Най-честата причина за развитие на хидронефрозата е бъбречнокаменната болест
„Целта на Double-J стентовете е отпушване на бъбрека – улесняват оттичането на урина и възстановяват нормалната му функция“.
Д-р Васил Василев е специалист-уролог. Завеждащ направление е по Ендоскопска урология и екстракорпорална литотрипсия към Клиниката по урология на УМБАЛ „Алескандровска“, София. Интересите и работата му са насочени към иновативните безкръвни и лазерни техники в урологията и през годините преминава редица обучения в чужбина.

През 2009 година става асистент към Катедрата по урология, а през 2013 защитава успешно дисертация по урология и от тогава е главен асистент към Медицински университет, София.
– Д-р Василев, какъв е механизмът на развитие на хидронефрозата?
– Накратко, думата хидронефроза идва от латински и буквално означава вода в бъбрека. Това е медицинският термин, с който искаме да кажем, че бъбрекът е запушен. В нормални условия урината се образува в бъбрека и от там безпрепятствено преминава в тънката тръбичка, наречена уретер, надолу към пикочния мехур и, съответно – извън тялото. Всяко препятствие по пътя на урината, било то на изхода на бъбрека или където и да е по дължината на уретера, води до задържане на урина в кухината на бъбрека. Тоест, той се напълва с вода и така, съответно, се получава хидронефроза. Ако запушването не се лекува, постепенно бъбрекът започва да се разширява и с напредване на времето може дори да спре да работи.

– Всяка ли хидронефроза може да доведе до такива тежки последствия?
– Не всяка хидронефроза автоматично означава трайно увреждане на бъбрека. Точно обратното, в началните стадии хидронефрозата е напълно обратима. За да се стигне до сериозни проблеми, със загуба на функцията на бъбрека, отнема месеци или дори – години. Което, разбира се, не означава, че трябва да се отлага лечението.
– Кои са най-честите причини, които водят до запушване на бъбрека?
– Както и сами се досещате, хидронефрозата не е основната диагноза. Тя е резултат от друго заболяване, което трябва да открием и да лекуваме. Крайната ни цел е да премахнем причината за това запушване на бъбрека и така да възстановим функцията му. Най-честата причина за запушване на бъбрека е бъбречнокаменната болест. Едва ли има човек, който да не е чувал за бъбречната криза, която се дължи на камъче, запушило уретера. Реално, камъните представляват над 80% от всички случаи на хидронефроза.
– Как по точно камъните предизвикват развитието на хидронефроза?
– Първоначално, всички камъни се образуват в бъбрека. И когато си стоят там, те не болят и не предизвикват хидронефроза. Но, някои от тези камъчета може да излезе от бъбрека и, съответно, да попадне в уретера и така да го запуши. Именно това внезапно запушване, което впоследствие води и надуването на бъбрека, е причината за силните болки при бъбречната криза, които карат пациентите да потърсят спешно медицинска помощ. В тези случаи хидронефрозата е напълно обратима. След премахването на камъка, бъбрекът възстановява функциите си.
– Какви са възможните методи на лечение на този етап от развитието на хидронефрозата?
– Възможностите за лечение са различни, като може да е само с лекарства, например, които да разширят уретера, той да се отпусне и пациентите сами да елиминират камъчето. Понякога може да се наложи прилагането на метод за разбиване на камъните – с ултразвук или с лазер.
– Кои са останалите причини за развитието на хидронефрозата, освен бъбречнокаменната болест?
– Втората причина са една голяма група заболявания – т.нар. вродени аномалии на пикочната система. Това са заболявания, с които сме се родили. Те предизвикват хидронефроза още от самото раждане на детето. Коварното при тях е, че най-често нямат никакви симптоми. Това е така, защото тук заболяването се развива бавно и постепенно – буквално, години наред, за разлика от бъбречната криза, при която запушването е внезапно, болезнено и, съответно – алармиращо. Затова трябва да се провеждат редовни профилактични прегледи след раждането. И, ако има проблем, той да бъде открит навреме. Ако заболяването се открие на 30-40 годишна възраст, може вече да е късно и бъбрекът да е загубил голяма част от функцията си.
– Кои са най-често срещаните вродени аномалии?
– Едно от най-често срещаните вродени аномалии е стеснение на прехода между бъбрека и уретера. Друга аномалия е връщането на урина обратно, от пикочния мехур, нагоре към бъбрека – т.нар. рефлукс. Също така са възможни и различни нарушения в броя или в позицията на бъбрека, както и много други заболявания.
