Слаба ерекция – кошмарът за един мъж!

Едва ли има мъж, който да не трепери пред мисълта, че може да „не го вдигне“ и да се изложи. В действителност, колкото и да ни се иска, пениса не е машина, която да работи по часовник и подобно на всеки друг орган може да има вариации във функцията му. Понякога дори и най-надарените „мъжкари“ могат да изпитат моментни затруднения, а това че „… не се е случвало никога до сега!„, категорично не означава задължително траен проблем и край на спортната кариера. В тази статия ще се спрем на най-честите причини за полова слабост, кога се налага и какви са модерните възможности за лечение.

Ерекцията е „любимо“ физиологично състояние при мъжа, при което следствие на еротичен стимул, кавернозните тела на пениса се изпълват с кръв, половият член увеличава размера и твърдостта си, за да осигури нормалното протичане на половия акт.

В някои случаи обаче е налице трайна невъзможност за получаване или поддържане на ерекцията – състояние известно като еректилна дисфункция.

За получаванто на нормална ерекция не са достатъчни само еротичен стимул и нормално функциониране на пениса, но и нормално функциониране на цялото тяло – сърдечно-съдова, ендокринна и нервна системи. И в действителност проблем във всяка една от тези системи би могъл да е причина за слаба потентност и провал на половия акт дори и при отлично функциониращ сам за себе си пенис. Също така симптомите на еректилните дисфункции не са еднакви и се различават при всеки пациент:

• Трудно получаване на ерекция
• Намалена твърдост на пениса и трудно провникване
• Трудно задържане на ерекцията (пениса спада по време на половия акт)
• Липса на сексуално желание (намалено либидо)

Това е най-честия проблем при младите мъже, особено тези, които нямат натрупан богат опит в сеска. Ежедневно ме посещават пациенти, които търсят помощ по спешност, защото „… преди два дни не ми станал с приятелката!„. Нормално мъжете се свикнали да получават ерекция всеки път, когато им се прииска и трудно осъзнават факта, че ерекцията тръгва първо от „мозъка“, а на „него“ не винаги и му се прави секс! Като илюстрация ще дам следния пример: Дори и много да ни се прави секс, но ако насреща ни има една грозна и стара баба (без да обиждам никой), дали ще ни стане? Или пък ако сме с Клаудия Шифър, но трябва да го правим на средата на улицата, дали пак ще ни стане!? Разбира се това са много крайни и илюстративни примери, но в реалния живот се случва точно това.

Точно тук е съществената роля на уролога, който на първо място да не подцени проблема с изказвания от сорта „Бегяй, нищо ти няма!„, а по-скоро да се опита да възвърне на увереността и самочувствието на мъжа. Не бива да забравяме, че на мъжа му коства огромни усилия да се „престраши“ да дойде на преглед и това само по-себе си означава, че проблема за него е изключително сериозен бил той и на психогенна основа. В крайна сметка „на него не му става“, което го измъчва и нарушава качеството на живот, а пренебрежителното отношение към проблема му води до прекъсване на доверието към лекаря и подтикване към самолечение и риск от излишно приемане на медикаменти.

Разбира се, освен прсихогенни съществуват и проблеми с ерекцията, които се дължат на неправилно функциониране на половата система – това са т.нар. органични еректилни дисфункции, които за щастие са по-характерни за мъжете над 50-70 години, като процентът нараства с възрастта. Причините са много, като най-често слабата потентност е следствие от други медицински проблеми или вредни навици, които правят трудно достигането и поддържането на ерекцията :

• съдови аномалии и заболявания ;
• травма на половия член с увреждане на инервацията и кръвоснабдяването ;
• заболявания на нервната система: мултиплена склероза, Паркинсон, спина бифида ;
• хормонални и ендокринни нарушения – диабетна невропатия ;
• Болест на Peyronie, при която нормалната еректилна тъкан се видоизменя във фиброзна, причинява болезнена ерекция и неправилна кривина по тялото на пениса ;
• хронична употреба на някои медикаменти ;
• хронична злоупотреба с алкохол, тютюнопушене.

Някои заболявани на самия полов член като фимоза, късо гемче, инфекции на уретраата и простатата могат да са причина за болки в него по време на половия акт. В тези случаи нямаме проблем с механизма на ерекцията, който работи отлично, но болката по време на акта го прави нежелан и пацинтите избягват да правят секс. Най-често след като се остранят тези проблеми, секса става нормален.

