Какво са фимозата и обрязването (циркумцизия)?

Какво е фимоза и трудно заголване на главичката?

Фимозата е състояние, при което отворът на кожата на пениса или т.нар. препуциум е по-тесен и нееластичен, което затруднява свободното заголване на главата.
Реално въпростният препуциум представлява една кожна гънка, която в отпуснато състояние покрива главичката, като по този начин я предпазва от дразнене, механично триене в бельото или пък замърсяване или инфектиране и отделя секрет, който да я увлажнява. В ерекция, тази кожна гънка се разгъва и отива назад, за да може пениса свободно да удължи размера си. Нормално това става свободно, без затруднения, дърпане или дискомфорт и усещането в повечето случаи дори е приятно.

Вижте видеото с подробни обяснения и схеми за фимозата и обрязването:

За разлика от нормалното състояние, както се вижда на схемата при фимозата въпросната кожна гънка не е еластична и отвора на препуциума вече образува т.нар. фимозен пръстен, който пречи на свободното заголване. В отпуснато състояние проблема може да не е силно изразен, но в ерекция, при придърпване на кожата назад, много ясно се вижда т.нар. фимозен пръстен, който като гривна стяга тялото на пениса под главичката.

 

Какво причинява фимоза?

Обикновено фимозата се развива бавно и продължение на месеци и години, като най-честите причини са инфекциите на пениса (т.нар. баланопостити), причинени от гъбички или други бактерии, при които след оздравяването остава един вид белег на препуциума, който вече не е еластичен и при всяка ерекция и заголване, се получават микро-травми и цепки, който след като зарастнат и те допълнително и още повече влошават нещата. Главата все по-трудно започва да минава през пръстена, надлъжните цепки започват да стават все по-големи и дълбоки, за да се стигне до тежките стадии на фимоза, при които заголването е невъзможно, а отвора на кожата е толкова малък, че дори пречи на уринирането.

Друга честа причина за фимозата при възрастните е диабетът, при който в урината се отделя повече глюкоза, което в комбинация с това че мястото е влажно, топло и вече богато на хранителни вещества, се превръща в идеална среда за развитие на инфекции.

Третата честа причина е т.нар. лихен склерозус или лихен склеро-атрофиканс, който е автоимунно хронично възпаление на препуциума, което води до склерозиране (или втърдяване) кожата и образуване на фимоза – при него много характерно, препуциума избледвяна или побелява, като в същото време става твърд и склеротичен и започва да прилича на белег.

Тук е мястото да споменем и фимозата при младежите, при които в ранна детска възраст е извършено т.нар. насилствено заголване на главичката, което вече не се препоръчва, тъй като води до микротравми, които преди пубертета остават незабелязани, но след започване на половата активност младежите изпитват болка и неприятно усещане при полов акт, а понякога дори и само при допир на главичката. Често пъти, при мен идват млади пациенти, които поради неприятното усещане избягват да заголват главичката с месеци и дори години, като по този начин компрометират хигиената си и допълнително увеличават риска от инфектиране влашаване на състоянието.

Лечение на фимозата

Лечението на фимозата е оперативно и операцията се нарича обрязване или циркумцизия. Вижте демонстративното видео на отличните възможности на лазерното обрязване:

Съществуват различни техники и методи – със скалпел, ток, лазер или помощтни пръстени, рингове или клампи, като до момента няма научно даказан “най-добър” метод и повечето данни се базират на предпочитанията на отделните специалисти, като ползите и минусите на различните методи са пренебрежимо малки – както по отношение на т.нар. кървене по време на операцията, така и по отношение на по-бързо зарастване, болката или пък естетичния резултат. Тук е мястото да кажа, че при всички методи се налага извършване на разрези и в последствие зашиване на дефекта и нито скалпела, нито тока, нито пък лазера режат или шият сами и най-голямо значение за успешния резултат от операцията имат опита, сръчността и старанието на уролога, който извършва операцията.
Така или иначе, независимо от метода, в крайна сметка целта и резултата при всички е един – да се отстрани засегнатия участък от препуциума и да се премахне фимозния пръстен. Това става като с правят 2 циркулярни разреза – един под главичката и друг под самия фимозен пръстен, като участъка от кожата между двата разреза се отстранява. Искванията са, това да стане максимално щадящо и разрезите да следват контури на главичката, особено “отзад” в областта на френулума, за да се запазят анатомичните контури на пениса и да се избегне изкривяване на главата.

Това трудно може да стане, чрез използване на различни помощтни рингове, клампи и инструменти, които намират голямо приложение в обрязването на деца, когато реално то не се извършва заради фимоза, а по религиозни или други причини. За разлика от детското обрязване, при възръстните, когато е налице въпросния фимозен престен, поставянето на подобни рингове и клампи е почти невъзможно без предварително да се направи широк разрез на препуциума. Това само по себе си обезсмисля използването им, още повече при факта че те са кръгли и разреза при тях представлява идеален кръг, който няма как да следва контурите на главичката.

