
Тя бе оценявана от нас според:
1. Воденият от пациентите микционен дневник /стандартен според изискванията на Европейската асоциация по урология/ с един ден измиващ период. В него промените се отбелязват до 12- та седмица от лечението, като включват: броя на уриниранията през деня и нощта, броя на изпусканията за денонощие, количеството неотложни микции и броя на използваните превръзки и пелени за 24 часа.
2. Резултатите от уродинамичните изследвания /водна цистотонометрия и урофлоуметрия/.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ:
Лечението на всички наблюдавани от нас болни е било в продължение на 12-седмици, а диспансерното наблюдение след приключването на лечението – 2 месеца.
Според нас при приемане на 5мг от препарата честотата на симптомите намалява на 51%, а при дозировка 10мг – на 50%. Освен това ние установихме, че при 16 от наблюдаваните болни, приемащи препарата от 5мг, броят на уриниранията намалява до 7 през деня, а никтурията намалява до 1. Интересен бе фактът, че много бързо намаляват изпусканията на урината в следствие неотложни позиви за микция, до 1 – 2 пъти респективно, а използваните помощни средства до 1 /според обобщените резултати от микциония дневник/.
При останалите 12-болни, приемащи 10мг от препарата, броят на уриниранията от 10 през деня и 6 през нощта, с не по-малко от 5 изпускания за 24ч., към края на лечебния период намалява до 6 през деня, 2 през нощта и до 1-2 изпускания за 24ч. За този период на лечение количеството на нежеланите реакции съставлява 0.9%. Той е по-малък от съобщаваните 2.3% от Cardozo L. et.al., най-вероятно поради малкия брой на пациентите, участващи в изследването. Най-често наблюдаваната от нас проява бе сухота в устата, която според данните на пациентите е била лека и поносима. Ние не можахме да установим статистически на този етап дали тя е пряко свързана с избора на дозировка /5 или 10мг/, което би могло да бъде обект на по-нататъшно проучване.
Установено бе, че още в първата седмица степента на инконтиненция намалява при 37% от болните, приемащи препарата от 5мг, а при тези, приемащи по 10мг – 33%. Според нас той е достатъчно ефективен при пациенти с хиперактивен пикочен мехур, съчетан с инконтиненция на урината.
Диспансерното наблюдение в продължение на 2 месеца установи рецидив на заболяването при 4 пацинтки, което наложи продължаването на лечението.
ИЗВОДИ
1. Детрузорната хиперактивност е често срещано заболяване, по-често се наблюдава при жените до 60 годишна възраст, а след тази възраст честотата и при двата пола е почти еднаква. При жените тя е в пряка зависимост, от времето на възникване на менопаузата:
– При давност на менопауза до 5 год. е 12%
– При давност на менопауза до 15 год. е 71.4% .
При мъжете детрузорната хиперактивност е свързана с възникването на обструкции в областта на мехурната шийка и уретрата.
2. Диагностиката на това заболяване трябва да се основава единствено на резултатите от уродинамичните изследвания.
3. Резултатите от лечението трябва да се оценяват на базата на резултатите от уродинамичните изследвания и микционние дневник, който представлява не само удобно средство за изследване и наблюдение, но и инструмент за поведенческа терапия.
4. Лечението със Солифенацин намалява проявите на детрузорната хиперактивност /бързо намалява позивите за микция и изпусканията, ако има такива, увеличава се функционалния капацитет на пикочния мехур, което се изразява с увеличаване на еднократно отделената урина от 96 мл. преди лечението до 186 мл. към края на 12 седмичния наблюдаван от нас лечебен период/. Значително подобрява качеството на живот и висока степен на удоволетворение от лечението.
5. Голямо достойнство е неговото удобство за приема на 1 път за 4ч. и възможността за избор на дозировката, която според нашите скромни наблюдения трябва да зависи основно от тежеста на заболяването, а не от неговата продължителност.
В заключение ние смятаме, че Солифенацина е един многообещаващ и перспективен медикамент за лечение на детрузорната хиперактивност и ще заеме своето достойно място в арсенала на на лекарствените средства в нашата срана.
БИБИЛОГРАФИЯ
Elbadawi A. , Kuilemariam S. , Yalla S., Resnick N.-J.Urol., 1997 , 157, 1814-1822.
Chapple C., Rechberger T., A.J.Shukri et all.-B.J.U. int. , 2004 ,93 ,10-303 . Kelleher C. J. et al.– Br. J. Urol. Int. , 2005 ,9581-85 .
Cardozo L.D. et al.-Int. J.Clin. Pract.-2005,59, 1229-36 .
Cardozo L.D. , M.Zisek ,R.Millorad et al -The J.Urol.-2004,172.1919-24 .
Abrams P.,Switt S.-Europ Urol.-2005,48,483-7.