Най-често лечението на вродените аномалии е оперативно. Целта е с различни видове пластики да се коригира затрудненото оттичане на урината.
На трето място от причините за запушване на бъбреците, това е най-страшната диагноза, която може да чуе човек, а именно – туморно или раково заболяване. Медицината познава най-различни видове рак – по произход, по вид, по местоположение, като някои могат да бъдат с урологичен произход и да предизвикат запушване на каналите отвътре. Може да произлизат и от други органи в съседство, но да притиснат уретера отвън. В тези случаи хидронефрозата може също така да настъпи и внезапно, с болки, подобни на бъбречната криза или постепенно, вследствие на бавното нарастване на тумора.
– Какъв е подходът в лечението на хидронефрозата при тази група пациенти?
– Няма как да се спрем на всички видове рак, които могат да доведат до хидронефроза, но искам да кажа, че всеки един случай изисква индивидуален подход и лечение. В някои случаи, за да отпушим бъбрека, може да се наложи оперативно отстраняване на тумора. В други – да се поставят специални, тънки тръбички – през самата кожа – т.нар. нефростома или с Double-J стентове. Точно тук е мястото на опитния специалист, който, първо, трябва да открие проблема и в последствие да предложи адекватното лечение и съответното отпушване на бъбрека.
Урологичен Център „Доц. Василев“
тел. 0898 765 649
Съществуват още много причини за запушване на бъбрека, като, например, вътрешни сраствания след различни видове операции или след лъчетерапия. Но, най-важното, което пациентите трябва да знаят, че хидронефлозата или запушването на бъбрека е в резултат на друго заболяване и целта на прегледа при уролог е да се открие точно това: каква е причината за хидронефрозата и впоследствие да насочи пациента към най-подходящото лечение.
– Какво представляват Double-J стентовете, за които споменахте?
– Стентът представлява тънка силиконова тръбичка, която се поставя в канала, свързващ бъбрека с пикочния мехур – т.нар. уретер. Горният край на тръбичката е в бъбрека, а долният й край достига чак до пикочния мехур. От тук и произлиза странното му име стент Double-J, което се превежда като „стент с двойно J“, защото в горния и долния си край има извивка, подобна на буквата J.
Стентовете служат единствено за отпушване на бъбрека – улесняват оттичането на урина и възстановяват нормалната му функция. Това в никакъв случай не означава, че причината за запушването е отстранена. Ако се касае за камък, той впоследствие трябва да бъде разбиван, ако е стеснение – съществуват различни методи за неговото лечение. Стентът не лекува основното заболяване, а служи само и единствено за отпушване на бъбрека, като по-този начин да ни даде време да лекуваме причината за запушването.
Също така, след почти всяко лазерно разбиване на камъни се налага поставяне на стент, за да сме спокойни, че фрагментите и песъчинките ще излязат безпроблемно и без да предизвикват болки и бъбречна криза.
Стентът се поставя по т.нар. ендоскопски път – тоест, през пикочния канал, пикочния мехур и нагоре към бъбрека. Използват се естествените отвори на пикочните пътища, без да се налага да бъдат правени допълнителни разрези или дупки в тялото на пациента. Най-ценното на стентовете, в сравнение с всички останали методи за отпушване на бъбрека, е че те са вътре в тялото, не излизат и не стърчат различни тръбички от него. Най-често те не предизвикват нито болка, нито някакви неприятни усещания и реално пациентите са напълно трудоспособни и ги понасят без никакъв проблем.
– Налага ли се стентът да се отстрани след време?
– Трябва да се знае, че един стент не може да стои прекалено дълго в тялото. Има различни модели – 3 и 6-месечи, в някои случаи – до една години, но в никакъв случай по-дълго. Проблемът е, че с времето върху стента започват да се натрупват кристали от урината, които се превръщат в камъни и обхващат стента от всички страни. Това е опасно, защото може да се стигне до ситуация, при която целият стент да се покрие с камъни от всички страни и да не може да бъде изваден от тялото по никакъв начин.
Автор на интервюто – Милена ВАСИЛЕВА, в-к „ДОКТОР“
Ние, в Урологичен център „Д-р Василев“, вярваме, че всеки пациент заслужава най-доброто за здравето си. Екипа ни от специалисти-уролози има огромен опит в диагностиката и лечението на къмъните в бъбреците с най-новите и модерни методи! Предлагаме на нашите пациенти разнообразие от урологични дейности и разполагаме с най-съвременна и прецизна техника за диагностика. Научете още за камъните >>
Обадете се, за да запазите час за консултация на с уролог и преглед на бъбреците на тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.