След отстраняване на засегнатия учстък, двата края на кожата трябва да се зашият един за друг, за да се покрие оголения участък. Това става с тънки кончета, което в последствие се саморазграждат и след около 2 седмици започват да падат сами, без да се налага да се свалят.
Зарастването е индивидуално и отнема между 3 и 6 седмици като след операцията болките са напълно поносими, а често пъти дори липсващи и пациентите с насмешка споделят, огромните излишни страхове страхове, които са имали преди операцията.

Като финал, ще кажа че обрязването не е нито най-тежката, нито най-страшната урологична операция и в действителност тя е една чисто естетична процедура, която нито засяга ерекцията, нито големината на пениса, нито има отношение към оплодителната способност на мъжа, но категорично не трябва да се неглижира, защото все пак става въпрос за най-ценният орган на мъжа.

Какво трябва да знаете за обрязването?

• • Коя е най-добрата упойка?

Циркумцизията може да се извърши с локална, краткотрайна венозна или със спинална анестезия (в кръста). Локалната анестезия изисква инжектиране на анестетик директно подкожно в основата на пениса. При нея (подобно на упойката при зъболекар) пациентите усещат докосването и допира, както и че се прави „нещо“, но не изпитват болка. При венозната анестезия се инжектира т.нар. венозен анестетик, който приспива за кратко пациента (20-30 минути), който не усеща нищо по времене на манипулацията – реално заспива и се събужда обрязян. Третия метод е спиналната анестезия, при която анестетика се инжектира в кръста и така блокира чувствителността, но и подвижността на пациента от кръста надолу за няколко часа. Реално няма идеална упойка и всеки метод си има плюсове и минуси – локалната упойка, позволява изписване на пациента веднага след процедурата, тъй като при нея няма загуба на съзнание, но поставянето и понякога е неприятно за пациентите, не толкова заради болка, която е незначителна, колкото от „ужаса“, че трябва да се „бие инжекция“ в пениса. При венозната анестезия, този проблем е „избегнат“ и в случаите, че пациентите нямат проблем с факта, че ще изгубят съзнание или нямат противопоказания за нея, тя е достатъчно приемлив и комфортен метод за обезболяване.

• • Кой е най-добрият метод за обрязване?

Както казахме по-горе, съществуват различни методи и инструменти за циркумцизия, но при обрязването на възрастни (което е различно от детското обрязване) и при наличие на фимоза, все още няма научно даказан най-добър метод. Без значение дали ще се направи със скалпел, лазер или помощни клампи (рингове), при всеки метод има кървене, което е незначително, при всеки метод трябва да се отстрани част от кожата и в последствие да се зашие (или залепи), а разликите по отношение на болката, времето на зарастване и естетичния резултат са пренебрежимо малки.

• • Боли ли след обрязването?

Да, но не много и е напълно поносимо! Обрязването е хирургическа интервенция на един от най-чувствителните органи на мъжа и би било смешно да твърдя, че след това не се усеща нищо, без значение с какъв метод е извършена операцията – с каквото и да си порежете пръста, болката не идва от това дали е порязан с нож, стъкло или хартия, а от това че е нарушена целостта на кожата и нервните окончания. Добрата новина е, че болката е напълно поносима, кратка и преминава лесно с стандартните болкоуспокояващи, като продължава 1-2 дни след манипулацията. Сериозен проблем създава ерекцията, която когато се получи, поради тегленето и опъването на конците, може да доведе до засилване на болката (подобно на болка при движение на порязяния пръс), което отново е напълно поносимо и продължава първите 2-3 дни след обрязването. „За щастие“ пациентите са толкова стресирани и наплашени, че обичайните еротични стимули са изцяло потиснати и случаите на ерекция са много редки.

• • Променя ли се чувствителността и секса след обрязването?

На този въпрос няма отговор, тъй като „чувствителността“ е много субективен показател, който трудно може да бъде сравняван и много зависи от състоянието на пениса преди операцията. Със сигурност мога да кажа, че при наличие на фимоза, която прави секса неприятен, а в по-тежките стадии дори и болезнен, отстраняването на проблема, занчително подобрява качеството на половия акт.

• • След колко време моге да се прави секс?

Средно между 25-40 дни – времето, за което падат конците и белега става достатъчно здрав, за да не се „отлепят“ шевовете при половия акт, при който  дърпането и тегленето върху главата е много по-различно от това при мастурбиране.

Имате притеснения, че страдате от фимоза или се нуждаете от преглед при специалист – обадете ни се, за да запазите час за консултация с Д-р Василев тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИМОЗАТА

ОТГОВОРИ НА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ВЪПРОСИ ЗА ФИМОЗАТА И ОБРЯЗВАНЕТО

Очакваме Вашите допълнителни въпроси и коментари.

Автор на статията: Д-р Васил Василев – уролог,

Университетска Болница „Александровска“, Клиника по Урология, София