Простатния карцином е най-честият злокачествен тумор при мъжете във високо развитите страни [1]. Също така той е на шесто място като причина за тумор-индуцирана смъртност сред мъжете в целият свят [2]. Клинично значимия простатен карцином изисква поставянето на ранна диагноза и започване на лечение поради високият риск от прогресия на заболяванието, метастазиране и смъртност.
С цел профилактика и ранно откриване на рака на простатата се използват широка гама от диагностични методи, като изследване на ПСА, ректално туширане, трансабдоминална или трансректална ехография, магнитен резонанс. Крайната диагноза обаче винаги се базира на резултата от хистопатологичното изследване с микроскоп на проби, взети при простатната биопсия.
В съвременната практика навлиза нов, модерен и сигурен метод за извършване на простатна биопсия и диагностика на простатния карцином – така наречената Fusion биопсия. Това е метод, който позволява сливане на образите, получени от ядрено магнитен резонанс и ехография на простатната жлеза. Вижте видеото на Д-р Йотовски за предимствата на Фюжън биопсията:
От една страна мултипараметричният магнитен резонанс предоставя детайлен образ на простатната жлеза и позволява откриване на малки лезии, съмнителни за карцином. Системата PIRADS се използва все по-често, тъй като помага на специалистите да оценяват находката на базата на обективни критерии [3]. От друга страна трансректалната ехография дава информация за състоянието на простатата в реално време. При комбинирането на двата метода се получава 3D модел на простатата и възможност за прецизно маркиране на суспектния участък (Снимка 2).
Снимка 2. 3D модел на простатата и маркиране на суспектния участък.
При класическата биопсия пробите се взимат единствено на базата на ехографския образ, което е предпоставка съмнителният участък да бъде пропуснат. Това е и причината за големия процен на фалшиво-отрицателни проби, който според някои автори варира между 25% и 40% [4] .
За разлика от класическата биопсия, при fusion биопсията можем да видим мястото на съмнителната зона и да насочим иглата в тази област с максимална точност. Тя е изключително ценен метод за диагностика на простатен карцином при малки лезии, както и при съмнителни зони, разположени в трудно достъпни части на простатната жлеза – вентрално и апикално. Също така, към fusion биопсия е желателно да се пристъпи при наличие на една негативна негативна биопсия и съмнение за простатен карцином.
От 2020 година в Клиниката по Урология на Александровка болница имаме възможността да работим със съвременна апаратура за извършване на Fusion биопсия на фирмата Koelis (Снимка 3).
За този период бяха извършени Fusion биопсии при 150 пациенти с находка от Магнитения резонанс оценена от PIRADS 2 до PIRADS 5. Средната възраст на пациентите беше 64.8 години (между 53 и 84 години). За целта беше използвана системата за Fusion биопсия – Koelis Trinity, която разполага с патентована система за Organ-Based Tracking Fusion и в комбинация с Еlastic Fusion, осигурява точност за взимане на пробите до 2.3мм.
Пациентите бяха с изходен ПСА средно 15.01ng/ml (от 5.2ng/ml до 150ng/ml). (Фиг.1)
Фигура 1. Разпределение на пациентите в зависимост от ПСА.
В зависимост от оценката по PIRADS от проведения Магнитен Резонанс пациентите бяха разпределени в следните групи – съответно PIRADS 2 – 15 пациента(10%), PIRADS 3 – 38 пациента(26.7%), PIRADS 4 – 48 пациента(33.8%), PIRADS 5 – 42 пациента (29.5%). (Фиг.2) Средният брой взети проби при извършване на Fusoin биопсията беше 22.9 проби (от 10 до 35).
Фигура 2. Разпределение на пациентите в зависимост от оценката по PIRADS.
