Най-важното за цистита!

Защо толкова много жени страдат от цистит?

“Не е честно, вас простатата ви почва чак на 60, нас циститът – на 16”, дочух скоро да се оплаква една позната на приятеля си. Бяхме пристигнали на морето предната вечер, но неприятната инфекция вече си беше показала рогата и бе на път да провали ваканцията на момичето.
За съжаление циститът е много често състояние и според статистиката една от пет жени е боледувала или ще боледува поне веднъж в живота си от това заболяване. И по закона на всеобщата гадост обикновено се случва точно тогава, когато е най-неудобно да се справиш с паренето и неконтролираните позиви за уриниране – много често на почивка или по време на пътуване. Може да се прояви по всяко време и възраст, най-често от него се оплакват млади момичета и жени в активна възраст, които водят редовен полов живот.

Какво е острия цистит!?

Циститът е възпаление на стената на пикочния мехур. Това e заболяване, което засяга много по-често жените отколкото мъжете, като най-честата причина за развитието му е бактериална инфекция.
Това е много честа инфекция и се смята, че една жена от пет е боледувала или ще боледува поне веднъж в живота си от това заболяване.
Уретрата (каналчето, което отвежда урината от п. мехур) при жените е много къса (само няколко сантиметра), права и се отваря на нивото на влагалището, което е зона обилно колонизирана от бактерии. Иемнно поради тази близост, при жените е вазможно (понякога дори лесно) бактериите от областта на влагалището да проникнат и по хода на уретрата да попаднат в пикочния мехур и съответно да предизвикат цистит или инфекция на долните пикочни пътища.
При мъжа, тъй като уретрата на мъжа е много по-дълга, тънка и извита, подобно проникаване на бактерии е много по-трудно и за това най-често се дължи на допълнителен предразполагащ фактор или заболяване. Ето защо при мъжа, циститите най-често са усложнени, т.е следствие на накакъв друг проблем, а при жените са честа, спорадична инфекция.

Кои са факторите, който предразполагат, към развитие на цистит?

Циститите са по- чести в следните случаи:

• След сексуален контакт. Въпреки, че една от най-честите причин за развитие на цистити е полов акт, важно е да отбележим, че цистита не е полово-предавана болест. По време на сексуалния контакт, особено при “по-страстен” такъв, проникаването на пениса във влагалището може да предизвика моментно отваряне на изхода на уретрата, което улеснява, описаното по-горе проникване на бактериите, които се намират на входа на влагалището в уретрата и пикочния мехур. Заболяването не е полово предавана болест, тъй като жените обикновено се заразяват със свойте собствени бактерии, а не с тези на партньора, който в слуая, чисто механично улеснява инфекцията.
• При проблеми с гасто-интестиналния тракт като запек или диария. Най-честите бактерии, предизвикващи цистит са бактерии от храносмилателния тракт, които често се откриват върху вагината  поради анатомичната близост на влагалището и ануса (т.е. замърсяване). Храносмилателните проблеми често се дължат или на увеличаване на броя на тези бактерии и/или на появата на по-силно патогенни такива, което от своя страна повишава риска от подането им върху вагината.
• Неадекватна хигиена. Липсата или ниската лична хигиена, може да е предразполагащ фактор, но много по-често точно обратното – прекалената хигиена, чрез употребата на дезинфекциращи сапуни, вагинални душове, с която се цели “дезинфекция” на вагината и влагалището води до унищожаване на “сапрофитната” флора (микроорганизми, който нормално колонизират тази зона и не представляват опасност) и по този начин се улеснява развитието на по-патогенни, вирулентни и резистентни бактерии, който да причинят цистит.
• Недостатъчен прием на течности. Когато се приемат малко течности, съответно и уринирането е по-радко, с което намалява и чисто механичното “миене” на пикочния мехур и уретрата от урината, като по този начин бактериите разполагат с много повече време да се размножават.
• Бременност. Поради механични и хормонални причини, циститите са по-чести по време на бременост, като много често симптомите са дискретни или дори липсващи (20-40%). Освен това, те могат да станат причина за аборт или преждевременно раждане. (Научете още за цистит и уроинфекции по време на бременност)
• Диабет – захарта в урината е идеална хранителна среда за бактериите и за това бактериална флора на кожата и лигавиците при диабетиците е анормална.
• Други по-редки случаи: уретрален катетър, неврологични, вродени заболявания.

Какви са оплакванията при острия цистит?

Острия цистит обикновено започва с често уриниране на малко количество урина, съпроводено със силно парене и дори болка. Буквално пациентките имат непрекъснати и мъчителни позиви за уриниране, а в също време отделят по „няколко капки“ урина. Възможна е и появата на кръв в урината, дължащо се на кървене от възпалената стена на мехруа. Острия цистит, обикновено не се съпровожда с качване на температура (фебрилитет), нито пък от болки в кръста и лумбалните области. Появата на такива е признак за усложнение и трябва да се уточнят навреме.

