Увеличената простата, наричана още Доброкачествена Простатна Хиперплазия (ДПХ) е едно от най-честите заболявания на мъжете в напреднала възраст и заема голяма част от урологичната дейност. Практически 50% от мъжете над 60 години имат ДПХ, а на 90 години случаите може да са над 80%.
Простатната жлеза е част от мъжката пикочополова система. При млад мъж простатата е с форма и размери на кестен – около 20 куб.см. Разположена е под пикочния мехур и пред ректума. Тя обгражда като маншон началото на уретрата – каналът, който отвежда урината навън от тялото. Тази позиция обяснява проблемите с уринирането предизвикани от увеличената простата.
Простатата може да се раздели на две зони:
– централна зона – която обвива уретрата,
– периферна зона – останалата част
Простатата представлява съвкупност от жлезни елементи, наречени ацини (30-50 на брой). Тези ацини са съставени от поддържаща тъкан (гладкомускулни влакна, кръвоностни съдове) и жлезисти елементи, които секретират простатния секрет. Секретът се отделя непрекъснато и се изхвърля чрез урината. При полова възбуда обемът му се увеличава. При еякулация секретът се смесва със сперматозоидите идващи от тестисите и заедно със секрета на семенните мехурчета образуват семенната течност – спермата. Простатният секрет представлява 25-35% от обема на еякулата. Той играе основна роля в оплодителния процес чрез активацията на сперматозидите, които преди да се смесят с него са неподвижни.
Причините за развитието на аденома на простатата все още не са напълно изяснени. Простатната жлеза се състои от 2 вида жлези – периуретрални (разположени около уретрата) и периферни, които практичестки изграждат простатната жлеза. Аденомът на простатната жлеза, представлява доброкачествено, хиперпластично (т.е. увеличаване на броя) разрастване на периуретралните жлези, от където идва и името – доброкачествена простатна хиперплазия. То няма нищо общо с рака на простатната жлеза, който представлява съвсем различно заболяване, с различна (почти липсваща) клинична картина и със съвсем различна прогноза. Размерът на простатата прогресивно нараства, за сметка на периуретралните жлези и от нормалните 20 може да достигне до 100 и повече куб.см.
Два са основните фактори, от които зависи уголемяването на простатата – възраст и наличие на мъжки хормони – аденомът на простатата не се среща при евнуси, а също така се наблюдава регресия на заболяването след премахване на тестисите. Смата се, че дериватът на тестостерона – 5-алфа-дихидротестостерон (DHT) е основният хормон, свързан с регулацията на простатния растеж и чиято концентрация в човешки простатни жлези с хиперплазия е значително по-висока.
Разрастването на простата води до притискане и стеснение на уретрата, която праминава през нея, което е причината за т.н. обструктивни симптоми – това са симптоми на запушване или симптоми свързвани с изпразването на пикочния мехур. Мускулатурата в стената на мехура, трябва да се „бори“ с все по-голямото съпротивление, за да се евакуира урината от него.
Най-честите обструктивни симптоми са:
– Забавено начало на уринирането – много често уринирането не започва веднага и на пациентите им се налага да се напъват, да пускат водата от чешмата с надеждата да провокират уринирането. Този симптом е особено характерен сутрин след ставане.
– Прекъсване на струята по време на уриниране.
– Слаба струя – понякога струята е по-тънка от обичайното – оттук произлиза и приказката, с която се шегуват възрастните мъже „Да гледаш надалеко и да пикаеш наблизо“.
– Остатъчна урина – след уриниране, пациентът има чувството, че не се е „доизпикал„, че нещо е останало в пикочния мехур. Много често, след 10-15 минути пациетните отново отиват да уринират. Понякога остатъчната урина може да достигне значителни количества – 200-300….1000 ml и повече.
– Ретенция на урината (задръжка на урината) – това е невъзможността за самостоятелно изпразване на пикочния мехур. Тя може да настъпи постепенно, с нарастване на количеството остатъчна урина = т.нар. хронична задръжка, или внезапно с мъчителни и безполезни позиви за уриниране = остра зъдръжка, когато се налага катетеризиране.
Другата голяма група симптоми са т.нар. възпалителни симптоми или такива свързани с резервоарната функция на пикочния мехур – с една дума, мехурът „не понася” урината в него:
–Нощтно уриниране – това е много чест симптом, много характерен за аденома на простатната жлеза. Много рядко имаме клинично изявен случай на ДПХ, без поне 2 ставания нощем.
–Често уриниране – особено през деня, в интервали по-малки от 2 часа.
При напредване на заболяването, в следствие на затруднената евакуаторна функция на пикочния мехур и застоя на урината в него се появяват и т.нар. усложнения от ДПХ. Това са конкременти в пикочния мехур, застой на урината в бъбреците, чести инфекции, кръв в урината и др., които много често налагат оперативно лечение.
Не всички симптоми са налични при всички пациенти. При едни преобладават обструктивните, при други възпалителните. За тази цел е създаден специален въпросник – Международен простатен симптоматичен индекс (IPSS), който се попълва от пациента и чрез който се предава количествена оценка (цифра) на всички описани по-горе симптоми. Той позволява до голяма степен да се стадира заболяването и в последствие се използва за оценка на лечението.
Надяваме се тази статия да е била интересна и информативна за вас, без да ви отегчава. Разбира се, тя разкрива съсвсем малка част от проблематиката на аденома на простатната жлеза и не замества една урологична консултация. Проблемите с диагностиката и лечението на ДПХ ще разгледаме в следващи статии.
Урологичен Кабинет „Д-р Василев“ – Обадете се, за да запазите час за консултация и преглед на простатата на тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
Допълнителна информация за увеличената простата >>
Очакваме вашите въпроси и коментари. Те са важни за нас!
