Всичко за анестезията – от локална до пълна упойка!

В днешната статия ще Ви разкажем за една изключително важна и неразделна част от всяка хирургична манипулация, а именно анестезията, или както всички Вие най-често я наричате “упойката”.

Гост ни e Д-р Петя Хубенова, анестезиолог от Клиниката по Анестезиология и Интензивно лечение в УМБАЛ “Александровска”, с която буквално всеки ден работим заедно в операционната, ние със “скалпелите”, а тя със “слушалката”, за да се грижи за пациентите през цялото време на операциите.

Д-р Хубенова ще разкаже какви са различните видове упойки, които се изполваз както в урологията, така и в другите специалности. Изгледайте интервюто!

ВВ Д-р Хубенова, толкава ли е страшна в действителност упойката?

ПХ  Основно пациентите се страхуват от непознатото и това че не знаят какво им предстои. Популярната представа на хората за анестезията е “пълната” упойка, а всъщност Съвременната Анестезия е комплекс от различни видове техники – по-известни сред пациентите като локална, венозна, спинална или пък “пълната упойка”.  А в действителност всяко една има своето място според показанията, състоянието на пациента и оправдания риск. Веднага искам да поясна – например не е оправдано да се прави “обрязване” с пълна упойка или пък трансплантация на бъбрек с локална – Въпреки, че и двете са възможни.

ВВ  Т.е. за всяка различна манипулация има подходяща анестезия. Нека първо представим видовете упойки и разликите между тях – да започнем с най-леката – локалната упойка и свършим с тази, от която пациените най-много се страхуват – пълната упойка.

ПХ  Най-малка намеса в тялото се постига с локалната анестезия. Тя представлява убождане с анестетик в съответната област, с което се блокира чувствителността и болката в съответната област. Например това е, което се използва най-често от стоматолозите. Съвременните условия позволяват тази упойка да се комбинира с лека седация или успокояване на пациента. По този начин пациентът се чувства много по-комфортно както при самото поставяне на упойката, така и по време на манипулацията.

ВВ  Т.е. това е най-леката и малко рискова анестезия?

ПХ   Да, може и така де се каже, въпреки че всяка анестезия има своите рискове, за който ще разкажа по-нататък.

ВВ   А спиналната или упойката в гърба и тя ли е локална?

ПХ   Тя обхваща по-голяма част от тялото. Когато поставим анестетика чрез убождане в гърба, се обезболява тялото от кръста надолу. Все пак тя е по-инвазивна, защото блокираме инервацията от кръста надолу и пациента се обездвижва за 2-3 часа.

ВВ   Това е упойката, която днес се използва най-често при раждане с Цезарово сечение?

ПХ   Да така е, защото тя не е страшна и е по-безопасна за майката и детето от пълната анестезия, при която се използват повече анестетици и лекарства, а те въздействат на цялото тяло, дори и на плода.

ВВ   Може ли да се каже, че следващата по тежест е венозната?

ПХ   Да, може и така да се каже! При тази анестезия приспиваме пациента за кратко и така той не чувства болка и няма спомен от операцията. Венозна анестезия е много по-лека от пълната, защото може да се съхрани собственото дишане на пациента и всъщност това е заспиване и събуждане за кратко. И за това тя се използва за кратки – 20-30 минути манипулации, като например цистоскопия, ин-витро процедури или аборти.

ВВ   Това нали не е т.нар. Пълна упойка, от която най-много се страхуват пациентите?

ПХ   Да, действително това е най-големият страх на почти всички – Да не би да не се събудят. Но не е все още пълната упойка. Кратката венозна анестезия е по-лека форма на пълната анестезия.

ВВ   А каква е разликата и всъщност какво представлява вече пълната упойка?

ПХ   Най-голяма намеса в организма имаме при общата анестезия или т.нар. пълната упойка. При нея започваме с поставянето на абоката и пациентът заспива точно както при кратката венозна анестезия, за която говорихме до преди малко. Но тук вече задълбочаваме неща, като подтискаме собственото дишане и използваме машина, която да диша вместо пациента. Така можем да осигурим много по-дълга анестезия – буквално с часове.

ВВ   Това е най-сериозната анестезия, която се използва за големите операции?

ПХ   Да така е – пациентите заспиват по-дълбоко и през цялото това време ние се намесваме във важните функции, и за това е тя оправдана при вече наистина сериозни и продължителни операции като трансплантацията, която споменахме по-рано.

ВВ   А в действителност оправдани ли са страховете на пациентите дали ще се събудят!

ПХ   Развитието на съвременната медицина и анестезиологията да работим безопасно и с намален риск и в повечето случаи пациентите се събуждат веднага след края на операцията. Страхът от общата анестезия е напълно човешки и разбираем, но случаите пациентът да не се събуди са изключително редки.

ВВ   Именно точно тук е важната роля на анестезиолога да оцени състоянието на всеки пациент и да определи риска от операцията, защото както казахме все още няма без рискова операция и съответно анестезия.

В тази връзка, Д-р Хубенова, какво пациентите трябва имат в предвид преди операция?

ПХ   Важно е пациента да не е приемал храна и вода 6 до осем часа преди операцията. Т.е. трябва да се гладни и жадни.

Другата много важна за нас информация преди анестезията е дали имат алергии – както към храни, така и  към лекарства, за да направим противоалергична подготовка и да намалим риска от тежка алергична реакция.

Т.е. важно това да се знае преди плановите операции, защото понякога е нужна подготовка от 2-3 дни. и това че имат алергии не означава че няма да бъдат оперирани.

ВВ   А има ли значение за вас какви лекарства пият пациентите?

ПХ   Разбира се! За да се намали рискът от кръвозагуба по време на операцията е нужно да не се приемат лекарствата за разреждане на кръвта – Плавикс, Синтром, Аспирин, да се спрат 5 до 7 дни преди планова операция и да се заместят с друг вид медикамент по лекарско предписание.

ВВ   Може ли ако пациентът е с хрема, лека кашлица, неразположение пак да се извърши планова оперативна дейност?

ПХ   Редно е ако операцията не е спешна да се изчака симптомите на настинка да отминат. Нужно е поне 5 дни да са минали след края на проява на симптомите като хрема, кашлица, болки в гърлото. По този начин пациентите са предпазени от някои усложнения като затруднено поддържане на адекватно дишане по време на анестезия. Това е особено важно за малките пациенти. Ако детето е настинало и му предстои планирана манипулация, да се отложи и да се изчака докато е отново в добро здраве.

Всеки пациент се консултира с анестезиолог поне един ден преди анестезията, за да се уточни какво да приема пациентът, кои лекарства да не приема. Оценява се неговото състояние и в зависимост от вида на оперативната дейност анестезиологът ще обясни на достъпен език какво предстои, какво да очаква пациентът и как да се подготви, за да се извърши операцията безопасно и да се осигури комфорт след нея.

ВВ  Какви са най-честите рискове и проблеми след анестезия?

Надяваме се да сме отговорили на повечето въпроси, които сте имали за упойките и най-вече да сме ви успокоили, че в тях няма нищо страшно, когато сте в ръцете на опитен специалист-анестезиолог.

Благодаря на Д-р Хубенова, че беше гост в сайта ни Urology.bg и че сподели опита си с нас. През годините си практика всеки хирург ежедневно разбира колко безценна и неразделна част от работата му е колегата анестезиолог. Сигурен съм, че след днешния разговор вече и пациентите ни ще мислят за тази част от лекарския екип с още по-голямо внимание и уважение.

Не забравяйте да се абонирате да канали в YouTube!