Как се диагностицира острия цистит?

Оплакванията при цистит са много типични и много често са достатъчни за поставяне на диагноза. Препоръчва се изследване на урина (с т.нар. Deep Stick) за наличие на бактерии, левкоцити, нитрити и кръв в нея, като може да се предприеме и микробиологично изследване на стерилна урина (особено при рецидивиращите цистити), позволяващо да се идентифицира конкретен причинител и определяне на антибиограма.
Най-честия причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактерии (от латински colon= дебело черво). Около 70-95% от случайте това е Escherichia Coli (E. Coli), 5-10% Staphylococcus saprophyticus, като се срещат и други представители на род Enterobacteriaceae, като Proteus mirabilis и Klebsiella. E. Coli се открива толкова често, че при един банален, неусложнен и нерецидивиращ цистит, е допустимо да се започне лечение срещу колибактерии, без микробиологично изследване, само въз основа на характерната симптоматика и резултата от изследването на обикнивена урина.

Какви са усложненията на цистита?

• Най-тежкото усложнение е пиелонефрита: от пикочния мехур, бактериите могат да достигнат до и да засегнат и бъбреците. Това е рядко усложнение на цистита, но трябва да се подозира всеки път при циститни оплаквания, съпроводени с покачване на температурата и/или тъпи болки в лумбалната област.
• Рецидивиращите цистити са относително чести и понякога се лекуват трудно. При тях от особено значение имат превантивните мерки (виж по-надолу).
• По време на бременност, един цистит не рядко (20-40%) може да протече без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит и/или да доведе до проблеми с бременността, за това по време на бременост се препоръчва веднъж месечно изследване на урина.

Какво е лечението на цистита?

Лечението на цистита е антибиотично. Различни групи антибиотици (Trimethoprim-sulphamethoxazol, Тетрахинолони, Цефалоспорини и др.) са доказали своята ефективност по отношение на причинителите на цистита, като продължителността на лечението зависи от избраната група. Най-често при остър цистит един кратък антибиотичен курс – еднократен прием или тридневен курс е напълно достатъчен. С особено внимание трябва да се подходи при бременни пациентки, тъй като повечето антибиотици са противопоказани при тях и избора на препарат трябва да е разумен. За това ако имате дори най-малко съмнение, че сте бременна, не збравяйте да го споменете на лекуващия си лекар. При бременните се препоръчва 7-10 дневна терапия с бета-лактами или втора или трета генерация цефалоспорини.
При рецидивиращите цистити може да се приложи и профилактична по-дългосрочна, нискодозирана антимикробна терапия. Като профилактика могат да се използават имуностимулиращи медикаменти, подкиселяване на урината, въпреки че те не са толкова ефективни, колкото антибиотичната профилактика. Също така могат да се използват и препарати, които се отделят чрез урината и в нея се свързват специфично   с бактериите (в частност E. Coli и Д-маноза) и по този начин им пречат да се закрепват за лигавицата на пикочния мехур – така след като няма как да се закрепят за мехурната стена, бактериите много по-лесно се „измиват“ от урината. Подобни препарати позволяват и по-дълъг прием и могат да се приемат като профилактика на цистита, при честите рецидивиращи цистити, причинени от Е. Coli.

Превантивни мерки за предпазване от цистит?

За да се избегне цистита и/или неговото рецидивиране е важно да се спазват следните съвети:

• Обилен прием на течности: колкото повече течности пием, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура.
• Установяване на едно равновесие между прекаления и липсващ интимен тоалет: употреба на меки сапни, избягвайте дезинфектиращи гел душове и сапуни. С две думи, нищо повече от един обикновен ежедневен тоалет.
• Трябва да се избягва честото носене на тясно и стягащо бельо (например прашки), тесни панталони и джинси, което може да предизвика мацерации (протриване) на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.
• Редовна хигиена по време на цикъл, редовна смяна на дамски превръзки или тампони е задължителна.
• Гениталния тоалет да се извършва с движения отпред-назад.
• Избягвайте прекалено “страстните”, травматизиращи и анални сексуални контакти.
• Уринирането след секс позволява чисто механичното елиминиране на наколкото бактерии, които са попаднали по време на акта в пикочния мехур.
• При пациентки, при който епизодите на цистит се асоциират с полов акт, се препоръчва еднократен профилактичен прием на антибактериален препарат (Trimethoprim-sulphamethoxazol) след всеки акт.

Урологичен Кабинет „Д-р Василев“ – прецизна диагностика и лечение на цистит и инфекции на пикочните пътища.

Обадете се, за да запазите час за консултация и преглед с Д-р Василев тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

e-mail: Dr.Vassilev@urology.bg