Характерното за органичните еректилни дисфункции е, че те започва започват бавно и подмолно и с течение на месеци и години проблема се задълбочава. В началото проблема се появява от време на време, понякога твърдостта не е достатъчна или пък пениса омеква по време на половия акт. Случаите, когато пенисът „спира да работи изведнъж“ са изключително редки и най-вероятно става въпрос за друг проблем. Това е така, защото както казахме, най-често причините за трудната ерекция се крият не толкова в самия пенис, колкото в друга болест, която води трудно функциониране на мъжкия орган – например диабетът нарушава кръвотока в малките кръвоносни съдове и нерви, атеросклерозата води до запушване на артерии по цялото тяло, злоупотребата с алкохол и цигари вреди на всичко.

Прегледът при уролог преминава под формата на обсъждане между пациент и лекар. За да получим обективна представа относно тежестта на оплакванията използваме редица улеснени и достъпни въпросници, най-разпространен сред които е международния въпросник за ерекцията – IIEF-5. (Проверете сами състоянието си!) Пациентът отговаря на 5 въпроса използвайки скала от 0 до 5. След попълване полученият общ резултат дава информация относно качеството на ерекцията, способността за осъществяване на ползотворен полов акт и степента на цялостното сексуално удовлетворение. Тежестта на еректилна дисфункция се класифицира в 5 категории – тежка, умерено изразена, лека до умерено изразена, лека и липсваща.

За да дефинираме проблема и да открием точните причини за възникването ни е нужна кооперативност от страна на пациента и снемане на щателна медицинска история. Обект на дискусия биват всички медицински проблеми или хирургични манипулации в миналото – например операция на простатата, тазови операции, лъчетерапия; съдови инциденти, инфаркт на миокарда, периферна съдова болест; хронични заболявания – диабет, хиперлипидемия, хипертиреоидизъм, високо артериално налягане; прием на медикаменти за лечение на високо кръвно налягане, аритмии, антидепресанти, анксиолитици, антиандрогенни препарати и др. Категорично не бива да се подценяват и психо-социалните фактори, които дават пряко отражение върху либидото и нормалната ерекция – стрес, ежедневна психоемоционална натовареност, депресия, проблеми в партньорството.

Подхода при всеки пациент е индивидуален и могат да бъдат извършени различни диагностични изследвания, които допълнително да ни насочат или уточнят причината за еректилната дисфункция:

• Кръвни тестове – ниво на тестостерона, кръвна захар, холестерол и др.
• Ехография на простата, пикочния мехур, бъбреците и тесите, както и доплер-ехография за уточняване на кръвоснабдяването на пениса,
• Туширане на простатната жлеза,
• Преглед на гениталиите,
• Ядрено-магнитен резонанс и др.

Лечение на еректилните дисфункции

Темата за „потентността“ е табу за повечето мъже и дали от страх, доли от срам, дали от недоверие, реалността показва, че те търсят лекарска помощ късно или след месеци опити за самолечение, което е странно тъй като еректилната дисфункция е също толкова лечимо заболяване, колкото всички други болести в тялото. Разбира се лечението е индивидуално за всеки пациент, въз основа на изяснените причини за половата слабост, като все още медицината не разполага с универсално лекарство. От друга страна, не винаги се налагат „хапчета“ и преминаването към по здравословен начин на живот, по-правилно хранене, спиране на вредни навици и повишаването на общата физическа активност много често водят до изненадващо добри резултати.

Медикаменти за слаба ерекция

Едва ли има мъж, който да не мечтае за по-силна и по-продължителна ерекция (дори и тези, които нямат проблеми) и не случайно „Синьото хапче“ се превърна в най-известното и продавано лекарство на ХХ-ти век. И в действителност първа линия за медикаментозна терапия на еректилни дисфункции включва лекарства от групата на фосфодиестеразните инхибитори (PDE-5) – Viagra, Tadalafil (Cialis), Vardenalafil (Levitra). Те са предпочитани поради няколко предимства – достъпност, лесни са за дозиране и използване, и най-важното водят до подобрение на симптомите при близо 80% от пациентите. За да действат лекарствата от този тип е необходимо да има наличие на сексуален стимул, тъй като те сами по себе си не предизвикват ерекцията, а само я потенцират и поддържат. Различават се един от друг по периода на начало на действие – между 30 и 120 минути след прием, както и по продължителността на ефекта, вариращ от 4 до около 36 часа. Особено внимание трябва да се обръща при мъже, които имат хронични сърдечно-съдови заболявания, както и при пациенти след прекаран инфаркт на миокарда или инсулт. В тези случаи е уместно провеждане на консултация със специалист кардиолог преди приложение на PDE-5.

