Бучка и подуване на тестиса

Един от най-стряскащите моменти за един мъж може да бъде откриването на бучка в тестиса. Свикнали сме да мислим най-лошото, когато не знаем каква може да е причината за нещо. Много често още първото изречение на ужасените пациенти, които влизат в кабинета ми е  „Напипах нещо в тестиса си и не съм сигурен какво е?“. В тази статия ще се опитаме да обясним какви може да са най-честите причини за подуване на тестиса и какво е най-добре да направим в такива ситуации.

Нормален тестис

Да започнем с кратко разяснение на нормалната мъжка анатомия, тъй като в много случаи тестисът се бърка със скротума например, който е кожната торбичката, в която се намират не само тестисите както и с други структури.

Както се вижда на схемата, тестиса е разположен в скротума и виси на кръвоносните си съдове и семенната връв, като около него има винаги малко количество течност. По задната повърхност на тестиса е разположен неговия израстък – т.нар. епидидим. За да се постави диагнозата е важно да се определи точно положението на „бучката“ и подуването на скротума и кои от гореописаните структури засяга. Важно е да отбележим, че не всяко подуване и не всяка бучка в тестиса, задължително означават тумор или рак, тъй като има редица други много по-чести заболявания, които могат да предизвикат подуването на тестиса.

Представяме ви интересно и информативно видео подготвено от екипа на Urology.bg, където можете бързо и лесно да се ориентирате в основните причини за подуване на тестисите и дали винаги те се опасни!

За да видите още видеа и да научите още за болестите на мъжката полова система и какво да правите ако имате андрологичен проблем:

Абонирайте се за YOUTUBE канала ни!

Какво да направим ако намерим „бучка“ в тестиса?

Забързани в ежедневието и работата си много често поставяме здравето на втори план. Това важи не само за мъжките заболявания, но и като цяло.  В някои случаи дори наличие на големи по размери „бучки“ в скротума не правят впечатление, а в други ситуации нещо малко и едва забележимо, може да предизвиква голямо притеснение и да ни доведе спешно при доктор. Истината е, че размерите на формацията нямат значение. При всички случаи е задължително, когато човек намери нещо нетипично и новопоявило се, веднага да потърси консултация с уролог. Отлагането понякога може да коства  много или да удължи и усложни значително лечението.

Какво включва прегледът?

За поставяне на диагноза е необходимо извършванена преглед от специалист, който включва:

• Снемане на анамнеза (описание на оплакванията) на пациента относно обстоятелствата за появата на заболяването. Важно е преди колко време се е появила „бучката“, дали нараства, с какво е свързана появата (травма, тежък физически труд) и дали има болка или не. Опитният уролог често може само по описанието на оплакванията да се насочи към диагнозата.

• Палпация (опипване) на тестиса. Това е изключително полезен метод, който води на 90% до диагнозата. Кожата на скротума е тънка и позволява лесно да бъдат опипани всички структури там и най-вече тестисите. Чрез палпацията се добива ясна представа за размера на бучката, нейното положение, плътност и с кои органи има връзка (от къде произхожда).
• Ехография. Изключително ценен метод, който позволява на лекаря буквално да види с очите си детайлно всички структури, които се намират под кожата на скротума и в дълбочина, и така да разбере дали една бучка  или подуване се дължи на разширени вени, киста, тумор или представлява набиране на течност около тестиса. Методът е бърз, лесен и безболезен и в днешно време е почти задължителен за всеки урологичен преглед. Когато се съчетае с доплерово изследване (Доплер Ехография) се добива информация и за движението на кръвта и размера на кръвоносните съдове.
• Кръвни излседвания. Те трябва да се тълкуват единствено след щателен урологичен преглед. При съмнение за тумор на тестисите се правят туморни маркери, които помагат при поставянето на диагнозата или определяне на ефекта от лечението. Тези изследвания обаче не могат да бъдат основен метод за диагностика.

Варикоцеле

При някои състояние дренажът на венозната кръв от тестиса се нарушава и това води до застоя й във вените на скротума. Те може да се подуят и разширят (също, както при разширените вени на краката) и човек да напипа или види това. Характерното за варикоцелето е, че подуването се появява предимно в изправено положение, след дълга работа или спорт. В повечето случаи няма болка, а по скоро тежест и дискомфорт само от едната страна. Най-често се засяга левият тестис, варикоцелето в дясно е изключително рядко. Въпреки че варикоцелето има типични симптоми не бива да си поставяте диагноза сам, а да се консултирате с уролог.

