Представяме Ви интересен видео-клип с най-важната информация за модерните, безкръвни и лазерни методи за лечение на камъни в бъбреците.
Съвременното лечение на камъните е различно сравнение с миналото, когато почти всеки камък се оперираше.
Сега разполагаме с различни модерни и безкръвни методи (като извънтелесното разбиване с удърни вълни или лазерите например), който позволяват отстраняване на камъка, без да се налага да нарушаваме целостта на тялото – т.е. без да оперираме.
Важно е да отбележим, че около 70 % малките камъни (с размери под 6-7 мм, което дефакто е диаметъра на уретера) се елиминират спонтанно или с помощтта на лекарства без да се налагат допълнителни манипулации. Вече при камъните, чиито размери не позволяват те да преминат спонтанно от бъбрека през уретера към пикочния мехур и оттам навън може да се наложи да се използват различни методи за лечение.
Все пак въпреки огромното развитие на технологиите, все още нямаме универсален метод, който да лекува всички камъни и избора на лечение е индивидуален при всеки пациент, в зависимост от големината на камъка, размера, състоянието на бъбреците и редица други фактори. И тук е ролята на специалиста, за да предложи най-подходящото лечение за всеки конкретен случай, съобразено със състоянието на пациента.
Най-използваният и едновременно най-малко инвазвиният и рисков метод за лечение на камъни е Извънтелесното разбиване с ударни вълни (ултразвук), наричано още Екстракорпорална литотрипсия. С него се третират приблизително 90 % от камъните и се препоръчва като първа стъпка на лечение при камъни бъбрека по малки от 2 см. и камъни в уретера по-малки от 1 см.
Самото разбиване става чрез ударни вълни, който се генерират от източник разположен извън тялото, като в последствие се разчита на спонтанното елиминиране на разбитите фрагменти.
Пациента е разположен върху специална маса, а ударни вълни преминават през тялото и се фокусират върху камъка, който абсорбира пренесената от тях енергия и се раздробява на ситни фрагменти. Метода не налага използване на упойка и се понася много добре от пациентите, като в последствие процесът на елиминиране (изпикаване) на парченцата може да продължи няколко дни или седмици.
Ендоскопски (безкръвни)
За разлика от извънтелесното разбиване с машина, при ендоскопските методи, проникваме в тялото и разбиваме камъните от вътре, като използваме с различни агенти – лазер, ултразвук или механично, което ги прави по-ефективни, тъй като позволяват директен контакт с конкремента, но пък от друга страна това са инвазивни процедури, които налагат използване на упойка и крият по-големи рискове от извънтелесното разбиване.
Те се разделят на 2 големи групи – ретроградна интраренална хирургия и перкутанна нефролитотомия.
Ретроградната интраренална хихургия е показана в случаи на камъни в уретера или камъни в бъбрека с р-ри по малки от 2 см, в случате когато извънтелесното разбиване е било неуспешно.
При този проникваме в тялото през пикочния канал, оттам в пикочния мехур, за да достигнем до уретера или вътрешността на бъбрека, където се намират камъните.
За целта използваме специални инструменти, наречени уретероскопи, които които могат да бъда твърди или гъвкави.
Всички уретроскопите са снабдени с опична система, която позволява да наблюдаваме уретера или бъбрека отвътре, както и с работни канали през, които вкарваме нужните инструменти или сонди, с които разбиваме камъка.
При лазерното разбиване, използваме специални оптични влакна, с които пренасяме лазерният лъч през работния канал да уретероскопа и да попадне директно и в пряк контакт с камъка.
Друга по-съвременна и модерна разновидност са, т.нар. Флексибилните уретероскопи, които могат да се огъват и както виждате върха им е подвижен и позволява изкривяване почти на 360 градуса, което много улеснява работата на трудно достъпните места.
След като проникнем в уретера или в бъбрека и достигнем до камъка, най-често за разбиването му използваме лазер, но той все пак е светлина и за да има ефект трябва да е в пряк контакт с камъка (т.е. да го осветява). Това става с помощтта на лазерна сонда, която се вкарва в работния канал на уретероскопа и през която пренасяме лазерния лъч от генератора до камъка.
В случаите, когато камъка е разположен на трудно достъпно може да използваме специални инструменти т.нар кошнички, които ни позволяват да хванем камъка и да го преместим в по-удобна позиция.
След като разбиването приключи, по-едрите фрагменти се изваждат навън отново с помощтта на кошничката.
Образно казано – уретероскопа замества очите, а работните инструменти – ръцете ни.
Обикновено уретероскопията завършва с поставяне на тънка, силиконова тръбичка наречена Стент – ДЖ. Единият край на тръбичката се разполага в бъбрека, а другият в пикочният мехур и този стента улеснява свободното оттичане на урината от бъбрека до пълното възстановяване на бъбрека и уретера, което продължава средно 1 месец.
Перкутанната нефролитотомия е другата разновидност на ендископските методи за лечение на камъните. Тя е подходяща при големи камъни в бъбрека с размери над 2 см. или при малки отливъчни конкременти.
При този метод, вместо да използваме естествените отвори на тялото, за достигнем до бъбрека и съответно до камъка, се прави малка дупка на кожата на хълбока, която се разширява до около 1 см и позволява вкарването в бъбрека на работен инструмент наречен нефроскоп, който подобно на уретероскопа е снаден с работни канали и оптична система за наблюдение.
Самият принцип на разбиването е същия, като отново могат да се използва лазер или ултразвук.Разликата е, че работни канали на нефроскопа са по-дебели от тези на уретероскопа и позволяват разбиване и едновременно изсмукване на фрагментите. Също така, отвово заради по-широките канали на инструмента, с кошничка е възможно изкарването на по-големи фрагменти, без се налага да се губи време за разбиването им на ситни песъчинки (както е при интрареналната хирургия), което прави метода много подходящ при големи и дори отливъчни камъни, които биха били невъзможни за отстраняване чрез извънтелесно разбиване или уретероскопия.
Отворени операции
За щастие, класическите хирургични методи се използват все по-рядко, но те не са отпаднали и все още намират приложение в случаите, когато другите безкръвни методи са нефективни, тъй като те позволяват не само екстракцията дори и на големите отливъчни камъни, но и ако се наложи корекция на анатомични аномалии.
При отворена операция, през разрез в областа на халбока се достига до бъбрека. За да се достигне до камъка, най-често се прави разрез на бъбречното легенче, който дава достъп до кухините на бъбрека и позволява изваждането на камъка или камъните, ако са множествени. Операцията завъшва със зашиване и вазстановяванена на целостта на легенчето, като в последствие възстановяването на пациентите отнема седмици или месеци.
Като заключение ще кажа, че през последните години лечението на бъбречно-каменната болест претърпя огромно развите с навлизането на минимално инвазивните методи, и смятам, че ендоскопската (или безкръвна ) хирургия е едно пътешествие, което сега започва и още не знаем до къде ще ни отведе…
Обадете се, за да запазите час за консултация или преглед на бъбреците при Д-р Василев на тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
Допълнителна информация за видовете камъни в бъбреците и техните симптоми >>
е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg
Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас. Пишете ни!