От всички биопсирани пациенти в 73.23 % (52 пациента) се открива простатен карцином. При 26.76% (19 пациента) се установява доброкачествена простатна хиперплазия. Хистологичния резултат е оценен по Gleason score (GS), като пациентите се разпределят съответно – GS 6 (8 пациента, 11.26%), GS 3+4=7 (13 пациента, 18.3%), GS 4+3+7 (14 пациента, 19.71%), GS 8 (9 пациента, 12.67%), GS9 (7 пациента, 9.8%), GS 10 (1 пациент, 1.4%). (Фиг.3)
Фигура 3. Разпределение на пациентите в зависимост от хистологичния резултат – Gleason score.
При 25 пациента (17%) се открива простатен карцином извън маркираната при Fusion биопсията таргетна зона, а 96 пациента (64 %) не се открива простатен карцином извън зоната. При всички пациенти с диагностициран карцином извън таргетната лезия се доказва карцином в рамките на лезията.
По литературни данни следоперативните усложнения след биопсия, независимо от вида на биопсията, варират от 1% до 4%, като най-често са свързани с развитие на инфекция и сепсис на базата на антибиотична резистентност [5; 6]. В нашето проучване ние не сме наблюдавали сериозни следоперативни усложнеия, които да налагат допълнително лечение или удължаване на болничния престой. Използваме пери- и постоперативна антибиотична профилактика с Цефалоспорини и Хинолони.
На базата на натрупания опит и получените резултати можем убедено да твърдим, че Fusion биопсията е модерен и надежден метод на диагностика на простатния карцином. При тази техника се свежда до минимум възможността на фалшиво негативни разултати и по този начин се намалява необходимостта от провеждане на повторна биопсия на простатата. Материалите се взимат насочено и прецизно от съмнителния участък, като иглата може да бъде навигирана с точност до 2.3мм. Броят на взетите проби варира в зависимост от конкретния случай, като в нашето проучване ние отчитаме средно 22 проби от пациент. Не се отчитат сериозни следоперативни усложнения. Научете още за рака на простатата >>
Ние, в Урологичен център „Доц. Василев“, вярваме, че всеки мъж заслужава най-доброто за здравето си. Предлагаме на нашите пациенти разнообразие от урологични дейности и разполагаме с най-съвременна и прецизна техника за диагностика на проблемите с простатата.
За преглед при уролог – обадете ни се, за да запазите час за консултация – Урологичен Център „Доц. Василев“ – тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.
Допълнителна информация за простатата и методите на лечение!
Автори на статията:
Урологичен център „Доц. Василев“, София
УМБАЛ „Александровска“, София
Библиография:
1. Тorre LA, Bray F, Siegel RL, Ferlay J, Lortet‐Tieulent J, Jemal A. Global cancer statistics, 2012. CA: a Cancer Journal for Clinicians 2015;65(2):87‐108.
2. Center MM, Jemal A, Lortet‐Tieulent J, Ward E, Ferlay J, Brawley O, et al. International variation in prostate cancer incidence and mortality rates. European Urology 2012;61(6):1079‐92.
3. Weinreb JC, Barentsz JO, Choyke PL, Cornud F, Haider MA, Macura KJ, et al. PI‐RADS prostate imaging ‐ reporting and data system: 2015, version 2. European Urology 2016;69(1):16‐40.
4. Huo AS, Hossack T, Symons JL, PeBenito R, Delprado WJ, Brenner P, et al. Accuracy of primary systematic template guided transperineal biopsy of the prostate for locating prostate cancer: a comparison with radical prostatectomy specimens. Journal of Urology 2012;187(6):2044‐9.
5. Borghesi M, Ahmed H, Nam R, Schaeffer E, Schiavina R, Taneja E, et al. Complications after systematic, random, and image‐guided prostate biopsy. European Urology 2017;71(3):353–65.
6. Loeb S, Vellekoop A, Ahmed HU, Catto J, Emberton M, Nam R, et al. Systematic review of complications of prostate biopsy. European Urology 2013;64(6):876‐92.