Най-често разширените вени се намират над тестиса, а в някои случаи и зад него. При пипане са меки и неболезнени, като в легнало положение или при продължителна палпация могат дори да изчезнат.

Задачата на уролога е да постави точно диагнозата, защото съществуват някои заболявания, които могат да приличат до голяма степен и да се сбъркат с варикоцеле. Едно от тях е възпалението на надсеменника (епидидима). При него обаче има болка и при пипане в областта на епидидима, която не е характерна за варикоцелето. В помощ на лекаря може да бъде извършена и ехография на скротума или т.нар. Доплер Ехография. Тя дава информация за движението на кръвта в кръвоносните съдове, както и размера на разширените вени.

Диагнозата варикоцеле не трябва да ви плаши. Заболяването е изключително често и в много случаи не води до усложнения. То обаче, освен лек дискомфорт, може да доведе до нарушение в оплодителната способност.  Трябва да се направи изследване на спермата, което да определи броят, подвижността или формата на сперматозоидите – т.нар. Спермограма. При наличие на сериозни отклонения може да се пристъпи към операция.

Лечението на варикоцелето е оперативно и включва прерязване (резекция) на тестикуларната вена, която е увредена и не функционира нормално. Операция обаче трябва да се извършва само при определени показания в случаите на силно увеличени вени или тежки нарушения в оплодителната способност.

Хидроцеле

Това е събиране на течност около тестиса, което води до увеличаване на размера на скротума (едностранно или двустранно), като тестисите могат да достигнат и до много големи размери. При това заболяване е трудно сам човек да постави диагнозата, тъй като само специалист може да прецени дали това подуване се дължи на течност или на по-сериозно заболяване, което да засяга и тестиса. При хидроцелето скротумът е с увеличени размери, кожата в много случаи е опъната, но не е зачервена. Липсва болка, с нарастване на количеството на течността може да се усети тежест. При опипване на тестиса може да се усети наличието на течност (както при балон пълен с вода).

Това тактилно усещане се развива с времето и опита на лекаря, тъй като подобна картина може да има също и при херния в скротума, разширени вени, възпаление или травма на тестиса. Опасното в случая е, че събирането на течност около тестиса може да е индикация за наличие на друго заболяване, което да остане в сянка. Още повече, че при опипване на тестиса, човек най-често пипа течността, а самият тестис остава скрит в дълбочина и не може да бъде опипан. При наличие на хидроцеле винаги трябва да бъдат изключени други заболявания, като е задължително да се направи оглед за наличие на тумор. Тъй като тестисът не може да бъде опипан е необходимо извършване на ултразвиково изследване на скторума. При него се визуализира течността, самия тестис, неговата форма, размери и структура, проверява се и за наличието на тумор. При липса на друго заболяване, може да се пристъпи към лечение. Ако хидроцелето е от скоро може да се приложи медикаментозна терапия като се следи дали количеството на течност ще намалее с времето. При наличие на голямо хидроцеле, от дълго време, се преминава към оперативно лечение. След малък разрез на кожата се достига до обвивките на тестиса, които се отварят, източва се течността и се извършва пластика на отворените обвивки.

Възпаление на тестиса и епидидима (Орхиепидидимит)

Макар и рядко, в някои случаи възпалението на тестиса и епидидима може да бъде усетено като бучка или подуване. В медицинската литература е известно като орхит (възпаление на тестиса) и епидидимит (възпаление на надсеменника). Заболяването се дължи най-често на бактерии, които проникват отвън през уретрата (пикочния канал) и достигат до тестиса. Това може да се дължи на занижена хигиена или незащитени полови контакти. Симптомите са характерни и в много случаи диагнозата се поставя още при снемането на анамнезата и урологичния преглед. Обикновено възпалението засяга и двата органа (тестис и епидидим), но в някои случаи, или в началните етапи на възпалението, може да е засегнат само надсеменника (епидидим).