Апаратна (Shockwave) терапия 

Това е модерен и обещаващ метод за неивазивно лечение на еректилната дисфункция. Тя се базира на действието на нискочестотни звукови вълни, които преминават през пениса и възстановяват нормалната еректилна функция. Механизмът се обяснява чрез влиянието на импулсите, които спомагат изграждането на нови кръвоносни съдове в пещеристите тела на пениса. За разлика от „сините хапчета“ при Shockwave терапията се цели трайно подобряване на ерекцията, а не само нейното моментно засилване.

Методът е достъпен, безболезнен, краткотраен, без странични ефекти и е отлична алтернатива за пациентите, които са противопоказани или не желаят да приемат медикаменти от групата на Виагра. Научете повече за Шокуейв терапията!

Простагландини

Друг тип терапия е интрауретралната – приложението на синтетичен простагландин Е1 в уретрата посредством специален апликатор. Използва се при незадоволителен ефект от прием на фосфодиестеразни инхибитори (Виагра). През лигавицата на пикочния канал веществото попада директно в кавернозите тела и води до релаксация на гладката мускулатура и съответно ерекция. Често пациентите съобщават за странични ефекти – болка в областта на члена, приапизъм (поддържане на ерекция след отминаване на даден сексуален стимул). Възможно е и прилагането на простагландин Е1 (Алпростадил) инжекционно директно в пещеристите теяла. Този тип приложение изисква специална техника и се провежда от лекар специалист, което го прави неудобро за употреба, а понякога неприемливо за някои пациенти.

Вакуум помпи

При неуспех от изброените методи друга опция е използването на вакуум помпи. Специална тръба се вкарва в пениса и се създава вакуум посредством помпа, която повишава кръвоснабдяването на еректилната тъкан. След това в основата на члена се поставя гумен ринг, който поддържа ерекцията за време, достатъчно за провеждане на задоволителен полов акт. Контраиндикация за използването на този метод е прием на разреждащи медикаменти (т.нар. антикоагуланти).

Ипланти и пенис-протези

Алтернатива за лечение на ЕД са пенис-имплантите. Представляват надуваеми протези, които хирургично се поставят в пещеристите тела и осигуряват твърдост, имитираща пълноценна ерекция при раздуването им чрез специална помпа.

Отново най-важното!

Еректилната дисфункция е често срещан феномен в обществото, белег на нарушено здраве и самочувствие на мъжа. Ранното диагностициране и откриване на проблема създава реална възможност за пациента да възстанови пълноценния си полов живот чрез използване на множеството съвременни модерни методи в урологичната практика.

За преглед при уролог и лечение на проблеми с рекецията – обадете ни се, за да запазите час за консултация – Урологичен Център „Д-р Василев“ – тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев – уролог

Урологичен център „Д-р Василев“, София

Референции

• Capogrosso, P., et al. One patient out of four with newly diagnosed erectile dysfunction is a young man–worrisome picture from the everyday clinical practice. J Sex Med, 2013. 10: 1833.
• Glina, S., et al. Modifying risk factors to prevent and treat erectile dysfunction. J Sex Med, 2013. 10: 115.
  Mulhall, J.P., et al. Validation of the erection hardness score. J Sex Med, 2007. 4: 1626.
• Ghanem, H.M., et al. SOP: physical examination and laboratory testing for men with erectile dysfunction. J Sex Med, 2013. 10: 108.
• Yuan, J., et al. Comparative effectiveness and safety of oral phosphodiesterase type 5 inhibitors for erectile dysfunction: a systematic review and network meta-analysis. Eur Urol, 2013. 63: 902.
• Lu, Z., et al. Low-intensity Extracorporeal Shock Wave Treatment Improves Erectile Function: A Systematic Review and Meta-analysis. Eur Urol, 2016.
• Vassilev V, Yotovski V, Stoilov D, Advantages of ShockWave therapy in treatment of erectile dysfunctions, Urology.bg J, 2018