Простатитът е едно от най-разпространените заболявания при младите мъже. Според световни данни той засяга около 9 % от тях, което означава, че един на всеки 11 мъже, поне ваднъж път през живота си ще се сблъска с това заболяване.
Въпреки, че е познато от дълго време, простатитът си остава много актуална тема, тъй като неговото диагностициране и лечение създават значителни затруднения, и много често надеждата за дифинитивно и тотално излекуване си остават една химера.
Трудностите идват от това, че всички видове простатити (остър, хроничен, възпалителен) се представят с много сходна клинична картина, включваща симптоми като затруднено уриниране, тазова болка, проблеми с еякулацията и ерекцията, които често наподобяват друго заболяване.
Провокирани от липсата на единна класификация, диагностични алгоритми и терапевтични схеми, Европейската Асоциация по Урология (EAU) препоръчва на европейските уролози използването на класификацията на Националния Институт по Здравето на САЩ (NIH), като опит за унифицирането им на световно ниво.
До сега в термина “простатит” се включвха както острия и хроничния бактериален простатит, при които е доказан или се приема, че съществува инфекциозен причинител, така и “простатния синдром”, при който пациента се представя с клиниката на хрноничен простатит, но е невъзможно откриването на конкретния причинител.
За съжаление, при много малка част от пациентите с остър простатит, и особено в случаите с хроничен, е невъзможно доказването на конкретния причинител. В тази връзка, в случаите, когато при хронична “простатна” симптоматика, не се открива и не може да се докаже конкретния причинител, EAU и NIH, през 2007 г. въвеждат термина Хроничен Тазов Болков Синдром, обединяващ всички състояния на хронична простатна симптоматика, при които не се доказва конкретен причинител. Според новите препоръки, бактериалния простатит, трябва да се разграничи от ХТБС.
Те предлагат следната класификация:
1. Остър бактериален простатит
2. Хроничен бактериален простатит
3. Хроничен тазов болков синдром (ХТБС):
а) Възпалителен – при доказване на левкоцити в еякулата и/или простатния секрет и/или в урината.
б) Невъзпалителен – при липса на левкоцити в еякулата и/или простатния секрет и/или в урината
4. Асимптоматичен инфекциозен простатит
В тази статия ще се спрем на пръвите 2 състояния, остър и хроничен бактериален простатит, при които е доказано наличието причинител на заболяването. Тъй като темата за ХТБС е много обширна, на нея ще се спрем в отделна статия.
Според продължителносттта на симптомите, бактериалния простатит, се описва като остър и хроничен, когато продължителността на симптомите е по-дълга от 3 месеца.
Най-честите симптоми са:
1. Болка в :
-простатати/перинеума 46%
-тестисите 39%
-пениса 9 %
-пикочния мехур 6%
2. Често уриниране
3. Затруднено уриниране, със слаба струя и усилие от страна на пациента
4. Болка и парене по време на уриниране
Най-важното изследване, за диагностицирането на бактериалния простатит е количествено микробиологично изследване на урина, еякулат и простатен секрет както и съответното микроскопско изследване на последните, с цел търсене на левкоцити в тях, по повод на нововъведената концепция за ХТБС.
Най-честите причинители на простатита са:
–Escherichia coli (E. coli)
–Klebsiella
–Proteus mirabilis
–Enterococcus faecalis
–Pseudomonas aeruginoza
–Naiseria gonorrhoeae
–Trichomonas vaginalis (протозоа)
–Candida albicans (гъбичен причинител)
Участието на вътреклетъчните микрорганизми като Chlamidia Trachomatis все още се дискутира.
Възможни са няколко механизма на проникване в простатната жлеза:
1. Каналикуларен (най-честия) – при инфекция на уретрата (уретрит), по съседство, след колонизация на задната уретра, причинителите попадат в простатата.
2. По съседство от други органи – възможна е контаминация на простатат с бактерии от ректума, както чрез директна инвазия през стената на му, така и по лимфогенен път.
3. Хематогенен (кръвен) път – след прекарано инфекциозно или гнойно заболяване на друг орган, по кръвен път, причинителите попадат в простатата.
Тук е важно да споменем, че безразборните и непредпазени сексуални връзки, както и аноректалните сношения без употреба на презерватив, са основната причина за разпространение на заболяването сред младите мъже в активна полова възраст, и за съжаление долната граница засяга все по-млади и по-млади мъже, включително и деца.
