Уретероскопията при лечението на камъни в уретера и бъбреците

Уретероскопията (URS) е ендоскопски, „безкръвен“ метод, въведен в урологичната практика през 1980г., който позволява директно наблюдение и достъп до цялото протежение на уретера и дори легенчето на бъбрека. Този метод стана възможен благодарение на техническия успех в миниятюризирането на оптичните системи. За целта се използват специални уреди, наречени уретерореноскопи, които са снабдени с оптична система за наблюдение и източник на светлина. Уретероскопите могат да бъдат твърди (ригидни) и по-модерните – гъвкави (флексибилни).

Най-голямо приложение уретероскопията намира при лечението на уретерните камъни – екстракция или разбиване, най-често след неуспех на екстракорпоралната литотрипсия, особено при камъни, разположени в средната и дисталната част на уретера. Уретероскопията позволява директна дезинтеграция на камъка под визуален контрол с помощта на ултразвук, лазер или друг източник на физична енергия. При нея резултатите, отчетени като липса на остатъчни фрагменти, които са постигнати с една единствена манипулация са над 98%, съответно при минимален риск от усложнения.
По-рядко, уретероскопията се използва за лечение на конкремети легенчето и бъбрека, което стана възможно с въвеждането на флексибилните уретероскопи. В изключителни случаи, може да се адаптира при лечението на тумори на уретера (главно доброкачествени).

Уретероскопите, освен с оптична и светлинна система, са снабдени с един или два работни канала, през който могат да минат различни работни инструменти – щипки, кошнички, различни видове сонди за литотрипсия и др.
С развитието на уретроскопи с по-малък калибър, полу-твърди или гъвкави, както и разработването на  по-усъвършенстван  и ефективен работен инструментариум (например лазер), уретероскопията се превърна в безопасен и ефикасен метод за лечение на камъни по цялото протежение на уретера. С натрупването на все по-голям опит в световен мащаб, както и в България, усложненията от уретероскопията значително намаляха (Според EAU):
-перфорация на уретера – 5 %
-образуване на стриктури на уретера – 2 %

Уретероскопската екстракция на конкременти от уретера е бърз метод с минимални усложнения [1], но подходящ само за камъни, чийто размер е адекватен на просвета на уретера. За целта се използват различни инструменти – ендоскопски щипки,  кошнички,  бримки и др.

В случаите, когато размера на камъка е по-голям и директната му екстракцията може да травмира уретера, на помощ идват ендоскопските методи за литотрипсия.

Разработени са различни методите за интракорпорална ендоскопска литотрипсия, които използват различини видове енергия:
–ултразвукова литотрипсия – фрагментацията на камъка се постига чрез ултразвук с честота 23000-27000 Hz.
–електрохидравлична литотрипсия – позволява дезинтегрирането на по-твърдите камъни, но крие по-висок риск от перфорация на стената на уретера.
–балистична литотрипсия – разбиването на камъка се постига с удари на един вид миниятюризирано “чукче”, което раздробява комъка.
–пневматична литотрипсия – за разбиване на камъка се използват удари от сгъстен въздух.
–лазерна литотрипсия – това е най-модерния и най-ефективен метод, при който за дезинтегриране на конкрементите се използва енергията на лазери с различна дължина на вълната. Този метод обикновено е по-малко травматичен в сравнение с другите методи[2].