Хормонална терапия при рак на простатата

Ракът на простата е най-честото раково заболяване при мъжете. Той произхожда от жлезистите клетки на простата, тези които произвеждат простатния секрет и за това се нарича аденокарцином.  Рискът от рак на простата нараства с възрастта, като учените са изчислили, че на 80 години 60 – 80% от мъжете имат  карцином на простатата. Характерно за него е, че има бавно и „подмолно“ развитие и голяма част от мъжете дори не разбират за съществуването му, докато не се появят късните симптоми на заболяването – болки в костите, гърба, затруднено уриниране. Диагностициран  в ранен етап от своето развитие, карциномът на простатата може да бъде напълно лечим (радикално) чрез хирургично личение или брахитерапия. Днес съществуват надеждни методи за скрининг, базиращи се на изследване на нивото на PSA (Простатно Специфичен Антиген) при мъже над 50 години. Благодарение на ранната диагностика в САЩ до 85% от случаите на рака на простатата се диагностицират в достатъчно ранен етап, даващ възможност за радикално лечение. В нашата страна, за съжаление, този процент вероятно е доста по-нисък. При данни за напреднал процес  и разпоространение на рака извън жлезата (метастази) са възможни и другите форми на лечение – лъчетерапия и хормонотерапия, които биха могли да се използват самостоятелно или в съчетание с останалите методики.
Хормоните са вещества, които циркулират в човешкото тяло и имат за цел да контролират растежа и активноста на нормалните клетки. За да расте ракът на простатата се нуждае от хормона тестостерон, т.е. той е хормонозависим. Намаляването на нивата на тестотерон в тялото намалява  растежа и деленето на раковите клетки. Това е и основния механизъм на действие на хормонотерапията при рак на простатната жлеза, с която се опитваме да забавим и дори спрем прогреса на болестта. В действителност използването на термина хормонотерапия не е съвсем правилно, тъй като в същността си това е анти-хормоно (анти-тестостероно) терапия, защото с нея се цели намаляване до минимум на тестостерона в тялото.

Показанията за хормонотерапия зависят от стадия на забоялването и степента на злокачественост на раковите клетките (т.нар. Глисън скор или грейдинг).  При слаба степен на злокачественост и ранен стадий обикновенно се цели радикално излекуване – радикална операция за премахване на простатата или брахитерапия. В някои случаи хормонотерапията може да се използва и като допълнение на тези методики – при извънкапсулен растеж, високи стойности на PSA, висок Глисън скор. Важно е да обележим, че хормоно терапията няма за цел излекуване на рака на простата – тя се явява добра алтернатива за забавяне на развитието на болестта при късните стадии, когато радикалното лечение е невъзможно – например при установени инвзивен карцином, висок Глисън, наличие на лимфни и далечни (костни) метастази, когато може да се използва дори и лъчева терапия.
Всички методи за хормоно лечение имат за цел да елиминират стимулиращото влияние на тестостерона върху раковите клетки, било то чрез прекратяване на произвеждането му или чрез намаляване на възприемчивоста на клетките към него. Това може да се постигне хирургично или с по-модерните медикаментозни методи:

Орхиектомия (отстраняване на тестисите)
Тестисите са основният орган, където се образува тестостерона. Премахването им елиминира и секрецията на този хормон. Извършва се внимателно отстравяне само на вътрешната част на тестиса, като се запазва капсулата. Операцията се нарича още естетична орхиектомия или пулпектмия, тъй като се отстранява само основната тъкан произвеждаща тестостерон, а козметично тестисите се запазват в скротума, но вече без функция. Постига се т.нар. пълна  андрогенна блокада, което означава пълно спиране на секрецията на мъжки полови хормони. При съвременните препарати за хормонотерапия, този вид лечение става все по-рядък, но запазва своето място, особено за хора, нежелаещи да приемат лекарства.

LHRH – аналози (агонисти)
Тестисите произвеждат тестостерон под стимулиращото действие на лутеинизиращия хормон (LH), образуван от хипофизната жлеза в мозъка. Лутеинизиращият хоромон пък от своя страна се контролира от друг – т.нар. рилийзинг хормон ( LHRH), синтeзиран от хипоталамуса на главния мозък. Аналозите на LHRH имат сложен механизъм на действие, който в крайна сметка води до т.нар. „парадоксален“ инхибиращ ефект върху образуването на тестостерон. Получава се т.нар. „медикамнетозина кастрация“, сравнима по ефект с орхиектомията. Основни представители на тази група метикаменти са госерелин, леупрорелин и др. Тези препарати са разработени в специални депо-форми, които отделят бавно лекарството и в зависимост от медикамента, може да се прилагат веднъж на месечно, на три месеца или на година. Понякога при започване на терапията оплакванията за кратко могат да се засилят. Това се дължи на факта, че преди да се достигне парадокслания инхибириращ ефект нивата на тестостерона първо се покачват. Това преминава за няколко седмици, но понякога се налага включването и на антиандрогени за намаляване на оплакванията. За по-лесно разбиране на принципите на хомонотерапията, предлагаме схема, на която са представени основните мехенизми на действие на различните хормонални препарати.

LHRH – антагонисти
Действат като директно спират образуването на лутеинизиращ хормон, а от там и на тестостерон. Действат по–бързо и нямат ефекта от началното покачване на нивата на тестостерона, както аналозите. Оновен представител е дегареликс.

Антиандрогени
Това са медикаменти, които болкират възприемчивоста на клетките за тестостерон. По този начин се спира и влиянието на андрогените, които се синтезират, макар и в малки количества от надбъбреците. Антиандрогените се използват  често като комбинирана терапия с LHRH агонисти. Представители са Ципротерон ацетат (Андрокур), Флутамид , Бикулатамид др.

Естрогени
Широко използвани в близкото минало, сега те са заменени от LHRH агонистите и антиандрогените, главно  поради много по-малкото странични ефекти. Абиратерон – нов вид медикамент, който блокира специфичен ензим (цитохром п17), блокиращ също образуването на тестостерон.

Странични ефекти хормоналните препарати
Страничните ефекти на хормонотерапията са следствие  на спирането на синтеза на тестостерона и андрогени в тялото. Най-често това са:
– Импотентност,
– Топли вълни и изпотяване – причината е същата както при жени в менопауза,т.е. хормонален дисбаланс;
– Нарастване и втвърдяване на гърдите (гинекомастия);
– Ефект на засилване на симптомите – при употреба на LHRH агонисти. Дължи се на началното увеличаване на тестостерона, което впоследствие намалява.
– Намаляване на ефекта от терапията  – това често настъпва след няколко годишно лечение. Симптомите (болки в гърба, костите) се появяват отново. В такъв момент при спиране на лечението болките може отново да отшумят макар и временнно. Все още не е установено защо се получава този ефект.
– Някои по-редки включват натрупване на тегло, проблеми с паметта, промени в настроението, остеопороза и др. – те се наблюдават при продължителна терапия.

Обадете се, за да запазите час за консултация и преглед на простатата при Д-р Василев тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

ОЩЕ ЗА РАКА НА ПРОСТАТА

е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас.  Пишете ни!