Лечението на простатита много често е подценявано, както от лекарите, така и от пациентите и една от причините за хронифициране на заболяването е недолекувания остър простатит. Почти всеки неправилно лекуван уретрит или остър простатит хронифицира. Трябва да се спазват трите основни постулата – подходящия препарат, в подходяща доза, за оптимален срок. Неспазването на който и да било от тях почти сигурно води до провал в лечението. Също така е важно да споменен тенденцията при някои пациенти към самолечение, които на “своя глава” предприемат антибиотични курсове и поради тази причина в тази статия ще се спрем единствено на главните групи препарати, като представим тяхните плюсове и минуси, без да предлагаме, каквато и да е терапевтична схема.
1. Тетрахинолони – отлична пенетрация в простатата, добра бионаличност, добра активност срещу типичните причинители и P. Aeruginosa, добра поносимост от пациентите, малко странични ефекти. Като минус ще отбележим тяхната фоточувствителност. Според EAU това са препаратите за първи избор.
2. Триметоприм – подобна характеристика като хинолоните, но относително скъпа цена и липса на активност към P. Aeruginosa и няко ентерококи.
3. Тетрациклини – те са евтини, добра активност с/у Хламидиите и Микоплазмите. Липса на активност към E. coli, P. Aeruginosa, противопоказани са при бъбречна и чернодробна недостатъчност.
4. Макролиди – активност към Хламидии.
5. Имидазолови препарати – това са химиотерапевтици със силно антипротозоино действие, както и с доказана висока активност към анаеробни причинители.
От друга страна, терапевтичния процес, може да се подпомогне и от допълнитерни медикаменти и процедури, при които въпреки че няма проведени клинични проучвания, много често подобряват и облекчават симптоматиката на пациента:
-прилагането на алфа-блокери
-хормонотерапия
-хипертермия, чрез т. нар. Трансуретрална Микровълнова Термотерапия (TUMT).
-простатен масаж
През последните години в лечението на хроничния простатит много успешно се използват и нови методи за физикална терапия като Високоинтензивен лазер и ударно-вълнова терапия. Комбинираното използване на двата метода потенциира отделния им ефект и води до по-добри и трайни резултати в лечението на простатита. Вижте демонстративното видео за действието на високо-интензивния лазер:
Също така, важно е да се обясни на пациентите, да спазват определен физически и хранителен режим – препоръчваме ограничаване на употребата на алкохол, лютиви храни, кафе, като субстанции имащи дразнещ ефект върху простатата. Спазване на лична хигиена и избягване на непредпазени сексуални контакти. Трябва да се изключи наличие на инфакция на постоянната партньорка, и ако се открие такава, да се приложи съответната терапия и нанея, за да се избегне “Пинг-Понг” ефекта – предаване на инфекцията един на друг.
Като финал на статията, която се оказа малко по-дълга от предвиденото, е важно да отбележим, че трябва да се обясни на пациента, че лечението на простатита, особено хроничния, е дълъг и труден процес, и той трябва да е наясно с факта, че при около 50 % от пациентите, ще се развие рецидив на болестта след спиране на лечението, защото без неговото съдийствие, всякакъв опит за лечение е обречен на провал. Допълнителна информация за хроничния простатит.
Урологичен Кабинет „Д-р Василев“ – лечение на простатит и полово-предавани болести – за да запазите час за консултация с Д-р Василев тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
Здравейте. Пиша ви понеже преди 1 година ми откриха трихомони, лекувах се и след няколко курса лечение, резултатите от изследване на еякулат показаха че са отрицателни, след нняколко месеца направих повторни излседвания и се оказа че имам освен трихомони и Ent. spp i стафилококи. А през целия този период не сум имал полови контакти. След отново прием на лекарства и нови изследвания на еякулат показва че имам трихомони и Е.коли. Вече почвам сериозно да се отчайвам, тези неща лекуват ли се? Аз съм от Благоевград и посещавам един уролог в Благоевград. Възможно ли е причината да е в неправилното лечение или грешки в лабораторията? Благодаря предварително за отговора.
Здравейте Христо,
Много често при простатита резултатите от микробиологичните изследвания са фалшиво отрицателни, което е сериозен проблем при избора на лечение. Също така, често се съмняваме в достоверността на положителните резултати. При вашия случай, резултатите са доста противоречиви и мисля, че може би се дължи или на фалшиво отрицателни резултати или на грешка на лабоарторията или и двете. Относно адекватността на проведеното лечение – не мога да коментирам.
Ако се съмнявате в качествата на колегта, можете да се консултирате с друг уролог.
Успех!
Здравейте,
преди година и половина почувствах болка в десния тестис. Изследване на еякулат и урина и туморни маркери бяха в норма. Микробиологията не изолира познати бактерии. Тъй като имам дископатия, мнението на двама андролози/уролози беше, че най-вероятно се касае за болка свързана с нерв. Болката поотшумя, но започнах да изпитвам полова слабост.