Изолираното възпаление на надсеменника (епидидимит) се характеризира с болка в областта на епидидима (по задната повърхност на тестиса). Тази болка може да варира в широки граници – от силна, нетърпима болка до едва загатнато чувство на дискомфорт или лека тежест. Обикновено възпалението е съпроводено с подуване (оток) на епидидима, което може да бъде интерпретирано като бучка. При случаи, на които не е обърнато внимание това подуване при палпация е трудно отграничимо  от тумор на тестиса. Характерно за епидидимита е, че при опипване тестисът е с увеличени размери, а болката се засилва при докосване или физическо натоварване. Диагнозата се поставя още при самия преглед, като за максимална точност той може да се допълни с ултразвуково изследване на скротума. Това е и най-точният начин за отграничаване на това състояние от тумор на тестиса. Тъй като причина за възпалението е най-често е бактериална инфекция е необходимо микробиолокгично изследване на еякулат (сперма) или урина. Докато се чакат резултатите, което отнема средно три дни, се назначава антибиотично лечение. Всяко забавяне на лечението може да доведе до прогресиране на заболяването и усложнения по време на лечебния процес. При напредване на възпалението може да бъде обхванат и самият тестис, а това е свързано със засилване на болката, като тя може да се увеличи дотолкова, че тестисът да не може да бъде докоснат. Той се подува силно, отича и се зачервява, телесната температура се повишава, което налага моментално започване на антибиотично лечение, а дори и включването на венозен антибиотик. Препоръчва се почивка и локални компреси напоени със спирт и риванол (поставят се директо под и върху тестиса докато пациентът е в легнало положение). Лечението на орхиепидидимита обикновено е продължително и налага използването на повече от един антибиотик. Дори и след лечението може да остане подуване или втвърдяване под формата на бучка или тумор, като в някои случаи само използването на целия набор от диагностични методи поставя категоричната диагноза – възпаление.

Киста на надсеменника (епидидима)

Тази диагноза на практика се вписва напълно в определението  „бучка“ в тестиса. По своята същност тя представлява овална структура, изпълнена с течност, която се опипва в близост до тестиса, може да бъде малка и незабележима, но с времето да нарастне и да достигне до няколко сантиметра. Това е доброкачествено образувание и не е опасно. Външно няма промени по скротума, няма зачервяване или подуване. Кистите не предизвикват болка. Често дори не правят впечатление на човек. На пипане кистата има мековата, умереноплътна консистенция, която се дължи на това, че е изпълнена с течност.

Обичайно кистите се намират в горната или задната част на тестиса и за разлика от тумора са подвижни, а не плътно свързани с тестиса. Характерното им местоположение се дължи на това, че произлизат от надсеменника (епидидима), който е разположен именно по горната и задна повърхност на тестиса. Диагнозата се поставя лесно с палпация, но за определяне на точното местоположение и размер на кистата е необходимо изършването на ехография. Тя допълнително спомага за разграничаването на кистите от тумора.  Малките кисти, които не променят размерите си дълго време, не изискват лечение. Необходимо е единствено проследяване на състоянието веднъж годишно чрез преглед и ехография за определяне на размера. При по-големите кисти може да се пристъпи към лечение, което включва малка оперативна интервенция. Това е и единственият начин за премахване на кистите. Преценката дали да се пристъпи към лечение зависи от конкретния случай, големината на кистата, възрастта на пациента и други фактори.

Тумор на тестиса

Това е изключително опасно заболяване и ранното му откриване е важно за успешното лечение.  Характерното е, че се среща при млади хора във възрастта между 20 и 40 години. В ранните стадии туморът може да остане неоткрит, защото липсват всякакви симптоми. Скротумът изглежда напълно нормално, няма подуване или зачервяване. Липсва болка. В тези стадии единствено щателната и периодична проверка на тестисите може да открие заболяването. При опипване на тестиса се намира бучка или неравност, която е плътно свързана с тестиса и на практика не може да бъде отделена от него (произлиза от него). За разлика от нормалния тестис обаче тази бучка е изключително твърда, с плътна консистенция (каменна плътност).

При всяко съмнение е задължително изършването на оперативна интервенция за достигане и оглед на тестиса. Възможно е, по време на операцията да се вземе биопсия за доказване на тумора, но най-често се пристъпва дирекно към цялостно премахване на тестиса. Това е единственият начин за радикално лечение на заболяването.

Отново най-важното

Подуването на тестиса може да се дължи на голям брой заболявания (доброкачествени и злокачествени). Най-важното е, че пи всяко съмнение трябва да се консултирате със специалист. Единствено урологът може да прецени какво е заболяването, дали изисква спешна операция, медикаментозно лечение или само рутинни контролни прегледи.

За преглед и ехография на тестисите при уролог – обадете ни се, за да запазите час за консултация – Урологичен Център „Д-р Василев“ – тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автори на статията: Д-р Валентин Йотовски – уролог,

Д-р Васил Василев – уролог

Урологичен център „Д-р Василев“, София