Цистит и уроинфекции при бременност

Инфекциите на пикочните пътища по време на бременност не са редки и засягат приблизително 10 % от всички бременни жени. Освен за майката, те са опасни за плода, тъй като могат да предизвикат спонтанен аборт или преждевременно раждане.
Бременността е специфично физиологично състояние, по време на което тялото претърпява различни анатомични, хоромонални и физиологични промени, които предлазполагат бременна та към по-лесно инфектиране от не-бременната жена:

Механичен фактор

Увеличената матка, която по-съседство притиска пикочния мехур е причина бременните да уринират по-често, но пикочния мехур не може да се изпразни напълно и в него остава известно количество остатъчна урина, която престоява по дълго и е предпоставка за инфекции. От друга страна, това притискане води до промяна на ъгъла на вливане на уретерите в мехура, което пък е причина за т. нар. везико-уретерален рефлукс, при който част от урината по време на уриниране се връща обратно към бъбреците и може да бъде причина за разпространение на урината от пикочния мехур към бъбрека т.е. от цистит към пиелонефрит.

Хормонални фактори

Прогестеронът, който се секретира в големи количества по време на бременност, води до отпускане на мускулатурата на пикочните пътища. Това е причината за по ниският тонус на мехурният сфинктер, което допълнително улеснява проникването на бактерии отвън към пикочния мехур, както и за намалената перисталтиката на уретера, което пък още повече засилва везико-уретралния рефлукс и престояването на урината в пикочните пътища.

Физиологични фактори

През периода на бременността урината на жените е по-алкална (нормално е кисела) и в нея се отделят по-голямо количество, захари и глюкоза (т.нар. физиологична глюкозурия) и се превръща в много благоприятна среда за развитие на бактерии. От друга страна, по време на бременност количеството бактерии във влагалището и съответно перинеума е по-голямо, и в комбинация с добрата хранителна среда, каквато се явява богата на захари урина, още повече повишава риска от инфекция.

Какви са симптомите при инфекция?

Най-честата форма на инфекция при бременните жени (5-10% бременностите) е т.нар. безсимптомна бактериурия, при която оплакванията липсват или са много слабо изразени. Бесимптомната бакериурия е се среща най-често в първите 2 месеца на бременността и в около 10 % от случаите може да се усложни и да доведе до пиелонефрит. Доказва се чрез микробилогично изследване на стерилна урина (повече от 100 000 бактерии/мл.) и това е причината за активното и търсене при бременните чрез ежемесечно изследване на урина, тъй като не може да се разчита на липсата на оплаквания.

Другата честа форма на инфекция на пикочните пътища при жените е циститът (инфекция на пикочния мехур), който се проявява с типичните чести и болезнени позиви за уриниране, които обаче при бременност не са толкова тежко изразени както е в случаите на не-бременните и понякога погрешно могат да бъдат отдадени на честото уриниране от притискащата пикочния мехур увеличена матка. Диагнозата се поставя на базата на типичните оплаквания и микробиологичното изследване на стерилна урина.
Нелекуваните цистит и безсемптомна бактериурия могат да се усложнят с пиелонефрит (1-2% от бременностите), при който вече от инфекцията е засегнат и бъбрека. Обикновено началото на пиелонефрита е остро с болки в съответната лумбална област, съпроводени с висока температура и чести и болезнени позиви за уриниране и др. Пиелонефритът е най-честата причина за висока температура по време на бременност. Както и другите форми на инфекция на пикочните пътища, така и пиелонефритът се доказва микробиологично, като към него ни насочва съответната клинична симптоматика.
Разбира се, при съмнение за инфекция е препоръчително да се направи ехография на бъбреците и пикочния мехур, не толкова за да се докаже самата инфекция, колкото да се изключат други съпатстващи, предразполагащи към нея състояние или усложнения (камъни в бъбреците, запушване на бъбрека, вродени аномалии и др.).

Какво е лечението?

Лечението на инфекциите на пикочните пътища е много индивидуално и основно зависи от вида на инфекцията (цистит, пиелонефрит и т.н.), като трябва да се подберат такива антибактериални препарати, които не преминават плацентарната бариера и съответно не увреждат плода – цефалоспорини 2 и 3-та генерация, амоксицилин и др. Обикновено лечението на цистита и асимптомната бактериурия започва веднага след даването на стерилната урина, като в последствие може да се коригира в зависимост от антибиограмата. То продължава между 3 и 10 дни, като се препоръчва контролна микробиология една седмица след приключването на терапията и в последствие на всеки 3 месеца до края на бременността. Важно е на пациентките да се дадът препоръки за спазване на оптимален прием на течности, както и добра интимна хигиена, защото най-често инфектирането става по съседство с бактерии идващи от влагалището или ректума (Е. Coli). Като допълнение и продължение на антибактериалната терапия е възможнен приема и на вещества, които имат антиадхезионен ефект и не позоволява на бактериите да се закрепват за лигавицата на пикочния мехур, в следствие на което те биват “отмити” от урината (D-Маноза).
Пиелонефрита при бременност е спешно състояние и за лечението му се препоръчва хоспитализация в акушеро-гинекологично отделение, тъй като освен интравенозната антибактериална терапия е нужно по-активно проследяване на състоянието както майката, така и на плода поради риск от аборт или преждевременно раждане.

Като обобщение ще кажем:
-Инфекциите на пикочните пътища са чести – 10 % от всички бременни
-Те могат да бъдат безсимптомна бактериурия, цистит или пиелонефрит
-Най-честият причинител е Escherichia Coli
-Трябва да се търсят активно (чрез ежемесечно изследване на обикновена урина) и подозират, дори и при липса на оплаквания.

е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас.  Пишете ни!