Преди половин година симптомите отново се засилиха. След 5 изследвания в различни лаборатории, и петте показаха различни резултати: в една изолираха трихомони, в друга – трихомони и хламидии, в две лаборатории не изолираха нищо. Тъй като не водя рисков полов живот, а и съм с постоянна приятелка от много години, положителните резултати от някои от тези изследвания бяха изключително необясними. Накрая направих изследвания в микробиологията в Инстутита по Заразни и Паразитни Болести. Нямаше и следа от трихомони, хламидии или друг познайник от гореспоменатите от Вас бактерии. Изолира се Е. Фекалис обаче, след проведено антибиотично лечение в период от една седмица, изчаках месец и отново направих изследването – всичко беше в норма. Но болката продължава. При сексуална възбуда, усещам болка/тежест в десен тестис, както и дискомфорт в основата на члена. Сексуалната слабост е на лице. При продължително седене (работя на бюро), доскомфортът и в десния тестис се услива. Докторите, които посещавах за този проблем бяха единодушни – „не можем да открием причина, значи проблемът е свързан с нерв“. За сметка на това, обаче, няколко невролога бяха доста скептични относно тази „диагноза“. След няколко дни ми предстои ЯМР на малък таз с идеята да се потърси причина от страна на нервната система. За статистиката – 31 годишен съм.
Според Вас:
Доколко е адекватно предположението да се търси проблем с нерв?
Има ли в София лаборатория, която да дава верни резултати за микробиология на еякулат?
Ако предположим, че имам хроничен простатит (въпреки заключенията на специалистите до момента), има ли начини за не-антибиотично лечение? Тъй като от половин година имам хроничен запек в резултат от антибиотик, който не мога да излекувам, а едно сериозно и продължително антибиотично лечение би влошило сериозно състоятнието ми (според 3-ма гастроентеролози, всичките единодушни по този въпрос).
Има ли в България клиника където се лекува успешно простатит, залагайки на методи като: Апликации, Магнитотерапия, Електрофореза?
В статията е написано, че в 50% от случаите лечението е неуспешно. Но не съм съгласен с мнението, че проблемът е в съдействието на пациента. Един мъж с такъв проблем, би направил всичко и би изтърпял всякакви процедури за да го разреши. Оставам с в впечатлението, че в България не се практикува почти нищо различно от това да се предписват антибиотични терапии, но тъй като 1/2000 – 1/2500 част от антибиотика достига до простатата, а бактериите имат навика да се имунизират към него и да се „капсулират“ за неопределено време (до следващ спад на имунната система), лечението няма как да бъде успешно. Освен това едно антибиотично лечение разчита изцяло на верни резултати от микробиологично изследване, а нашенските лаборатории масово дават грешни резултати (за справка – Интернет, ще намерите стотици случаи от пациенти).
Това разбира се, е мнение на инженер, какъвто съм аз, и не е подкрепено с никакви конкретни факти, а е плод на моя личен (безуспешен) опит, на размишления и четене по въпроса.
Знам, че един зает човек, трудно би отделил време да прочете и отговори на този дълъг коментар, но този сайт ми харесва с идеята си за изчерпателност, а коментарът ми е истински случай и определено е по темата. Благодаря Ви предварително, ще се радвам ако намерите време да отговорите.
Имам следния проблем с просаттата – при дефекация отделям секрет – бял без осочен мирис, направих си изследваниа на еякулят и урина и пробите дса отрицателни за наличиета на бактериална инфекция, както и няма завишени левкоцити, нямам болки при уриниране , нямам тежест в тестисите, нямам позиви за често уриниране но имам смущения в ерекцията, лекуващия лекар предполага че е хронична тазова слабост.
Какво ще препъръчате за процедури и изследвания?
Здравейте д-р Василев. Ваш пациент съм. Имах проблем с късо гемче преди години, но за радост сега вече всичко е наред. Пиша ви заради друг проблем. Миналата година на морето се появи за първи път и сега отново, отново на морето. Изведнъж, без да има причинители се появява болка в един от тестисите. Тя се качва нагоре, по диагонал към крака, над пени са, отново слиза в тестиса, минава в другия. Миналата година след морето отшумя и не съм имал никакви проблеми с нищо, дори носене на тежко. Но сега пак се появи, отново казвам на морето. Всеки ден след събуждане почти я няма, но е променлива и абсолютно хаотична. Не е приятна на усещане, като мускулена треска е. Опитах се да се свържа с вас, но не сте в страната. За това се надявам тука да отклик е те, за да съм спокоен поне докато се прибера в София и дойда на преглед. Благодаря предварително!
Здравейте Михаил,
Радвам се че с гемчето нещата са наред. Оплакванията които описвате доста приличат на болки при ингвинална херния. Моят съвет към вас е да се консултирате с коремен хирург. В случай, че нещата там са наред е добре да дойдете на преглед.
Успех!